Много ми е приятно и благодаря, че приехте поканата да разговаряме в дните на вашия празник. Обаждам се от България и сигурно знаете, че тук имате много почитатели. Как се чувствате?
През 1976 реших да не пея повече и не пях повече. Сега прекарвам дните си като обикновена жена. Посветих се на дома си, на приятелите си. Но продължавам да съм обградена от музика, защото ме канят на различни празници като почетен гост. Ходя с удоволствие. Все още получавам и награди. Дори и сега усещам че съм била обичана не само като артист, но ме пазят в сърцата си и като жена. Последното свидетелство за това беше празникът, който ми устроиха в Миланската скала. Беше изумително тържество, много трогателно и дори бих казала невероятно. Живея с всички тези спомени и съм щастлива, че все още има толкова много хора, които много ме обичат и които, разбира се и аз обичам. Приятно ми е да знам, че и в целия свят си спомнят за мен, че много от вас помнят Тебалди, защото продължавам да получавам писма писани в последните дни. Получих много писма и от вашата държава, а това ме прави щастлива, защото зная, че сте прекрасна публика, че много обичате музиката и най-вече оперната. А и много артисти са дошли от вашата страна, от вашата консерватория и това не може да не ми харесва.
Безкрайно съм ви благодарна, че се свързахте с мен.
В едно интервю преди три години разказвахте че имате майсторски класове. Продължавате ли да преподавате!
Не, вече не правя нищо, защото започнах много да се изморявам от преподаването. Реших да се погрижа за здравето си и спрях да преподавам. Трябва да бъда колкото може по-спокойна.
Рената Тебалди
Родена е в Пезаро. Баща й е виолончелист – Теобалдо Тебалди, майка й Джузепина Барбиери е медицинска сестра. Родителите й се разделят преди нейното раждане и Тебалди израства с майка си в дома на баба и дядо си по майчина линия в Лангирано.
Поразена от детски паралич на тригодишна възраст, Тебалди се интересува от музика и пее с църковния хор в Лангирано. Майка й я изпраща на 13 години на уроци по пиано при Джузепина Пасани в Парма, която поема инициативата Тебалди да учи пеене при Итало Бранкучи в консерваторията в Парма. Тя е приета в консерваторията на 17, където учи при Бранкучи и Еторе Кампогалиани. По-късно се прехвърля в музикалния лицей „Росини“ в родния си град, като взема уроци при Кармен Мелис и по нейно предложение при Джузепе Паис. След това зачминава при Бевърли Пек Джонсън в Ню Йорк.
Кариерата е и изключително наситена и богата на срещи и преживявания. Участвала е в 1262 представления от които 1048 цели опери и 214 концерта.
Тебалди се оттегля от оперната сцена през 1973 г. като Дездемона в „Отело“ на Верди в Метрополитън опера, ролята, в която дебютира там двайсет години по-рано. През януари 1976 г. тя престава на изнася и рецитали. Последният е в Карнеги Хол в Ню Йорк.
След това тя се изнася от апартамента си в Ню Йорк, неин дом в продължение на много години и се завърна в Италия, където направи последната си публична изява с концерт през май 1976 г. в Миланската Скала.
Погребана е в параклиса на семейство Тебалди на гробището Маталето в Лангирано.
Срещите на Рената Тебалди на сцената с български певци са знакови и са сред ценените звукови съкровища.

Ето някои от тях:
„Танхойзер“ от Вагнер с Борис Христов като ландгаф Херман, диригент Карл Бьом. Документален запис от театър „Сан Карло“, Неапол през 1950 г.
„Симон Боканегра“ от Верди с Борис Христов като Фиеско, диригент . Запис от 20.10.1956 в Сан Франциско.
„Силата на съдбата“ от Верди с Борис Христов като отец Гуардиано, диригент Франческо-Молинари Прадели. Запис от 15.03.1958 в театър „Сан Карло“, Неапол.
„Аида“ от Верди с Димитър Узунов като Радамес, диригент Жорж Себастиан. Запис от Парижката опера през 1959 г.
„Отело“ от Верди с Димитър Узунов като Отело, диригент . Запис от 26.05.1965 г. – гостуване на Метрополитън опера в Дейтройт.
„Лоенгрин“ от Вагнер с Елена Николай като Ортруд, диригент Франко Капуана. Запис от Венеция през 1947 г.
„Юлий Цезар“ от Хендел с Елена Николай като Корнелия, Рената Тебалди като Клеопатра, диригент Херберт Алберт. Запис от Помпей на 6.07. 1950 г.
„Лоенгрин“ от Вагнер с Елена Николай като Ортруд, диригент Габриеле Сантини, запис от театър „Сан Карло“, Неапол през 1954 г.
„Мефистофел“ от Ариго Бойто с Николай Гяуров като Мефистофел, диригент Нино Сандзоньо. Запис от 6.10.1965 г. на Чикагската опера.
„Дон Карлос“ от Верди с Николай Гяуров като крал Филип II, диригент Джордж Шолти. Запис от Ковънт Гардън. Запис от 1965 г.
„Мефистофел“ от Ариго Бойто с Николай Гяуров като Мефистофел, диригент Ламберто Гардели. Запис от Карнеги Хол, Ню Йорк през 1966 г.
„Джоконда“ от Понкиели с Никола Гюзелев като Алвизо, диригент Ламберто Гардели. Запис от Рим през 1967 г.

Рената Тебалди (1.02.19-1922-19.12.2004)