Джени Линд – шведският славей и любимата на Ханс Кристиан Андерсен и Феликс Менделсон
„На запад, в Съединените щати, по пътя между Сан Франциско и Националния парк „Ел Дорадо“, се намира старата минна общност „Джени Линд“, близо до езерото Хоган. На 450 мили на север стадо мускусни бикове пасат на тревистите поляни на остров Джени Линд в Канада в Северния ледовит океан. В друга част на света дим и пара се издигат от величествения локомотив, наречен „Джени Линд“, който се движи по историческата железопътна линия в Англия.
Но коя беше Джени Линд, шведският славей? През 1820 г. се ражда Йохана Мария Линд, една от най-големите шведски звезди. Трудно е наистина да разберем колко идолизирана е тази млада певица. Тя е едва на 29 години, когато се оттегли от оперната сцена, като постигна огромна международна слава през петте години, след дебюта си в Берлин през 1844 г. Джени Линд е записана като студентка в Кралската опера, когато е на девет години, пет години по-млада от минималната възраст за записване. По нейните думи била „малко, грозно, плахо, невзрачно момиченце с широк нос и закъснял разтеж“. Но пеела както никой друг и дебютът ѝ като Агата от „Вълшебният стрелец“ на 17 години отне дъха на публиката. Тя имала невероятен усет, уникален глас, изумителни колоратури и диминуендо, което се губело в небитието. Тя имала изключително присъствие не само на сцената, но и в живота. Казват имала сценична треска преди изпълненията и била сърдита и нелюбезна към хората около нея. Година след последното си оперно представление тя тръгна на турне в Америка, което остави своя отпечатък по света до степен, че името ѝ все още е разпознаваемо почти 200 години по-късно. При пристигането ѝ в Ню Йорк я посрещнали 30 000 възхитени почитатели, които я отрупали с каскада от цветя. Легендарният предприемач Финиъс Тейлър Барнъм, продаде билети за концертите ѝ на търг и дълбоко религиозната Джени Линд дари почти целия си невъобразим доход за благотворителност след турнето.
Но какво значение има Джени Линд за нас днес? Само блестяща фантазия или лице върху банкнота е тя, или може ли тя да отвори вратата към свещените стаи на изкуството дори и за нас? Преди 200-годишнината от рождението на Джени Линд през 2020 г. Шведската телевизия и Симфоничният оркестър на Шведското радио изследваха нейния живот и кариера в документален филм, както и в концерт с най-ярките фрагменти от великолепния ѝ репертоар“ – сподели Яна Ветергрен в прочувствено изказване в дните, когато се отбелязваше 200 годишнината от рождението на прочутата певица през 2020 г.
Още няколко акцента от продължаващата почит към Джети Линд (шведите я наричат Йени). Тя е една от най-известните оперни певици на XIX век. Наричали я не само „шведския славей“, но и „гордостта на нацията“. Концертите ѝ в чужбина се споменавали като „благословия от Бога“. Въпреки успеха и славата си Джени имала добро сърце и кротък характер. Тя давала почти цялата си печалба на бедните, правела дарения за благотворителност и култура. Певицата гледала на таланта си като на дар от Бога и се разпореждала с него по съответния начин.
Ханс Кристиан Андерсен казвал за Линд „когато я чуваш как пее, ставаш почтен човек“. Тя била единствената негова любов, която го вдъхновила да напише най-известните си приказки „Под стълба“, „Ангелът“ и „Славеят“. Той пише: „Никоя книга или личност не са оказали по-облагородяващо влияние върху мен, като поет, отколкото Джени Линд. За мен тя откри светилището на изкуството“. Биографът Карол Росен смята, че след като Линд отхвърлила ухажванията на Ханс, който бил с четиринайсет години по-стар от нея, той я представя като Снежната кралица с ледено сърце. В своята автобиография „Приказката на моя живот“ Андерсен пише, че при първата им среща с Линд певицата му се сторила съвсем обикновена – до такава степен, че той скоро я забравил. Но писателят не е съвсем откровен. Младата красавица му направила толкова силно впечатление, че той не могъл да спре да мисли за нея чак до следващата им среща, състояла се цели три години по-късно.
Линд е дъщеря на библиотекар и учителка, които нямали брак – Никлас Джонас Линд и Ан-Мари Фелборг. Случайно я чула да пее прислужница на шведската балерина Фредерика Лундберг, която веднага проявила интерес към таланта на деветгодишното дете и я изпратила в актьорската школа на Кралския драматичен театър. През 1838 г. младото момиче дебютирала като Агата от „Вълшебният стрелец“ на Вебер в Кралската опера в Стокхолм. Имала и известни вокални проблеми, което е напълно обяснимо, ако се вземе предвид ранната възраст и вокалното натоварване. За щастие прочутият тенор Мануел Гарсия, брат на суперзвездите Мария Малибран и Полин Виардо, ѝ помогнал да преодолее всичко и да си върне перфектната форма. Възхитен от гласа ѝ, Джакомо Майербер организирал прослушване в Парижката опера, но там я отхвърлили. След като станала известна и търсена певица, тя отказвала покани да пее в Парижката опера. След като завладява сърцата на публиката в Европа, на 29 години тя се отказала от кариерата си. Това се случва след изключително успешни сезони в Лондон…..
