На 28 април 2023 г. красивата италианка пресъздаде на сцената на Софийската опера и балет вълнуваща, крехка и много красива Чо-Чо-Сан, с елегантно изваяни фрази. На пулта беше Андрей Галанов, а партньори на Доната бяха Даниел Острецов като Пинкертон, Кирил Манолов – Шарплес, Иванка Нинова – Сузуки.

Получихте наградата „Пучини“?

Това е голяма чест. За първи път гледах опера, когато бях на три години и това беше „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Бях поразен от музиката. Отидох с всичките си братя. Ние сме шест деца и всичките ми братя заспаха, защото беше много късно. Аз останах до края и не исках да си тръгвам от театъра, защото бях толкова впечатлена.

След това трябва да кажа, че другото важно събитие беше, когато се дипломирах с най-високи оценки и почести в Римския университет. Спечелих първа награда на международния конкурс „Матиа Батистини“ с „Бохеми“ на Пучини. По това време се запознах с Райна Кабаиванска, която ме насърчи да започна да уча. Тя щедро ми даваше уроци, научи ме на много неща гледайки нейните превъплъщения в опери от Пучини, особено на „Мадама Бътерфлай“ и „Манон Леско“, които оставиха ярък отпечатък у мен, за което съм й вечно благодарна.

След това започна кариерата ми, така че сега говорим вече за над трийсет години на сцената. Започнах през 1991 г. с „Бохеми“. Започнах като лиричен сопран. Пях Мюзета. След двеста спектакъла, изпети по целия свят, като започнах в Ла Скала и то по покана на маестро Франко Дзефирели. Продължих с Маестро Доминго, който ме покани заедно с Маестро Дзефирели на откриването на театъра на Оман с „Турандот“. Така дебютирах в Лиу, отново  Пучини. Благодарение на друг велик диригент Лорин Маазел преминах към Мими и други лирични роли.

Особено от гледна точка на интерпретацията, душата ми беше много вглъбена в това. Върнах се при Райна Кабаиванска, сякаш за да получа благословията й за тази роля. Тя беше много щастлива, написа ми нещо прекрасно, което винаги пазя на партитурата си. Тя ме насърчи да я направя и досега съм направила седемдесет представления на тази много трудна роля.

Гостувате тук с Чо-Чо-Сан. Какво е за Вас тази героиня? Как я усещате като жена?

Усещам я като два образа, два характера. Тя е девойка и камикадзе. В същото време е велик воин. Това е въпрос на характер, човек се ражда такъв, тя е дете. Пинкертон я среща, когато е едва на петнайсет години, както всички знаем. Тя е дете, което със сигурност таи голяма болка – самоубийството на баща ѝ по причини на честта, затова тя пази тази гордост и сила в себе си. Знае се, че дъщерите имат нуждата винаги да се доказват пред бащите си, че са велики жени. Това е така в японската култура, където мъжът е доминиращ, особено в началото на века. Този съюз между девойката и жената Пучини ни го описва в тези малки неща, когато казва „15 mettri“ или „uno, due, tre” или „che pensi? Un ora, due ore“. (изпява кратките фрази) Може би тези детинщини са написани точно по тази причина, за да може човек да поддържа гласа си млад, чак до най-драматичните моменти като дуета с тенора в първо действие, който бих казала е почти Вагнеров. И след това имаме последната ария, „tu, tu, tu, piccolo iddio“, която наистина сякаш преминава през това пътуване. Сякаш  имаме три сопрана. Това се казва винаги за Травиата, но Бътерфлай е още по-сложна.

Райна ми казваше: „Трябва да си много здрав, много сила в тялото си, да имаш добра техника, винаги да знаеш срещу какво се изправяме. И е достатъчно да кажа, че най-великите сопрани в света никога не са пели тази роля на сцената, защото е твърде уморителна“.

Да, например Френи, никога не я е пяла. Въпреки, че гласът й беше много красив. За ролята трябва по-изтънчена техника и ти трябва голяма сила в мускулните механизми, голяма еластичност и голяма изразителност, защото при Чо-Чо-Сан не е достатъчно да изпееш всички ноти, трябва да отдадеш сърцето си на публиката, а ако не го направиш, заеми се с друга опера.

