Краткият, задъхан и богат на срещи и събития живот на Марио Ланца го превръщат в една от легендарните фигури и в оперния и във филмовия свят. Неговото име носят булевард и парк в родния му град Филаделфия. Отново там има институт и музей Марио Ланца, който пази неговото наследство и предоставя стипендии на млади певци. Певецът има две звезди на Алеята на славата в Холивуд: една за звукозапис и една за филмите. Има и Златна звезда на Алеята на звездите в Палм Спрингс, Калифорния.
Легендата Марио Ланца изгрява на филмовия екран след подписан договор с Метро Голдуин Майер. Дебютира в „Тази среднощна целувка“, следва „Любимецът на Ню Орлеан“, а песента „Бъди моя любов“ става хит с милиони продажби. „Най-прекрасната нощ от годината“ от биографичния филм „Великият Карузо“, където Ланца пресъздава образа на своя идол също му носи световна слава. Песента „Защото си моя“ получава номинация за „Оскар“. Друг хитов филм с негово участие е „Студентът принц“, както и „Седемте хълма на Рим“ или „Довиждане, Рим“ и последният „За първи път“.
За краткия си живот (едва 38 години) и за това, което направи за популяризиране на музиката той остава един от безспорните лидери, вдъхновил много младежи. Сред тя са Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Карерас, които признават, че дължат решението си да станат оперни певци на Марио Ланца.
Талантът на Ланца ярко се проявява, когато е на шестнайсет. Той пее имитирайки певците от плочите на баща си. Първите му изяви са в оперни продукции в родния му град. Впечатлен от гласа му Сергей Кусевицки, главен диригент на Бостънския симфоничен оркестър му осигурява пълна стипендия, за да учи в музикалния център в Тенгълуд. „Твоят глас се чува веднъж на сто години“, казва прочутият Маестро.
На 7 август 1942 Марио Ланца дебютира като Фентън от „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай на фестивала в Тенгълуд. Следва Родолф от „Бохеми“, а критиката оценява високо тези първи изяви на младежа: „Истинска находка на сезона беше Марио Ланца. Той няма да има затруднения един ден да бъде поканен да се присъедини към Метрополитън опера.“
Продължава оперната си кариера след Втората световна война, по време на която е в специалните служби във Въздушния корпус на армията на САЩ. Със серия от концерти с диригента Питър Херман Адлер и оркестъра на NBC, последвана от още много изяви в Съединените щати, Канада и Мексико. Следва Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ в Ню Орлеан през 1948 и Алфред от „Травиата“ през 1949 г. Астивната работа във филмовото студио прекъсва оперните му ангажименти.
Според биографите му Ланца е планирал да се завърне към операта в ролята на Канио в „Палячи“ на Леонкавало по време на сезон 1960–61 на Римската опера. Това е потвърдено от Рикардо Витале, артистичен директор на Римската опера, а „Варайъти“ отбеляза, че е била в ход подготовка за участието на Марио Ланца в записа на серия от цялостна регистрация на опери за RCA Italiana, която преждевременната му смърт проваля.
Марио Ланца Alfredo Arnold Cocozza (31.01.1921 – 7.10.1959), оперен певец, тенор