Разговор с Даниел Хоуп по време на първото му гостуване у нас през 2021

На 15 април 2021 г. под диригентството на Григор Паликаров със Софийската филхармония Даниел Хоуп изпълни концерта за цигулка и оркестър, оп. 15  на Бенджамин Бритън.

Следващата среща с българската публика беше на 8 декември 2022 г. Той свири концерта за цигулка и оркестър в си минор, оп. 61 от Едуард Елгар под диригентството на Найден Тодоров.

Разговорът с него се състоя по време на първото му гостуване у нас.

В месеците на най-строги ограничения през 2020 година един от най-големите цигулари в момента Даниел Хоуп след като записа и издаде пиеси осъществени от дома си в Берлин наречени „hope @ home“, съвместно с френско-германска телевизия започна серия от концерти, които представиха с избрани музиканти двайсет и седемте страни от ЕС.

Завърши серия „europe @ home“. Как избирахте музикантите, които поканихте? Благодаря и за участието на България чрез Дора Делийска.

Тя е великолепна, фантастична и много топла пианистка. За мен беше удоволствие да свиря с нея, но и същевременно да открия България и нейната култура. Аз вече познавах музиката на Панчо Владигеров, така че я свирихме отново. (На концерта в дома на Хоуп освен Владигеров прозвуча и „Хубава си моя горо“.)

Колкото до музикантите, на първо място търсех такива, които са в Берлин, защото в тези времена беше доста трудно да се пътува, заради забраните, а в Берлин има много артисти от най-различни националности. Така открих някои музиканти, но идеята беше да намеря по-специфични. Например в Испания мисията ми беше свързана с фламенкото. В Берлин не беше възможно да открия истински фламенко китарист, но го открих в Севиля. Така че не беше лесно, но пристигнаха един фантастичен китарист и певица. За мен беше много важно да представя държавите не само  с фолклорни клишета, а да чуем същността на тези държави – специфични, задушевни мелодии. Това беше огромен проект, понякога беше много трудно заради рестрикциите. Беше огромно вдъхновение за мен, както и да открия музиката на тези държави, да я изсвиря. Свирих с всички музиканти, които поканих.

Дали замисляте още нещо подобно, което да обедини толкова много хора, тъй като не само в Европа, целия свят следеше концертите от дома ви?

Още не зная. Мога да продължа, но същевременно трябва да се постараем, ако е възможно да се върнем към концертите. Затова съм очарован от възможността да бъда тук в София и да свиря пред публика. Това е първото ми посещения в България. Имам много покани да свиря пред публика, когато е възможно. Освен това открих този телевизионен стийм формат, който е голямо предизвикателство за мен и е моята голяма любов, така че се надявам да го продължа.

Всяка седмица имате предаване по радиото, имате и телевизионно предаване. Каните ли гости, които не са музиканти, а например политици, за да говорите за това, от което се интересуват хората?

Не по радиото. Всяка седмица водя музикално предаване по радиото. Без разговори и дискусии. Разказвам музикални истории и всяка седмица има тема. Избирам тема и говоря за музиката. Концентрирам се върху нея.

Колкото до телевизията там ми гостуват много музиканти, актьори. Там четем, танцуваме и аз много обичам този формат.

Президент сте на асоциацията на Бетовеновата къща в Бон. Миналата година беше негова, но пандемията май провали повечето предвидени събития. Планирате ли нещо за тази година?

Планирам малък фестивал през май в дома на Бетовен. Ако публиката  не може да влиза ще имаме стрийм излъчване, както и радиопредаване. Това е фестивал посветен на Йозеф Йоахим – един от големите цигулари и композитори. Той е бил първият президент на къщата на Бетовен. За мен той е вдъхновяваща фигура. На този фестивал ще възстановим програмите, които е правил Йоахим за първия камерен фестивал, който е създал през 1890 г. Музеят беше затворен дълго време, вече е отворен за публика. Има възможност да се посети и он лайн.

