„Натрупаха се роли, годините бързо изминаха. Трудно ми е да повярвам, че изтече толкова много време“, споделя певицата, която празнува трийсет години от сценичния си дебют. Щастлива е, че чести се завръща на българска сцена по специална покана на директора на Софийската опера и балет Пламен Карталов. Тя беше в състава на двете нови продукции – Брюнхилде в „Залезът на боговете“ на Рихард Вагнер, новата продукция, с която се отбеляза 210 годишнината от рождението на композитора, а след това и като Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.

Йорданка Дерилова дебютира на 10 март 1993 г. в Бургаската опера с ролята на Елизабет от „Дон Карлос“ на Джузепе Верди. Още е студентка, а неин преподавател в Музикалната академия в София е диригентът Иван Вульпе, който тогава е и директор на операта в Бургас. Интересен факт е, че ролята на крал Филип II изпълнява съпругът ѝ Красимир Дерилов. Дебютът ѝ в София е през 1997 г. отново в „Дон Карлос“.

„Когато подготвям роля, която вече съм изпълнявала, винаги търся да допълвам образа, да доизградя съдържанието. Промяната се случва и заради съзряването на гласа. В репертоара ми има роли, които постоянно пея на различни места, в различни постановки – модерни или класически. Смятам, че човек трябва да се постави в изискванията на режисьора, които във всеки един вариант са различни“, разказва Дерилова.

Партията на Брюнхилде тя вече е пяла в София, както и по време на гостуването на Софийската опера във Фюсен, Германия през 2015 г. Като Чо-Чо-Сан дебютира на 11 май 1999 г. в Пражката опера. Всъщност, Вагнер и Пучини са композиторите, които често изпълнява.

„Аз смятам, че стига гласът да позволява и певецът да знае как да подходи към ролята, как да я подготви и представи, стига да има качества, добра постановка и техника могат да се комбинират в италианската и немската музика. Певецът трябва да остава верен на себе си и да подхожда умно“, споделя певицата.

В творческото си портфолио Йорданка Дерилова има много партии.

„Само от Верди са дванадесет, от Пучини са шест, Леонкавало – Неда, Маскани – Сантуца, Пиерантонио Таска – Санта Лучия, Моцарт – Фиордилиджи, Донна Елвира, Дворжак – Русалка, Катя и вълкът – Княгинята, Вагнер – девет роли, Чайковски – Лиза, Мусоргски – Марина, Шостакович – Катерина Измайлова, Прокофиев – Рената в „Огнения ангел“ и Фата Моргана в „Любовта към трите портокала“, Тома – Миньон, Бетовен – Леонора, Рихард Щраус – Електра и Фелдмаршалката, Курт Вайл – три роли, Крженек – Диктаторът, Вебер – Агата от „Вълшебният стрелец“, Корнголд – Мариета в „Мъртвият град“, Яначек – Емилия Марти в „Делото Макропулос“. Допълвам Реквиеми на Верди, Моцарт и Симфонии – на Менделсон, Малер, Дворжак. Като си правя равносметка – огромен е репертоарът ми“.

Остана ли нещо неизпълнено?

Като се замисля, бих желала да изпея „Джоконда“, или „Андре Шение“, както и „Адриана Лекуврьор“. Това са неща, които съм си поставила като цел.

Йорданка Дерилова е завършила Софийското музикално училище „Любомир Пипков“, след това Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Специализира с Александрина Милчева в Академията „Борис Христов“ в Рим. Първият й постоянен ангажимент е за Пражката опера през 1998 г. От 2003 е член на ансамбъла на театъра в Десау, където е и до днес. През 2009 г. е удостоена със званието Камарзангерин.

За различни свои изяви тя е получила престижни награди като:

• Номинация за певица на годината от списание „Opernwelt“ за дебюта си като Изолда от „Тристан и Изолда“ на Вагнер в Десау.

• Наградата “Premio di Aida” на конкурса „Vissi d’Arte“ в Салерно през 2005 г. и наградата „Theo Theatre“ за най-добра певица.

• Получава номинация и за известната чешка награда „Thalia“ за интерпретацията си на Тоска, а през 2016 г. печели самата наградата „Thalie Theatre“ за най-добра певица на 2015 г. в Чехия.

