Първо гостуване на Анна Пироци в България
Анна Пироци днес е на върха на кариерата си, канена на най-големите сцени по света. Харизматично присъствие, глас, който омагьосва, който може да бъде ласкаещ, но и пронизващ като стрела, което особено пролича в сцената със загадките и в последния дует, когато раздираната от противоречиви чувства принцеса открива любовта. С много емоция беше изпълнена и встъпителната ария „In questa reggia“, която тя превърна в божествен ритуал, наслагвайки емоции, цветове, фини музикални акценти.
„Познавам много колеги българи, всички те с големи гласове. Голям почитател съм на Гена Димитрова, от която се учих как да пея големите роли за драматичен сопран. Изключителна чест за мен е да пея в техния театър. Надявам се да съм на необходимата висота. Даниел Орен те предразполага да пееш. С Хорхе правихме Турандот в Мадрид. Маестро Карталов от много време ме кани в София и ето че най-после това се случи. Много ми харесва постановката на „Турандот“. Тя е класическа и високо оцених нейния финал. Не завършва с тържествена брачна церемония. Тук Турандот е натъжена от смъртта на Лиу. Да, намерила е любовта, но тази невероятна жертва я е разтърсила – кръвта, която е проляла Лиу е по моя вина. Турандот не е чак толкова лоша. И в постановката на Маестро Карталов с този финал се надявам да получа повече аплодисменти. Благодаря на Маестрото.“
Казахте, че Гена е идол за Вас, но с какво ви помогна тя?
За съжаление не съм се запознала с Гена Димитрова, но кариерата ми започна с ролята на Абигаиле и за да изуча задълбочено тази роля, слушах само Гена Димитрова, така че моята Абигаиле носи малко от Димитрова, разбира се не в гласа, а във фразирането, в цветовете, в акцентите. За мен тя беше голям пример, както и за другите големи роли, които е изпълнявала, така че много обичам Гена. Отидох и на гробището да посетя гроба й. Тя винаги е в сърцето ми.
Но има ли други певци, които са пример за Вас?
Разбира се, има. Райна Кабаиванска с нейното туше. Познаваме се, защото тя живее в Модена и всеки път, когато пея в Модена, идва да ме слуша и идва в гримьорната ми, за да ме поздрави. Така че за мен е чест да получавам комплименти от Райна Кабаймаска. След това в момента имаме Красимира Стоянова, която наистина пее като ангел, както казва Маестро Орен. Надявам се да се срещна с нея, защото никога не съм я срещал лично, къде живее Красимира?
В България, в едно малко селце в планината и когато имате концерти, тя пътува, но тук винаги прави майсторски класове.
Запознах се със съпругата на Гюзелев, Анна-Мария, но не съм срещала със самия Гюзелев. Има толкова много български певци.
Разговорът ни се провежда във фоайето на операта, където има неголям бюст на Николай Гяуров. Показвам го на Анна и тя възкликва „Ах, колко е красив“ и прави снимка за спомен.
А как операта се появи в живота ви?
Много късно, защото до 25-годишна възраст не познавах операта. Бях поп певица и не познавах операта и класическата музика. В моето семейство никой не слушаше класическа музика, опера, но аз пеех поп музика и всички ми казваха, „какъв красив глас имаш, защо не отидеш да учиш пеене“, а аз казвах, „но в консерваторията има само оперно пеене, не ми харесва, не искам“. След това, когато чух за първи път гласа на Мария Калас, на Гена Димитрова, на Стефано, си казах, „какво хубаво нещо, искам и аз да се занимавам с това“, и учих оперно пеене Къде?
В Италия, във Вале д’Аоста, там, където живеех, Северна Италия. Но аз съм от неаполитански произход, родена съм в Неапол и съм израснала до 13-годишна възраст, след което родителите ми се преместиха.
Вашите учители?
Учителите ми са много, първо в Аоста, а след това направих много майсторски класове с велики певци от миналото като Даниела Деси, Лучана Д`Интино, Десдери…
И какво си взехте от всеки един от тях?
