Тя има звезда в алеята на славата в Холивуд и е носител на ордена на Почетния легион на Франция. До средата на 50-те години на миналия век е една от най-обичаните и аплодирани оперни певици. Чувства се великолепно както на оперната сцена, така и на концертния подиум, пред телевизионните камери и на кориците на елитни списания.
Родена е във Франция, Лили Понс е една от легендарните певици на миналия век, всепризната интерпретаторка на заглавните роли в „Лакме“ и „Лучия ди Ламермур“. През 2011 г. според списание „Opera News“ „Понс се рекламираше със забележителни маркетингови умения, каквито никоя певица никога не е показвала преди и много малко са го направили оттогава; само Лучано Павароти беше толкова успешен в експлоатирането на масмедиите.“
Освен постоянен гост на най-престижните сцени тя е и много търсена концертираща певица. С огромен успех се включва и в различни вариететни програми като The Ed Sullivan Show, The Colgate Comedy Hour и The Dave Garroway Show. През 1955 г. оглавява класацията за първото излъчване на това, което се превърна в емблематичен телевизионен сериал, Sunday Night at London Palladium. Става лице на различни списания, където дава съвети за тенденциите в модата и обзавеждането на дома, рекламира различни храни и дори самолетна компания.
Младежките й години са твърде бурни. Учи в Парижката консерватия, през Първата световна война се премества в Кан, където изнася концерти в подкрепа на френските войници, продължава с уроците по пеене. Оперния си дебют прави през 1928 г. в „Лакме“ от Делиб в Мюлуз под диригентството на Рейналдо Аан. След първия си брак, няколко години тя е прилежна съпруга и домакиня.
За голямата кариера я открива тенорът и импресарио Джовани Дзенатело, който я препоръчва на генералния мениджър на Метрополитен опера, Ню Йорк. Така след нейната Лучия, за една вечер Лили става звездата на първата Американска сцена. За 30 години Лили Понс подготвя десет роли, които представя над триста пъти. Най-изпълнявана е Лучия – 93 спектакъла, Лакме – 50 спектакъла, Розина – 33 спектакъла, Джилда – 49 спектакъла. В Щатите открива и втория си съпруг диригентът Андре Костеланец. През 1939 г. в Чикаго тя изнася безплатен концерт в парка пред 300000 зрители.
По време на Втората световна война Лили Понс отказва всичките си ангажименти и заедно със съпруга си и специално сформиран оркестър изнася концерти пред войниците в Северна Африка, Италия, Близкия Изток, Персийския залив, Индия и Бирма. В края на войната тя вече пее в Белгия, Франция и Германия. След като се завръща в САЩ продължава да обикаля страната с грандиозни концерти в огромни зали. Прави концерт и в Мексико Сити. Последното й явяване на сцената на МЕТ е в концерт на 14 декември 1960 г. като изпълнява арията на Джилда. Следват няколко години, през които се сбогува с публиката в Париж, Лондон, Брюксел, Буенос Айрес, Чикаго.
На 31 май 1972 (на 74 години) обявява, че ще изнесе един последен концерт в Линкълн център, под диригентството на своя бивш съпруг Андре Костеланец. Билетите са изчерпани за един час.
Записи:
Цялостен запис на „Прилепът“ като Адела от 1951 и „Лучия ди Ламермур“ от 1954.
В различни периоди е регистрирала всички най-известни арии и фрагменти от оперите „Севилският бръсна“, „Вълшебната флейта“, „Отвличане от сарая“, „Бохеми“, „Хофманови разкази“, „Лакме“, „Мирей“, „Сватбата на Фигаро“, „Риголето“, „Златното петле“, „Динора“, „Флориданте“, „Лучия ди Ламермур“, „Миньон“, „Детето и вълшебствата“, „Дъщерята на полка“, „Линда ди Шамуни“, „Порги и Бес“, „Пуритани“, „Царят пастир“, „Ромео и Жулиета“, „Сомнамбула“, „Травиата“, „Земире и Азор“, както и песни от Крод Дебюси, Габриел Форе, Анри Дюпарк, Шарл Гуно, Дариус Мийо.
Лили Понс Alice Joséphine Pons (12.04.1898 – 13.02.1976), оперна певица, сопран