Деляна Лазарова, новият главен гост-диригент на Шотландския оркестър на Би Би Си
Този сезон, 2024-25, тя е артистичен партньор на ROCO в Хюстън, камерен оркестър, специализиран в съвременна музика, с когото тя ще изпълни премиерно концерта за пиано на Кларис Асад „Total Eclipse“. Освен това е избрана за главен гост-диригент на Шотландския симфоничен оркестър на BBC в Глазгоу, длъжност, която ще заеме от септември 2025, когато започва юбилейният 90-ти сезон на оркестъра.
„Още от първата й репетиция с оркестъра беше ясно, че Деляна ще направи сензация. Завършен цигулар и диригент, тя внася изключителна музикална интелигентност във всяка програма, оформяйки репетиции и концерти, които са едновременно вдъхновяващи и озаряващи. С изострено чувство за разказване на истории в нейните програми и впечатляваща широта на репертоар, публиката може да очаква с нетърпение едно обогатяващо и приятно музикално пътешествие с нея на подиума на Шотландския оркестър на ВВС.“ Каза директорът на състава Доминик Паркър.
„Аз съм развълнуван да приветствам Деляна Лазарова като нов главен гост-диригент на нашия оркестър. Динамичен и вдъхновяващ музикант, който вече е спечелил публиката, Деляна носи свежа енергия и богат репертоар – тя е еднакво отдадена както към позната, така и към нова музика.“ Допълни директорът на Би Би Си Шотландия Хейли Валънтайн.
Началото:
В края на февруари 2020 г. Деляна Лазарова спечели Първия международен конкурс за млади диригенти „Сименс–Хале“ в Манчестър. Българката се пребори на полуфинала с десетима претенденти от осем страни. Общо младите диригенти, заявили участие в състезанието, бяха 287 от 55 държави, а до финала стигнаха четирима. Втората награда спечели Родолфо Бараес от Венецуела, а третата остана за британеца Джоел Санделсън.
Само преди година привлякохте медийния интерес, когато спечелихте първия конкурс за диригенти, обявен от Албанската телевизия и радио. Разкажете ни за конкурса в Манчестър.
Конкурсът беше доста дълъг. Първият тур беше само по документи, видеозапис и препоръки от различни музиканти, с които сме работили. Преди около година изпратих документите си. Имаше почти 300 участници. От тях останаха десет за полуфинала. Аз бях една от тези десет. Бяхме поканени на 19 февруари в Манчестър. Там работихме с младежкия оркестър за първия тур на полуфинала, на втория бяхме с камерния оркестър на Хале. Третият тур беше за големия оркестър.
Какво работихте с тези три състава?
За всеки тур имаше различна програма и трябваше да подготвим абсолютно всички произведения, а какво точно ще дирижираме в дадения тур, ни казваха на място, когато вече сме на пулта, което беше едно от най-големите предизвикателства не само за мен, но и за останалите колеги. За концерт ти се готвиш предварително. Тук също се готвиш, но могат да ти поискат „Финландия“ на Сибелиус или Андрей Пануфник – Симфония сакра за първия тур. За втория тур аз дирижирах „Зигфрид идилия“ на Вагнер и „Дъмбъртън оукс“ на Стравински. А на последния тур ми се падна последната част на Първа симфония на Брамс, една от морските интерлюдии към операта „Питър Граймс“ на Бритън, както и увертюрата към „Силата на съдбата“ на Верди.
След този конкурс ставате асистент на сър Марк Елдър – невероятен шанс за млад диригент, а също и две години работа с младежкия оркестър.
Официално започвам от септември, от новия сезон. Но сме в контакт с организаторите на оркестъра и ме поканиха през май да асистирам на сър Марк Елдър за една програма. Те нямат търпение, а и аз нямам търпение.
Какви ще бъдат задълженията ви като диригент на младежкия оркестър?
С младежкия оркестър ще имаме четири концерта през сезона. Аз ще трябва да направя подбора на младите изпълнители в оркестъра. Имаме прослушвания в началото на септември. Ще трябва да избера програма за тези четири концерта. Ще репетираме веднъж седмично с младежкия оркестър, за да се подготвим за тях.
Всяка година ли се прави прослушване за този оркестър? И само британски музиканти ли могат да се явяват?
