С нейно участие са осъществени световните премиери на много опери:

„Кондор“ от Гомес, „Ла Вали“ от Каталани, „Христофор Колумб“ от Франкети, „Братя Рантцау“ от Маскани, „Тоска“ от Пучини, „Клетвата“ от Валини, „Еми Робсатр“ от де Лара, „Ерос и Леандър“ от Манчинели, „Ирис“ от Масакани, „Енох Арден“ от Китарджиу, „Моя Айделберга“ от Пакиероти и „Аврора“ от Паница.

Но освен това Даркле е първата изпълнителка на Елизабет от „Танхойзер“ на Вагнер в италианската премиера на операта състояла се през 1891 г. в Миланската Скала, а през 1897 същото се случва и в Буенос Айлес. Отново с нея е италианската премиера на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, която е през 1911 в Рим. Благодарение на нея в Ница се играе „Живот за царя“ от Михаил Глинка през 1890 г., а в Букурещ за първи път се изпълнява „Палячи“ от Леонкавало.

Родена е в Браила, а умира в Букурещ. За трийсет години кариера подготвя и представя петдесет и осем роли. За Пучини тя е „Най-красивата и изискана Манон“. Сравнявали я със Сара Бернар.

Хериклеа Даркле Hariclea Darclée (10.06.1860 – 12.01.1939), оперна певица, сопран