Доста говорихме за Пучини, други роли, които ви вълнуват?

Обожавам Верди особено на този етап от живота ми. Преоткривам много неща и съм пял „Травиата“ на Верди, пял съм „Отело“, дебютирах в „Дон Карло“, така че това е една безкрайна опера. Верди е бащата на всички, особено в 19 век, и да кажем, че Пучини му е почти като внук или син и затова с право започнах от по-младия, за да стигна в зрелостта си до този безкраен композитор, наистина велик. Както казваше великият италиански поет Габриеле д’Анунцио „Верди плачеше и обичаше за всички“.

Вие имате ли нещо общо с този поет?

Да, майка ми произхожда от същото семейство като Антонио Д’Анунцио, който е бил чичо на Габриеле Д’Аннунцио. Д’Аннунцио не се е казвал така, казвал се е Рапаниета. Когато е бил малък и е учил в пансион в Абруцо, малко са го дразнели заради тази фамилия. И така, още като младеж му хрумнала идеята, че Архангел Гавраил съобщава нещо. Така че Д’Анунцио и той попитал чичо си дали може да вземе тази фамилия. И ние произхождаме от същото семейство и най-прекрасното е, че си спомням баба си и моята прабаба, които са имали епистоларна връзка, така че са си писали писма с майката на Д’Аннунцио и със самия Д’Аннунцио, дотолкова, че братът на майка ми се казва Габриеле Д’Аннунцио на името на поета. И това е много красиво. Да, това е голяма отговорност, която ме отведе през 1996 г. до друга престижна награда, наградата „Франческо Паоло Тости“. Той между другото е бил много добър приятел на Пучини и на Д’Анунцио. Така че Тости и Д’Аннунцио познавах, защото живеех с тази атмосфера, но за Тости и Пучини все още има какво да изучават. Например малко хора знаят, че без Тости нямаше да има „Мадам Бтерфлай“ и „Тоска“. Тости го е поканил в Лондон, да види кралица Виктория. Пучини не е знаел и дума на английски. Тости беше много мил и беше малко като баща на всички тези млади музиканти. Поканил го и отишъл с него да види как Сара Бернар изпълнява „Тоска“ от Сарду, както и пиесата на Дейвид Беласко „Мадам Бътерфлай“. Пучини е като ударен от гръм. Благодарение на тази среща той реши да напише тези две опери.  Малко хора знаят, че четвъртото действие и последното действие на „Манон Леско“ е написано от Пучини, Рикорди и Тости. Един музиколог разпознава отлично цялата структура  и точно посочи частите, от намесата на Тости – тези арпежи, тези синкопи (изпява моментите от операта) Прекрасна е Манон Леско.

Разказвате толкова интересни неща за Тости. Член сте на фондацията на името на Тости. Каква дейност има фондацията?

Да, има активности благодарение на професор Франческо Санвитале, който преоткри повече от 400 арии и песни, толкова прекрасни неща, за които малко хора знаят. Моята диплома е по история на музиката. Аз също съм специалист, музиколог съм, така че и аз се занимавам с тези изследвания от дълго време. Правя го заедно с моите ученици, които винаги се опитвам, да заведа в Ортона, където е Институтът, Националният музей „Тости“. Това е пътуване, което си заслужава, защото там има много красиви, интересни неща.

Певците могат ли да намерят тези неща?

Сега най-накрая всичко е качено онлайн, в интернет. Или могат да пишат и да поискат. Каня ви в Ортона, за да видите този музей на Тости, тъй като е прекрасен. Елате и в Торе дел Лаго, което е друг мой дом, друг мой дом, за да видя музея на Пучини.

Вие сте пяла много там.

Да, в Торе дел Лаго от 2007 г. досега и тази награда „Пучини“, за която споменахте в началото, са я получили най-великите певци в света, това е нещо, което наистина ме изпълни с радост.