Александра-Йоана Александрова – следващото поколение

Тази година в рамките на фестивала „Опера на площада“ своя дебют в постановка у нас ще направи Александра-Йоана Александрова. Тя е родена в София. Баща ѝ е премиер-солистът Александър Александров, а майка ѝ – колоратурният сопран Елена Стоянова. И двамата са солисти на Софийската опера и балет. Тя завършва в Германия, в гимназия с музикален профил, а след това продължава образованието си във Виена, където учи театър, кино и медии във Виенския университет, актьорско майсторство в Театралното училище „Краус“ и музикален  театър/мюзикъл във Виенския университет за музика и изкуство. Работи с различни агенции като модел и киноактриса, в телевизионната и рекламната индустрия. Имала е спектакли в Щутгарт, Виенската Щатсопер, в Театъра на Шлезвиг-Холщайн, „Раймунд Театер“ – Виена, Копенхаген, Улм. Играла е в няколко късометражни и пълнометражни филма, както и в музикални клипове на поп изпълнители. Преподава класически балет, хип-хоп и модерен танц, както и вокално майсторство.

Как се чувства едно дете, на което баща му е премиерсолист, а майка му звезда на Софийската опера?
Доста горда, но в съще времено имам чувството, че трябва постянно да се доказвам, да бъда по-добра или поне на същото ниво, на което са били родителите ми. Те винаги са ми били идолите, винаги са били нещо, което и аз искам да бъда, и аз искам да постигна, и съм сигурна, че никога няма да успея, защото те са наистина много високо и съм много щастлива, че точно те са мои родители.
Затова ли избрахте мюзикъла, защото той съчитава и едното и другото – танц и пеене?
Винаги съм се съпротивлявала да бъда мюзикълна актриса или по-скоро да играя мюзикъл, защото не исках да пея, за да не бъда сравнявана с майка ми, не исках да танцум, за да бъда сравнявана с баща си и избрах актьорското майсторство, като мой път. Започнах, първо да уча театър, филм, медии и кинознание в университета във Виена. След това ме приеха в актьорската академия и започнах да уча актьорско майсторство. Паралелно вървяха и двете неща, но после реших, че някак си не съм сто процента аз, че липстват някак си две части от мен и това е пенето и танца. Не им казах, че ще са явя в Държавната консерватория във Виена за мюзикъл и исках за себе си да видя, колко е останало от това, което са ми дали. Винаги съм пяла и съм била дори още на 15 годишна възраст на турне в Америка, като солистка. Участвала съм и в концерти в различни театри, и във Фленсбург също съм играла, но винаги исках това да ми остане хоби, а актьорското майсторство да ми бъде в професия. Също така преподавах балет и хип-хоп танци, но винаги, като хоби. След като ме приеха в мюзикъла, разбрах, че на практика това е единство, което ме прави абсолютно пълноценна, да мога да пея, да танцувам и да играя. Това съм точно аз – микс от всички тези жанрове. Това е единственото изкуство, което комбинира всичко.
Преди малко казахте, че винаги сте пели. Имате ли спомен от първата си публична изява на сцена?
Първата ми публична изява като певица беше още в детската градина. Родителите ми разказаха, че учителките ги извикали веднъж тайно да погледнат, какво правя всяка сутрин като традиция. Строявала съм всички други деца да седнат като публика и да ме гледат как танцувам и пея. Това са били първите ми изяви. Иначе баща ми правеше изяви със своите балетни класове в различни балетни училища всяка година, и там бях не само като танцьорка. Имаше коледни концерти, в които и майка ми пееше, и по едно време тя неочаквано ми дада микрофона и аз започнах да пея. Това никога няма да забравя. Била съм на 5, 6 годинки. А първата ми балетна изява беше на 7 годинки в театъра във Фленсбург, където баща ми беше солист.
Какъв е бил репертоарът Ви в детската градина? Предполагам детски песни или може би сте започнала направо с ариите на майка си?
Може, защото майка ми е разказала, че когато е учила Лучия или Виолета аз много бързо съм научавала всичко и дори за Лучия съм изискала веднъж една нож и една ношница, и съм изиграла по същия начин всичко, както е трябвало да бъде. Пак така и за „Травиата“ съм играла на някакъв измислен италиански.