Да, всяка година са прослушванията за млади хора между 15 и 19 години. Само за англичани са. Разбрах, че популярността му сред младежите е много голяма, някои идват дори от Лондон да свирят, защото е състав с големи традиции. Освен това Марк Елдър е много загрижен и обръща голямо внимание на младежката част на оркестъра. Иска те да бъдат добре обучени, защото това е бъдещето на нашата професия.
Това се случи през 2020 г., през която Деляна спечели и наградата за дирижиране на Джеймс Конлон на музикалния фестивал в Аспен, САЩ. След това Деляна Лазарова получи още много примамливи предложения. Направи концерти със Софийската филхармония и симфоничния оркестър на БНР. В чужбина работи с оркестъра на ВВС, Бирмингамския СО, Гьотеборгските симфоници и др.
Самата вие се занимавате с дирижиране, но преди това сте били цигуларка, а и предполагам още сте.
Да, смятам се за цигуларка. Цигулката е винаги с мен. Продължавам да свиря винаги, когато имам време. За жалост, то става все по-малко, но цигулката е първата възможност да се докосна до музиката, а и тя е моят глас. В дирижирането нещата се случиха неотдавна, но това че съм свирила и винаги съм била заобиколена от музика, ми помогна много. Освен това имах възможността да уча с невероятни преподаватели още от музикалното училище в Пловдив, първо с Виолета Стоянова, а и с моя преподавател по цигулка след това Кеворк Мардиросян, с Маурицио Фукс в университета в Индиана, както и с Йоханес Шлефли в Цюрих. Мога да кажа, че тук е една от най-стабилните програми по дирижиране не само в Европа, но и в света.
Искаше ми се да чуя ваши изпълнения, но не открих, освен на вашия сайт. Попаднах на информация, че у нас сте дирижирали оркестър „Симфониета“, София и концерти в Пловдив и Пазарджик.
Да, дирижирането на тези ансамбли беше чрез майсторските класове, които нашето училище организира за нас. Не съм получавала покана от тези състави.
След като спечелихте конкурса в Тирана, получихте доста ангажименти – в Унгария, Италия, Берген, Манила, Измир, Вилнюс, в Аспен, дори и опера. За първи път ли ще ви бъде?
Да, „Набуко“ в Пилзен. Първата цяла опера, но съм имала възможност да дирижирам различни действия. Дирижирах трето действие на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус по време на майсторски клас с Рене Флеминг в Аспен. Беше много вълнуващо за мен – изключителна Рене Флеминг, като ерудит и музикант, и като човек. Дирижирала съм различни сцени по време на обучението си, както и съм асистирала на различни диригенти, което е било винаги най-добрият начин да се научиш.
Случвало ли ви се е да свирите и да дирижирате?
Веднъж свирих и дирижирах цигулковия концерт на Бетовен. Беше още в университета в Индиана, много приятно изживяване, но трябва време, за да се подготвя.
От опита ви досега операта или симфоничната музика ви привлича повече?
Засега мисля, че съм много по-привлечена и се чувствам в свои води в симфоничната музика. Операта без съмнение ми е много близка като изкуство, защото аз обожавам театъра. Израснах в кукления театър в Пловдив, където майка ми дълги години беше музикален ръководител и композитор. Този аспект от музиката, която е облечена в костюм и в действие, много ме привлича, но нека бъде стъпка по стъпка. Надявам се на дълги години диригентска кариера, в която да мога да дирижирам симфонични концерти и опери.
Деляна Лазарова завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив с цигулка. След това неин преподавател в САЩ е Кеворк Мардиросян. Там започва да учи и дирижиране. Учи дирижиране в Zürcher Hochschule der Künste (ZHdK) при Проф. Йоханес Шлефли. Работила е и с Бернард Хайтинк и Пааво Ярви, Ленард Слаткин, Марк Стрингер, Робърт Спано и Матиас Пинчер. През 2019 г.
Деляна Лазарова спечели първия конкурс за диригенти, организиран от Албанското радио и телевизия, и вече няколко пъти е гост-диригент на оркестъра в Тирана. Получава стипендията за дирижиране на Бруно Валтер на Фестивала за съвременна музика в Cabrillo в Калифорния през 2017 г. и 2018 г. Лауреат е на Международния конкурс за дирижиране на NRTA през 2019 г. и
През 2023 с оркестър Hallé беше издаден диск с музика от Добринка Табакова под нейно диригентство.
https://www.delyanalazarova.com/
Части от интервюто е публикувано първо през 2020 г. в портал „Култура“.