Прочутият френски готвач Огюст Ескофие нарича четири ястия на нейно име:

„Прасковена Мелба“ – десерт от праскови, малинов сос и ванилов сладолед;

„Сос Мелба“ – сладко пюре от малини и червено френско грозде;

„Мелба препечен хляб“ – хрупкав сух тост;

„Мелба гарнитура“ – пиле, трюфели и гъби, пълнени в домати със сос велюте;

Само на две певици са поставени мраморни бюстове на голямото стълбище на Ковънт Гардън – Аделина Пати и Нели Мелба.

Мелба е дама-командир на Ордена на Британската империя от 1918 г., а след това е издигната до Дама на Големия кръст на Орден на Британската империя през 1927 г.

Тя е първата австралийка, която се появява на корицата на списание „Time“ през април 1927 г.

Нели Мелба учи в Мелбърн и има някои сценични изяви. Заминава за Лондон, но и там не постига желания успех. Премества се Париж и бързо получава признание както там, така и в Брюксел. Завръща се в Лондон, където става звездата на Ковънт Гардън от 1888 г. Първата й роля е Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Дебютът й в Метрополитън опера, Ню Йорк е през 1893 г. отново с Лучия. По време на Първата световна война тя е ангажирана с благотворителни акции. Завръща се в Австралия и прави серия от концерти в Мелбърн и Сидни наречена „Концерти за хората“ с много ниски цени на билетите, които привличат над 70000 дущши. След завръщането си тя преподава пеене в Мелбърнската консерватория, която от 1956 носи нейното име.

В цялата си кариера Нели Мелба не изпълнява много роли. Според хрониките са около двайсет и пет.

Репертоар:

Рихард Вагнер – „Зигфрид“, „Лоенгрин“, „Танхойзер

Джузепе Верди – „Аида“, „Бал с маски“, „Отело“, „Риголето“, „Травиата“

Шарл Гуно – „Ромео и Жулиета“, „Фауст“

Гаетано Доницети – „Лучия ди Ламермур“

Руджеро Леонкавало – „Палячи“

Джакомо Майербер – „Хугеноти“

Пиетро Маскани – „Рантцау

Джакомо Пучини – „Бохеми“

Джоакино Росини – „Севилският бръснар“

Камий Сен-Санс – „Елена“ (написана за нея)

Амброаз Тома – „Хамлет“

Нели Мелба Dame Nellie Melba (19.05.1861 – 23.02.1931), оперна певица, сопран