След това – решила сте, приели са Ви, а родителите Ви Сашо и Елена как реагираха?
Сигурно са били щастливи, радостни, и може би шокирани в първия момент. Но майка ми винаги казва и все още го казва, „Докато не станеш оперна певица, няма да направиш кариера.“ Аз разбира се пея и опера, защото моето образование не е само мюзикъл, а се нарича музикален театър, което съдържа мюзикъл и оперета. Бяхме задължени да учим и двата вида пеене – класическото и модерното. Пяла съм и в оперети и в мюзикъли като „School of Rock“, където главната женска партия Розали Малинс в първо действие пее само класика – Царицата на нощта на Моцарт, а във второто пее рок. Разбира се двамата бяха доволни. Татко беше щастлив когато например в Анастасия имаше балет на палци. Всеки един от тях видя своята част в мен.
В последните години в България се играят много мюзикъли, но са различни от тези, които се играят в Германия. Какъв е реператоарът в Германия?
Аз не работя само в Германия, аз работя в Германия, Австрия, Швейцария, Дания. Разликата е, че там се поставят на много големи сцени. Това са мюзикъли с големи права като „Мери Попинз“, „Злосторницата“ или даже се поставят свои новонаписани мюзикали. Продукциите са много скъпи. Например в театъра, в който съм назначена в момента като солистка Ландестеатър Линц получават права за мюзикъли, които до сега са играни само на Broadway и никога не са били продуцирани в Европа като „Something Rotten“ по Шекспир. Това е нещо като „Какво ново има в Дания“, по „Хамлет“. „Рок училище“ също не е бил правен другаде освен в Англия и в Америка. Може би това е най-голямата разлика, защото в Дания, аз играх „Продуцентите“ и „Мис Сайгон“, и имаха по-голяма трудност, за това да получат права. Другото, което е разликата, е че за съжаление, в България няма професионално образование по мюзикъл, което разбира се няма как да не се види в актьорите, които са страхотни таланти, но са завършили или поп и джаз, или опера. Може би може да се намери някаква среда, но никога не е точният начин, както се прави, или се пее, или играе мюзикъл. Може би това е най-голямата разлика. Иначе, аз винаги казвам, че едни от най-големите таланти и гласове са от балканските страни. Преподавам вокална педагогика и вече много, много момичета от България, ми се обаждат, искат да взимат уроци при мен и им преподавам онлайн, защото не съм често в България, но те са толкова талантливи и с толкова страхотни гласове. Винаги споделям с майка ми колко ми е жал, че няма къде да научат какъв наистина е начинът за пеене в мюзикъла. За да се научат те кандидатстват в немскоговорящи и във англоговорящи държави.
А какво е специфичното при пеенето?
Зависи от мюзикъла. Има класически мюзикали като например „Фантомът на операта“, „Звукът на музиката“ или „Светлината на пиацата“, при които се пее класически, но не оперно и не като поп певец. Позицията е много по-различна, дикцията е много важна, защото основата е ролята, защото ние играем и пеем, за да може фигурата трябва нещо да изкаже, нещо да постигне. Затова започваме да пеем, защото не ни достигат думите, а мелодията ни дава тази възможност да изразим емоциите си. И ето това е, което ако не се знае, няма как да се направи.
Станахте много популярна, покрай получаването на една награда. Тези награди са твърде специфични, затова кажете за какво става дума, кой ги дава?
Последната награда, която спечелих е на практика най-голямата награда за мюзикъл в немскоговорящите държави Австрия, Германия, Швейцария и това са така наречените Оскари или ако ги сравним с Америка наградите „Tony Awards“ в мюзикъла. Казва се „Deutscher Musical Theater Preis 2024“ и се провежда в Берлин от „Deutsche Musicalakademie”. Спечелих в категория „Най -добра актриса в главна роля“ за ролята на Мария Стюарт в мюзикъла „Цариците“. Това беше световна премиера, съвсем нов мюзикъл, който разказва историята на Елизабет I и Мария Стюарт. Премиерата беше в Линц през февруари 2024. Това е първият мюзикъл за Мария Стюарт. Има опери, пиеси, филми, но не и мюзикъл. Разбира се в комбинация с Елизабет, но най-вече е за Мария, но понякога от гледната точка на Елизабет. Минава през целия й живот – от детството до смъртта ѝ.
Казахте последната награда. Сигурно е имало и други.
Да. Спечелих три медала през 2020 година в Америка, в Лос Анжелис, в Холивуд за пеене, за актьорско и за модел. Това е World Championship of Performing Arts. Имам първа награда на международния певчески конкурс „Валтер Юрман“ във Виена. Това е голям австрийски композитор. Беше за най-добро изпълнение и интерпретация на неговите песни.
Преди около месец спечелих и трето място за друга мюзикъл награда на име “Blimеy 2024 Musical Award”, който беше онлайн. В Берлин оценяваха само професионалсти. Тук всеки можеше да гласува. В момента съм номинирана за „най-добра актриса в главна роля“ за австрийските награди “2024 Broadway Word Austria Awards” пак за същата роля. През 2021 бях номинирана за „най-добра изгряваща актриса“ в Дания. През юни 2024 спечелих и наградата на Линц за най-добра млада актриса.
Лос Анджелис, Дания, Австрия – има ли разлика в тази сензационност на мюзикъла, в посрещането, възприемането от публиката или то винаги е възторжено, като навсякъде?
Смятам, че точно Америка, Англия и немскоговорящи държави в Европа са абсолютно еднакви в начина на приема на мюзикъла. Всички мюзикъли се въртят в тези пет, шест страни. Там е най-голяма продукцията, финансовите възможности да се продуцират мюзикъла са най-големи там. Има много фенове, които пътуват независимо къде съм – Лондон, Ню Йорк, Швейцария, Германия, Австрия.
Колко роли станаха, като се ограничим до най-централните?

