„За мен е удоволствие да бъда отново тук. Бях в София преди тридесет и осем години с оркестъра на Хамбургското радио“, спомня си големият италиански диригент Джанлуиджи Джелмети. На 17 септември 2020 г. той дирижира концерт на Софийската филхармония, представи Симфония №7 на Лудвиг ван Бетовен, както и Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Борис Белкин.

Това е последното интервю, което италианският диригент даде за българска медия. На 11 септември 2021 г. научихме вестта за неговата кончина.

„Брух е забележителен композитор, който се свири често. Записал съм този концерт няколко пъти“ – казва Белкин. Двамата с Джелмети се познават отдавна. Заедно работят със студенти в Академия Киджана в Сиена, концертират по цял свят. Отново заедно са представили Концерта на Брух през лятото на миналата година в Монте Карло, в лятната концертна серия, а през февруари тази година са гостували в Япония и в Сидни. Говорят един за друг с огромно уважение, а в отношенията им личи безкрайно доверие и приятелство. „По възможност свирим често заедно, казва Борис Белкин. – Май още не съм му омръзнал. Той е забележителен диригент. Днес останаха малко такива музиканти. Той дирижира и опера, и симфонични концерти. Харизматична личност“.
На срещата с журналисти двамата са усмихнати и отзивчиви. Белкин е пътувал цял ден, но слиза официално облечен, поздравява всички. Казва, че спи по четири часа на ден и това му е достатъчно. При появата на Джелмети двамата си разменят дружески шеги. Джелмети идва от репетиция с филхармонията.

Работили сте с много български оперни певци.

Джанлуиджи Джелмети: Да, работил съм с Райна Кабаиванска, Дарина Такова, Николай Гяуров, Мариана Пенчева, Владимир Стоянов. Всички са прекрасни музиканти.

Видяхте ли в оркестъра някои музиканти, които са били в Сиена?

Дж. Джелмети: Да, голямо удоволствие е да ги срещна отново. Тъй като сме работили много поредни лета с тях, беше вдъхновяващо да видя, че още си спомнят уроците, които съм изнасял за Седмата на Бетовен.

Има ли промяна в младите диригенти, които идват в Академията в Сиена, когато започнахте и днес?

Дж. Джелмети: Труден въпрос, защото трябва да обобщавам. Има диригенти отпреди, които са музиканти и днес изглеждат модерни. Има и диригенти, които сега започват, а вече са остарели. Това е красотата на музиката. В нея няма география, няма време. Но не бих казал, че има голяма разлика.

Днес младите не са ли по-любопитни, по-информирани?

Дж. Джелмети: Пак ме карате да обобщавам, но ще го направя. Днес младите диригенти имат култ към хореографията. Диригентът трябва да служи на идеята оркестърът да свири добре. На това ни учеха нас. Диригенти като Тосканини имаха ясен жест, никаква отстъпка пред хедонизма, всичко е подчинено на основната цел. Но с времето дойде поколение, което търси повече показност, търси театралността, която не служи за нищо, подскачат по подиума, но с това не помагат на оркестъра. Не искам да кажа, че днес всички диригенти са такива. Но такава е тенденцията, а и публиката днес го иска. А това е много опасно, защото се вземат млади диригенти, изстискват ги, не им дават възможност да растат творчески. Но тази мания ще мине. За тези тридесет години имам повече от две хиляди студенти и сред тях има много интелигентни диригенти и разбира се, по-малко интелигентни, по-любопитни и не толкова. За мен артистичното любопитство е много важно. Това е музикантът, който има кураж да експериментира нови неща. Винаги има и интерпретатори, които следват обичайното.

Любопитството ли ви води към откриването и представянето на непознати опери?

Дж. Джелмети: В даден момент всяка опера е била непозната. Да си призная, непознатите опери не са повече от популярните, които съм направил. Например, когато преди тридесет и пет години направих „Танкред“ на Росини, тя беше непозната опера. Днес се поставя навсякъде. Имаше един интересен сезон в Сидни, където публиката е много любопитна, наричаше се Choc of the new. През целия сезон давахме програмата след изпълнението. Разбира се, който искаше, можеше да се запознае предварително, но идеята беше да слушаш концерта, без да знаеш какво слушаш. Така хората мислеха, че слушат нови неща, а те всъщност бяха стари. Например изсвирихме пиеса на Веберн, а след това Сарабанда за виолончело на Бах (изпява мотива) и хората помислиха, че е съвременно парче. Всяка музика в първия момент на своята история е била непозната, съвременна. Например Първата симфония на Бетовен ни се струва нормална, но когато е изпълнена за първи път, с тази първа атака (отново пее), е предизвикала голям скандал. Казват, че Хайдн, който е бил в залата, напуснал скандализиран. Не знам дали е било така, но така казват.

А диктаторите диригенти?

Дж. Джелмети: Диктатори винаги е имало, от хиляди години. Но това е възможно само, ако хората са съгласни да има диктатори. Ако казваме, че Тосканини е бил диригент диктатор, то е, защото е живял във време на диктатори. Да не забравяме освен това, че макар да е смятан за диктатор, Тосканини е бил много обичан. На мен не ми харесва да бъда диктатор. Искам да завладявам хората, да ги покорявам, да ги убеждавам.

Сега е времето на режисьорите диктатори.

Дж. Джелмети: (Смее се.) Да кажем, че и това е мода, но не зная докога ще продължи. Аз не разделям режисьорските решения на модерни и традиционни. Деля ги на интелигентни и глупави режисури, на такива, които уважават музиката, и такива, които не се интересуват от нея.

Как подготвяте опера?

Дж. Джелмети: Когато започвах, за подготовката на една опера се грижеше театърът, импресариите. Подготовката на една премиера беше много по-дълга. Но и времената бяха други. Директорът на театъра или интендантът задължително бяха страстни почитатели на музиката. Артистичните директори познаваха музиката. Обсъждаха нещата с музикалния директор и заедно избираха операта, колко спектакъла да се направят, кой да бъде режисьор, кои са най-подходящите певци. Тръгваше се от обща идея, която се раждаше от музиката. Днес в повечето случаи идва режисьорът, който е направил драматургията. Директорите, интендантите и артистичните директори в много случаи не познават музиката, не познават гласовете. Така наречените кастинг мениджъри избират състава, без да се съобразяват с диригента. И се получава, че режисьорът има една идея, диригентът друга, а кастинг мениджърът трета. Това е шизофренична ситуация. Драматично е. И когато диригентът е млад, какво се случва? Ние по-старите се оправяме.

А какво мислите за ситуацията с пандемията?

Дж. Джелмети: За мен това е тероризъм. Не казвам да не се носят маски, да не се спазват правилата. Но мисля за последните поколения. Появи се СПИН и вече не можеха да правят любов. Горките деца! Израснаха без прекрасния опит, който имаше моето поколение. Сега не могат да се целуват, дори да си говорят. Това е трагедия. Но въпреки това бъдете предпазливи! Колкото до класическите концерти, лудост е, че можем да се страхуваме един от друг. Затова казвам на всички: „Идвайте на концертите! Не се отказвайте да живеете! Бъдете предпазливи, но и спокойни! Идвайте на класическите концерти, които ще предпазят духа ви, защото музиката на Бетовен ще ви пази като една голяма маска“.