От всеки един вземаш това, което е добро за теб, за твоя глас, и след това работиш върху него сам, учиш, винаги уча, все още уча, за да се усъвършенствам.
Сама ли учите или с някого?
От време на време имам учител, който ме слуша всеки път, когато имам нужда?
Имате ли някаква мечта?
Изпях всичко, което можех да изпея заради гласа си.
Догодина ще дебютирам с още две нови роли като Мини в „Момичето от Златния Запад“ от Пучини и Джизелда в „Ломбардци“ от Верди, така че съм пяла всичко, но има една роля, която бих искала да изпея за радост, защото е весела роля, защото винаги пея драматични роли, трябва да умра, трябва да плача. Бих искала да изпея Алиса във „Фалстаф“, за да се посмея малко и да покажа веселата си страна.
Както каза маестро Орен, днешните режисьори обичат себе си. Вие сигурно също имате такъв опит в срещите си по сцените.
Винаги казвам във всичките си интервюта, че съм любител на класическите режисьори и ако се поставя на мястото на някой, който отива на театър, той иска да види операта, когато е написана през XIX или XX век, с костюмите от онова време, със сценографията от онова време, той не иска да вижда съвременни неща и затова обичам съвременните класически режисьори. Сега всичко е изкривено, изопачават либретото, изопачават историята, това не е добре. Ние певците трябва да се борим срещу тези неща. Не казвам да откажете, а да говорите с режисьора, да го попитате „Извинете ме, но ако либретото казва така, защо го правите по друг начин?“
да живеят тези класически, красиви указания на Карталов.
Този сезон започна за вас в Токио?
Започнах в Япония с Рикардо Мути, с „Атила“. Голяма емоция, страхотна емоция, страхотна, защото беше минало толкова много време, откакто бях работила с маестрото, когото обичам Рикардо Мути, така че беше голяма емоция. Освен това с ролята, която много обичам – Одабела.
А какво ще правите по-нататък?
След това ще направя „Андреа Шение“ в Лион във Франция, Мадалена, после ще направя Реквием на Верди в Малта, после „Джоконда“ в Катания, идва и „Аида“ в Лондон и след това ще бъде моят дебют в „Момичето от Златния Запад“.
Работите с едни от най-големите диригенти. Със сигурност когато започвате работа върху една роля си създавате собствен образ за ролята. Когато се срещнете с диригента коментирате ли пресъздаването на образа?
Разбира се, че диригентите идват със своя музикална идея, но аз също идвам със своя психологическа идея, така че трябва да се обединят музиката и психологията, трябва да се намери бръзка с маестрото. Диригентът е много важен за една певица, за да разбере той моите психологически и вокални нужди, нали? Защото всеки има различен глас, така че диригентът е добър, когато разбира какъв глас има пред себе си, и затова това е много важно. Ние се справяме много добре с маестро Орен.
Да, той каза, че с вас дори не е нужно да говорите. Разбирате се само с поглед.
Аз го наблюдавам непрекъснато. Той много ме вдъхновява. Вдъхновява ме с поглада си, с израженията си. Разбирам кога страда, кога иска да е по-бавно, по-силно, кога му е нужна страст. Ние се разбираме добре.
В толкова активния ви календар намирате ли малко свободно време?
Имам съпруг, две малки деца, голямото е на 13, а малкото на 7 години, така че когато имам свободно време, го прекарвам със семейството си.
Какво обичате да правите с тях?
Разходки, спорт или просто игра вкъщи, в градината, а когато имат ваканция в училище, те често идват с мен на екскурзии.
Споменахте, че се надявате да изпеете Вагнер!?
Надявам се и мисля за това, защото съм пяла всичко, което може да се изпее на италиански език от италиански композитори. Любопитна съм към Вагнер, имам лично любопитство, кой знае как може да се развие един Вагнер и затова съм отворена за нови приключения, за предложения.