Разбир се Мария Стюарт, Мери Попинз, Ула в „Продуцендите“, Елен в „Мис Сайгон“, Мина в „Дракула“, Аня в „Анастасия“, Едит Пиаф, Розали в „School оf Rock“. В момента играя Алиса в „Страната на чудесата“, Франка в „Светлината на пиацата“. Това са роли от последните три години. Аз играя и в други мюзикъли, но това са само централните роли. Играх и например Сузи в „Тутси“ или лейди Клапман в „Something Rotten“. Това е много работа, много дисциплина, голямо желание, защото този бизнес никак не е лесен. Конкуренцията е страхотна. На кастинг за една роля се явяват по 1000 – 1500 изпълнители. Например, за да получа Мери Попинз в първия състав, защото има и втори и трети състав, имаше много турове. Трябваше да се мине през продуцентите от „Камерън Маккинтош“, които имат правата в „Дисни“. При „Мис Сайгон“ също. Изисква се преминаване през много изпити. Няма подарена роля или да имаш контакти, или този или онзи те харесал. Винаги минаваш през кастинг – пеене, танцуване. Зависи. Например при Мери Попинз или Ула са роли, които изискват много танц. Имаше тур с пеене, тур със сценични текстове и монолози, и тур с танц.

Какво подготвяте? Не може без този въпрос. Сигурно си знаете графика доста време напред.
Да, знам двете следващи продукции, които ме очакват това е Джоана в „Суини Тод“. След няколко седмици започваме репетиции. Както и Джоан в „Наемът“. Две страхотни роли, от най-любимите. Единият е по-класически, а другият е абсолютен рок мюзикъл, който е по историята на „Бохеми“. След това ще видим – работя с агенции, с които снимам филми, реклами, работя в тонстудиа, записвам. Преподаването също ми отнема много време, защото сутрин репетирам, вечер имам спектакъл, следобед преподавам. За мен е важно да мога да предам знанията си и се радвам, когато видя, че има развитие в младостта. Преподавам и в Линц, и във Виена, и онлайн, защото имам много студенти от различни държави – България, Япония, Швеция. Намерила съм страхотна програма по която преподавам, за да мога да чувам всеки тон, да няма никакви пропадания, защото е важно да чувам абсолютно всичко. Смятам, че е важно да бъда педагог, когато все още съм на сцената. Много съм щастлива, когато мои студенти си купуват билет и идват, за да ме гледат на живо, да работят на живо с мен. Винаги, когато имам спектакъл и на другия ден преподавам мога да кажа: „Вчера ми се случи това и това, докато пеех усетих това и това“. Мога да дам жив пример, а не да говоря за нещо, което е било преди трийсет години. То вече няма да е актуално. Сега учениците ми могат да се възползват от това, че съм още на сцена.
Не сте пели в прочутите мюзикъли на Уебър?

Не, но „Фантомът“ в момента се играе във Виена в „Раймонд“ театър. При тях всичко трябва да звучи по начина по който е написани. Не са позволени никакви промени. И там си е абсолютно с правата, всичко трябва да звучи точно по начин, по който е написано. Ако е за по-малки театри се получават права за репертоарен театър. Иначе е за еn-suietе театър, което значи, че се играе от шест до осем пъти в седмицата, една година, един и същи мюзикъл. Тези театри получават правата за „реплика мюзикъл“. Мюзикълът се играе в целия свят по един и същи начин. Избират се точните актьори и певци, които пасват на оригинала.

За тази цикличност, за която говорите, например „Цариците“ как се игра?

Той беше част от петте постановки в Линц за миналия сезон и се игра от февруари до юни и край. Разбира се има опция правата да бъдат откупени отново. Аз бих се радвала, ако той продължи някъде, защото наистина е фантастичен. Музиката е прекрасна и е написана така, че една актриса в ролята на една от героините може сто процента да покаже гласовите си възможности. Композиторът е немец Томас Цафке. Пише за много театри и пише наистина красива музика, която може да бъде изпята красиво. Много модерни композитори просто пишат в поп жанра, пак е мюзикъл, но си личи че не е типичен мюзикъл и не може да бъде изпято удобно. Знаете, че немският език не е лесен за пеене и е много важно как е композирана музиката, както и как е преведена. Ние играем оригиналите, но са преведени на немски и тогава преводачът е много важен. Понякога текстовете, диалозите са на немски, а другото остава на английски, както е в повечето рок мюзикъли.

https://www.alexandra-yoana-alexandrova.de/en

Интервюта е публикувано първо в списание „Култура“ през  януари 2024 г.