Антонио Джованини е роден във Флоренция през 1980 г., където завършва консерваторията с пиано и пеене, като учи чужди езици и литература в университета. През 1999 г. дебютира в първата съвременна продукция на операта „Елиогабало“ на Кавали. Във Венеция го канят за възстановяването на операта на Вивалди „Орландо, мнимият луд“. На 15 юни 2019 г. на Античния театър в Пловдив се състоя премиерата на операта „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук. За постановката беше специално поканен контратенорът Антонио Джованини. Беше спазен първоначалният замисъл на автора създал ролята на кастрата Гаетано Гуадани. След това в следващи постановки тази партия се изпълнява и от тенори и от мецосопрани. Невероятната режисьора на Стефано Пода превърна сцената на Античния театър в приказен декор с пясъчна ивица, по която бродят сенки и духове, течаща река, по която се движи ладия, огнен водопад и сред тази призрачна визия Орфей се опитва да спаси своята Евридика изкушавайки подземните сили с магията на своята песен.
Няколко дни преди да дойдете тук получихте голяма награда – „Музите“.

О, да, това е голямо признание. Връчва се всяка година на нови лица, свързани с изкуството. Аз бях отличен в категорията „Пеене“ на името на Евтерпа. Това е много престижна награда, чийто носители са били Мария Калас, Рикардо Мути, Рената Тебалди, както и артисти, художници. Беше прекрасна церемония.

Наградата „Музите“ е създадена през 1965 г. От тогава се избира по един носител на наградата във всяка категория – Аполон Мусагет, Урания – наука, Калиопа – поезия, Талия – литература, Терпсихора – танц, Клио – история, Полимния – Музика, Мелпомена – театър, Евтерпа – пеене, Ерато-рисуване, скулптура, Х муза – кино, ХI муза – телевизия. Сред носителите на тази награда са Хенри Мур, Виторио Де Сика, Алберто Сорди, Ингрид Бергман, Ален Делон, София Лорен, Стефания Сандрели, Орнела Мути, Карла Фрачи, Евгений Евтушенко, Марио Дел Монако, Мария Калас, Рената Тебалди, Борис Христов, Лео Нучи, Уто Уги, Зубин Мета, Семьон Бичков, Джанкарло Меноти, Даниеле Гати и други. Тази година в палацо Векио във Флоренция на 1 юни тази награда в категория пеене е присъдена на Антонио Джованини, чийто глас е определян като „елегантен и с меден тон“.

Имате ли други награди?

Получих номинация от немската критика за ролята на Орландо, която изпълних в Аахен, като най-добър млад изпълнител през 2015.

Освен това през 2008 г. Антонио печели първа награда на международния певчески конкурс „Адами Корадети“ в Падуа.

Кога разбрахте че имате уникален глас?

Не бих казал, че е уникален, защото има още много колеги, които изпълняваме този репертоар.

Добре поправям се – рядък.

Да. Знаех това още от дете. Много обичах този репертоар, а и гласът ми беше естествено поставен да пея в този регистър.

Имате ли любима роля или композитор? Толкова много опери има написани за вашия глас.

Две са любимите ми роли. Едната е Орфей, а другата е Руджеро от „Алчина“ на Хендел. Наистина много са оперите, но аз много харесвам композиторите от Неаполитанската школа, най-вече ролите написани за Фаринели, които съм пял често.

Къде сте изпълнявали Орфей?

Ще дебютирам тук. Съвсем за първи път на сцена. Пял съм го на концерт като съвсем млад.

Да направите своя първи Орфей, тук в неговата родина! Сигурно е голямо вълнение?

Наистина, защото да пееш на място, обвито в невероятна магия ти дава огромна енергия. Разбира се има много трудности, защото сме на открито, но тази магия те кара да забравиш всичко останало и да се раздадеш.

Когато започвате да учите една роля търсите ли историята на героя, на операта?

Вече не, защото тези роли ги пея от десетгодишен и познавам цялата история, свързана с тези творби. Правил съм го разбира се, защото познанието за историята на всяка роля е основно. Когато получа предложение за някоя опера първо разгръщам партитурата, за да видя дали е подходяща за мен, след това се заемам със самия образ.

Обикновено образите, които пресъздавате са роли на митологични герои. Как се влиза и излиза от подобно превъплъщение?

На сцената няма проблем. Обикновено това са рицари, войни. Трудното е когато слезем от сцената и понякога певецът се чувства герой преодолявайки трудностите в живота, защото сме подложени понякога на тежки, извънредни обстоятелства. Ето например пристигнах десет дни преди премиерата тук, защото имах Орландо на Хендел в Германия. Дано успея да се подготвя, но направих този избор, защото това ще бъде най-красивата продукция, в която съм участвал до сега. Един от мотивите, да приема беше мястото, после заглавието, което обожавам и разбира се режисурата на Стефано Пода. Преди време гледах негова продукция във Флоренция „Тристан и Изолда“ на Вагнер и останах безмълвен. Гледах я още веднъж заради режисурата.

Видях, че имате натоварена програма и така е доста напред във времето. А когато почивате какво обичате да правите?

Тъй като през цялото време пътувам по време на ваканциите отивам на море.

Гледате ли музикални филми? Например този за Фаринели или други опери.

Да. Специално филмът за Фаринели го гледах още когато бях дете.

Има ли съвременни композитори, които пишат за вашия глас.

Да, има. Аз пея много съвременна музика или от 20 век. Например Бенджамин Бритън е писал много опери. В Миланската Скала пях в една съвременна опера от Ацио Корги “Дон Жуан – оправданият развратник“.

Как се чувствате в България?

Превъзходно. Ядох много и много вкусни неща. Освен това градът е прекрасен.

Познавате ли други български певци или музиканти?

Познавах по име моята Евридика Мария Радоева. Разбира се и известните български певци, които цял свят знае.

През 2012 г. Джованини дебютира с „Кармина бурана“ в Карнеги Хол, Ню Йорк за началото на сезон 2012-13 с Чикагския симфоничен оркестър, дирижиран от Рикардо Мути. Участва в голямо турне със спектакъла „Изгубеният глас. Живот и пеене на Карло Броски Фаринели“. Изпълнява ролята на Архангел в световните премиери на „Песен за стълбата“ от Джон Барбър и „Сънят на Кеплер“ от Росела Спиноза, написана за него.

Дискографията му не е обемиста, но включва мадригали и опери:„Теузоне“ от Антонио Вивалди, „Риналдо“ и „Роделинда“ от Георг Фридрих Хендел, „Артаксеркс“ от Йохан Адолф Хасе, „Изоставената Дидона“ от Леонардо Винчи.

Антонио преподава в консерваторията във Ферара.