Джени Линд заминава за Америка по покана на Финиъс Тейлър Барнъм, който организира деветдесет и три концерта с нейно участие, а след като прекратява договора с него, изнася и още няколко самостоятелно. Тя пее в Ню Йорк, в Куба, в много от южните щати и в Канада. В турнето я придружава като пианист, аранжор и диригент Бенедикт, който обаче се отказва от пътуването и се завръща в Англия. За да го замести, Джени кани Ото Голдшмид. Това турне ѝ носи приход от над 350 000 долара, с които тя създава фонд за създаването на свободни школи в Швеция.
През 1852 г. се омъжва за Ото Голдшмид. Двамата се връщат в Европа. Те живеят първо в Дрезден, а от 1855 г. в Англия. Имат три деца – Ото, роден през 1853 г., Джени, родена през 1857 г., и Ернест, роден през 1861 г. Въпреки че отказва всички молби да се появи в опера след завръщането си в Европа, Линд продължава да се изявява в концертната зала. През 1856 г. по покана на Филхармоничното дружество, тя пее сопрановата партия в първото английско изпълнение на кантата „Раят и Пери“ от Роберт Шуман. През 1866 г. изнася концерт с Артър Съливан в зала „Сейнт Джеймс“. „The Times“ съобщава, че „в този глас все още има магия… най-съвършеното пеене – перфектно изразяване и вокализация… Нищо по-ангажиращо, нищо по-сериозно, нищо по-драматично не може да се представи“. В Дюселдорф през януари 1870 г. тя пее в ораторията „Рут“, написана от съпруга ѝ. Когато Голдшмид създава в Лондон хор „Бах“ през 1875 г., Линд обучава сопраните. Концертите ѝ намаляват по честота, докато не се оттегля окончателно от пеенето през 1883 г. През 1882 г. е назначена за професор по пеене в новосъздадения Кралски музикален колеж в Лондон. Тя вярваше във всестранното музикално обучение на своите ученици, настоявайки, че в допълнение към тяхното вокално обучение, те трябва да учат солфеж, пиано, хармония, дикция, сценично движение и поне един чужд език.
За нея Джакомо Mайербер пише партията на Виелка от операта „Лагер в Силезия“, представена през 1844 г. в Берлин, но не тя пее на премиерата. И Верди е запленен от гласа ѝ и създава за нея ролята на Амелия от „Разбойници“. През 1847 тя за първи път пее в Лондон в „Роберт Дяволът“ на Майербер, а според критиците „Градът полудява по шведския славей“.
„Ние сме имали често вълнението да изживеем „дебютна нощ“, но можем спокойно да кажем, и нашето мнение ще бъде подкрепено от няколко стотици поданици на нейно величество, че никога не сме били свидетели на такава сцена на възторг, каквато е била показана снощи по повод дебюта на мадмоазел Джени Линд като Алиса в италианска версия на „Роберт Дяволът“.
На спектакъла присъства кралица Виктория и херцогът на Уелингтън. Кралицата също е почитателка на таланта на Линд.
За много от ролите тя сама пише каденците си, съобразявайки се с огромния си диапазон. Последната ѝ изява в оперен спектакъл е през 1849 отново в „Роберт Дяволът“.
Освен Андерсен Фредерик Шопен също бил сред обожателите й, а в нея безумно влюбен бил Феликс Менделсон. Той искал двамата да заминат за Америка. Заплашвал, че ще се самоубие, но Джени била непреклонна. Изтерзаният композитор написал за нея концерта за цигулка в ми минор и ораторията „Илия“. След смъртта му Джени била много нещастна и основала фонд на негово име, който предоставя стипендия „за приемане на ученици от всички нации и за насърчаване на музикалното им обучение“. Първият получател на стипендията на Менделсон е 14-годишният Артър Съливан, когото Линд насърчила в кариерата му. През 1896 г. съпругът на певицата оставил на съхранение в този фонд архива на Джени с условие да не бъде публикуван в следващите сто години. Но тези документи все още не са публикувани, което събужда гнева на изследователите на Менделсон.
Обяснение за невероятния интерес към Джени Линд вероятно се дължи освен на блестящите й качества, но и на огромната кампания предхождаща американското й турне. Когато Барнъм се свързва с нея тя вече се е отказала от сцената. Но през 1850 г. с предложението за огромни хонорари той успява да я убеди. Самият Барнъм, както и никой в Америка не бил слушал Джени Линд, но търговският му усет не го излъгал. Всичко се дължало на това, че била проведена масирана кампания. Разказвала се историята за Пепеляшка превърнала се в кралица, имало певчески конкурси и различни награди. Цяла индустрия подготвяла пристигането на певицата. Продавали се кукли, костюми, шапки, че дори и пиана. Така се стига до грандиозното й посрещане в Ню Йорк.
Името на Джени Линд носят остров в Канада открит през 1839 г., локомотив, болница и др. Хотел и кръчма са кръстени на нея в Стария град на Хейстингс, Източен Съсекс. Област в Глазгоу е кръстена на нея. В Сътън, Лондон, кръчмата „Джени Линд“, до „Линд Роуд“, е преименувана на „Славеят“. В САЩ Джени Линд се наричат много улици на различни места в Охайо, Арканзас, Масачузетс, Калифорния, Пенсилвания, Ню Джърси. В колежа Аугустана, Рок Айлънд, освен студентско крило има и хор на нейно име. Има зала „Джени Линд“ в Американския исторически музей. Освен това има и супа, наречена на нейно име. Регистрация на Boeing 737-8JP на норвежките въздушни линии LN-DYG се казва „Джени Линд“ и има рисунка на Линд на опашката.
Джени Линд Jenny Lind (6.10.1820 – 2.11.1897)