Директор сте и на „Фрауенкирхе“ в Дрезден. Там какво планирате?

Там правим всяка година петдесет концерта, в голямата църква, но също и в криптата. Там създадох серия за млади артисти. Правим класически концерти и на двете места. В голямата църква каним големи оркестри, които имат турнете през годината, както и различни музиканти за тази серия.

Благодарение на Йехуди Менухин сте станали музикант. Разкажете ни за тази невероятна личност. Гледала съм го преди много години на концерт на неговия фестивал в Гщад. Вие сте свирили с него и под негово диригентство.

Да, повече от шестдесет пъти. Имах огромния шанс да бъда с него, защото майка ми беше негова секретарка. От седемгодишен в продължение на двадесет и пет години той беше за нас големият музикален баща. Трябва да кажа, че той спаси семейството ни, защото ние бяхме в Англия без работа, без пари, без нищо. Той предложи на майка ми тази позиция и така даде шанс на семейството ни, а на мен шанс да бъда музикант, да израсна с музиката. Беше прекрасно.

Гледах много интересни серии за Менухин, за Южна Африка, за баща ви. Тази ангажираност с различни каузи, тя сякаш извира от сърцето ви.

Да, наистина. Интересувам се от история, любопитен съм и обожавам музиката. Така се получава тази смес от трите. Обожавам идеите и концепциите, които смесват жанровете. Например не само концерт, но да има и говор, концерти с актьор, с прожекции.

Да, гледах филмите ви с Мия Фароу за Бетовен и с Ерих-Мария Брандауер за Моцарт. Очарована съм.

О, радвам се, че са ви харесали. Търся различни форми на артистично изразяване и смятам, че може да се смесва музиката с другите форми, да се получи топлота и надявам се така да накарам хората да мислят. Искам така и да предизвикам разговори, защото диалогът е най-важен в днешния свят.

Имам традиционна молба към всеки цигулар. Да представи инструмента си.

Това е Гуарниери Дел Джезу екс Липински. Липински е бил превъзходен полски виртуоз, който е бил приятел на Паганини, а също на Роберт Шуман и Ференц Лист. Свирил е и с тримата. Инструментът е невероятен. Той е от 1742 г. един от последните инструменти на Дел Джезу. Това е година, когато е създаден и „Il Cannone“ на Паганини, както и „Panette“ “Dushkin“ големите инструменти на Дел Джезу. Той е част от мен. Обожавам тази цигулка и смятам, че е привилегия да свиря на нея. Свиря само с нея.

Даниел Хоуп е роден през 1973 г. в Южна Африка. Несъгласен със съществуващите по онова време отношения в държавата баща му заминава за Лондон без да знае какво ще прави. Майка му се явява на конкурс и става секретарка на цигуларя Йехуди Менухин, с когото остава до края. Така малкият Даниел получава възможност да избере своя професионален път. Освен всички други задължения той има свое радиопредаване за канал WDR3 и е куратор от сезон 2016/17 на собствен салон “Hope@9pm”, токшоу с гости от културата и политиката в Konzerthaus Berlin.

Даниел Хоуп записва за „Дойче грамофон“. Последните дискове са: „Серенада“ с камерния оркестър на Цюрих, чийто музикален директор е, и с който оркестър са записани серенади от Чайковски, Елгар, Моцарт.

„Шнитке – пиеси за цигулка и пиано“ – съвместно с пианиста Алексей Ботвинов. Албумът включва Сюита в старинен стил, Соната за цигулка №1Мадригал в памет на Олег Каган и др.

Даниел Хоуп е запален интерпретатор на съвременна музика. Сам той е поръчал над тридесет пиеси, а контактите му с Алфред Шнитке, Дьорд Куртаг, София Губайдулина, Харисън Бъртуисл и др. са постоянни и приятелски.

Интервюто е публикувано през 2021 г. в Портал „Култура“.