На 10.12.1910 в Метрополитън опера, Ню Йорк е световната премиера на операта „Момичето от Златния Запад“, творба, създадена веднага след „Мадам Бътерфлай“ и двете по сюжет на Давид Беласко. Под диригентството на Артуро Тосканини главните роли изпълняват Еми Дестин – Мини, Енрико Карузо – Дик и Паскуале Амато – Джак.

В Ню Йорк Дестин е за първи път през 1908, когато изпълнява ролята на Аида на 16.11. Пътят до там никак не е лесен. Родена е в Прага, но заможното й семейство се мести в Милешов, където баща й има мини. За да получи добро образование е изпратена в немски пансион в Прага, а там добрите й гласови данни правят впечатление на певицата от Националната опера Анна Адамцова. Младото момиче започва да изучава пеене с Мария фон Дрегер Льове-Дестин и като благодарност Ема добавя към името си Дестин. Отхвърлена е от Дрезденската и от Пражката национална опера. Но получава покана за ролята на Сантуца и на 19.07.1898 в Берлинската придворна опера изгрява звездата на Еми Дестин. Тя е едва на деветнайсет. В този театър тя остава до 1909 г., пресъздава 43 роли, най-често Сантуца, Кармен, Миньон. Участва в 706 спектакъла – 54 опери, като 12 от тях са премиери. Триумфът й в Берлин е на 5.12.1906 г., когато по изумителен начин изпълнява Саломе ва първото представяне на операта там под диригентството на самия Рихард Щраус.

През 1901 г. дебютира на сцената в Байройт като Сента в „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер по покана на вдовицата на Вагнер Козима., като ангажиментът й е потвърден и за следващата година.

През май 1904 я аплодират и в Кралската опера Ковънт Гардън като Донна Анна в „Дон Жуан“. Завръща се в Лондон и през следващите дванайсет сезона за няколко опери, както и за лондонската премиера на „Мадам Бътерфлай“ избрана от самия Джакомо Пучини. Пее с Енрико Карузо като Пинкертон. До 1919 двамата са заедно за още много постановки като „Селска чест“, „Аида“, „Хугеноти“, „Дон Жуан“, „Андре Шение“, „Тоска“, „Бал с маски“. За дванайсет сезона тя има 231 представления в 18 опери. През 2011 г. участва в операта „Аида“ за коронацията на крал Джордж V

От 1908 до 1916 има ангажименти в Ню Йорк, където е ангажирана за 21 роли и участва в 249 спектакъла.

В началото на Първата световна война Еми Дестин се завръща в Прага, но контактите й с чешката съпротива й носят заточение в семейното имение в Южна Бохемия. С края на войната тя получава разрешение да пее в Националната опера, като там спектаклите са общо 82. Най-често тя е Милада, Марженка и Либуша. Гостува също в Пилзен, Бърно и в други градове, където публиката я посреща възторжено, заради проявения патриотизъм. През целия си живот Ема е страстен пропагандатор на чешката музика. На 19.02.1909 под палката на Густав Малер тя участва в „Продадена невеста“ в Метрополитън опера. На 10.10.1909 направи възможно изпълнението на „Далибор“ в Берлин. Не пропуска да изпълнява арии от „Либуше“, Дяволската стена“, „Тайната“, Целувката“, „Русалка“, „Якобинката“, „Йенуфа“. На първото си следвоенно турне в Лондон, Париж, Женева, Берн и Цюрих заедно и Чешкия квартет, цигуларя Ярослав Кочиан и хоров състав тя изпълнява изключително чешки репертоар. Същото прави и в прощалното си концуртно турне в Копенхаген, Стокхолм, Осло и в много градове в родината си през сезон 1922-23.

Умира внезапно от инсулт.

Първата международна награда на името на Еми Дестин „Божествени глас“ е връчена на Джоун Съдърлънд през 1998 г. През 2001 я получава Габриела Бенячкова.

На всеки две години в Лондон се провежда международен конкурс за млади оперни певци на името на Еми Дестин, чието 14 издание ще бъде през 2025 г.

Еми Дестин Emilie Pavlína Věnceslava Kittlová (26.02.1878 – 28.01.1930)

Репертоар:

Амброаз Тома – Миньон;

Амилкаре Понкиели – Джоконда;

Бедржих Сметана – Марженка в „Продадена невеста“, Либуше, Милада в „Далибор“;

Джакомо Майербер – Валентин в „Хугеноти“;

Джакомо Пучини – Мадам Бътерфлай, Тоска, Мини в „Момичето от Златния Запад“;

Джузепе Верди – Аида;

Жорж Бизе – Кармен;

Зденек Фибих – Шарка;

Пиетро Маскани – Сантуца в „Селска чест“;

Пьотр Илич Чайковски – Татяна в „Евгений Онегин“;

Рихард Вагнер – Сента в „Летящият холандец“,

Рихард Щраус – Саломе;

Руджеро Леонкавало – Елсбет в „Роланд фон Берлин“, Неда в „Палячи“;

Умберто Джордано – Мадалена в „Андре Шение“

Шарл Гуно – Маргарита във „Фауст“;