В България Йорданка Дерилова не пропуска възможност да гостува, винаги, когато има покана и е възможно да дойде.

Особено силна е връзката й със Софийската опера и балет, където представя някои от най-значимите си роли. В предишната постановка на Вагнеровата тетралогия, тя получи ласкави отзиви от именити специалисти за образа на Брюнхилде в „Залезът на боговете“ по време на представянето тук в София и на гостуването във Фюсен, Германия през 2015 г.

Пол Досън-Боулинг „Wagner News“: Като Брюнхилде в „Залезът на боговете“ беше Йорданка Дерилова – висока, шеметно красива блондинка с по-остър тембър. Това беше добре дошло за нея сред колосалната оркестрация на „Залеза на боговете“ и влизането й в огъня беше величествено.

Крейг Ноубълс: Йорданка Дерилова, Брюнхилде в „Залезът на боговете“ подпали сцената, а не само погребалната клада на Зигфрид – с огромния си глас, с блестящи високи ноти и сигурен среден диапазон.

Кристина Празун „Suddeutsche Zeitung“: Най-убедителното изпълнение на вечерта дойде от Йорданка Дерилова като Брюнхилде. Докато във второ действие тя пее много спокойно, с ясна артикулация и широк спектър от емоции, в третото действие показва всички качества на своето драматично сопрано.

Рихард Далапоца „Rundschau Oberländer Wochenzeitung“: Роденото в София сопрано Йорданка Дерилова в ролята на Брюнхилде въздейства с великолепния си глас и забележително превъплъщение. Тя впечатли публиката преди всичко с височините и с лекотата на гласа си. Твърдо ангажирана в Десау като камерзенгерин, сигурно в бъдеще ще я чуем и на големите сцени…

Клаус Биланд „Der neue Merker“: Йорданка Дерилова, която с такъв интензитет пее височините и дългите пасажи на партията и при това с актьорско майсторство, е изключително впечатляваща. Тя изглежда млада и красива, че и като външен вид веднага ѝ вярваме като девойката на коня. Както Мартин Цонев, така и Дерилова без съмнение биха могли да пеят тези роли на всички големи сцени в Европа.

„С “моят” Вагнер се срещнах през 2006 година, когато интендантът и режисьор на операта в Десау ме попита дали искам и можем ли да направим операта “Тристан и Изолда”. Дотогава не бях се замисляла за Вагнер, бегло познавах творбите му и не съм имала интерес към неговото творчество. Винаги италианската музика е била мой фаворит. Казах му, че ще чуя и прегледам обстойно клавира и ще видим. За моя голяма изненада бях очарована, омагьосана и направо се влюбих в тази опера! Разбира се отговорът ми беше с въпросът “Кога ще направим премиерата?” Тя беше насрочена за следващия сезон и мина с огромен успех. За моя голяма радост бях номинирана за “Певица на годината” в списанието „Opernwelt“ за ролята ми на Изолде. Оттогава тази магична, завладяваща, титанична, с огромна сила на въздействие вагнерова музика ме завладя завинаги. Последваха следващите роли на Кундри (Парсифал), Венера (Танхойзер), Ортруд (Лоенгрин), Брюнхилде в целия „Пръстен“ (Валкюра, Зигфрид и Залезът на Боговете) и Сента (Летящия холандец). При Вагнер основна роля играе текстът, дълбокото вникване в съдържанието, подтекстът, въобще психологията на героите. Не можеш просто ей така да си изпееш музиката. Всяка една дума или израз е безкрайно важен, за да се постигне тази симбиоза от текст, музика и драма, и да бъде разбираемо за всички. Бих казала, че всяка една вагнерова роля е допринесла за моето по-нататъшно изграждане и израстване като певица. Щастлива съм, че моят репертоар е много богат и разнообразен. Сега много се радвам, че отново ще се превъплатя в ролята на Брюнхилде в “Залезът на боговете” в новата трактовка на акад. Карталов и със сигурност в изпълнението ми ще вложа нещо ново, дали ще е певческо, интерпретационно, дали душевно и емоционално, но ще е по-различно. Винаги се стремя да преосмислям, да подобрявам, да доразвивам и да усъвършенствам моите роли“.