Да живееш с Джузепе – историята на Джузепина Стрепони
Джузепина Стрепони е втората съпруга на Джузепе Верди, но и негов голям приятел, довереник и съветник, която се грижи за делата му. Самата тя е търсена певица, най-вече в италиански театри и първа изпълнителка на някои роли. За нея създават творби композитори като Доницети.
Първият й триумф на сцена е през 1835 г. в Триест, където изпълнява „Матилда ди Шабран“ от Росини. Впечатлен от изпълнението й импресариото Бартоломео Мерели й осигурява ангажименти в Италия. През същата година тя спешно заминава за Виена, където изпълнява Адалджиза в „Норма“, а след това и Амина в „Сомнамбула“ от Белини. След две години вече е примадоната на театъра в Болоня, като пее Елена в „Марино Фалиеро“ и Лучия ди Ламермур от Доницети, Елвира в „Пуритани“ от Белини. Следващите години тя допълва репертоара си още роли – „Беатриче ди Тенда“ от Белини, „Мария ди Руденц“ от Доницети, „Катерина ди Гиза“ от Фабио Кампана, Елвира в „Двете именити съпернички“ от Меркаданте. Първата й среща с Верди е през 1839 г., когато трябва да замести болна певица на премиерата на неговата опера „Оберто, граф ди Сан Бонифачо“ в Миланската Скала. Според свидетели заради изпълнението на Стрепони като Леонора операта има успех. Това й осигурява участие в други творби като Елайза в „Клетвата“ от Меркаданте, Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети и Сандрина в „Приключение на Скарамуш“. За нея Доницети създава ролята на Аделия в едноименната опера, която е представена в Рим през 1941 г. Пее и в световната премиера на „Луиджи Рола“ от Федерико Ричи във Флоренция.
Следващата среща между Стрепони и Верди е за първата постановка на „Набуко“ в Миланската Скала през 1842 г. Тя продължава да бъде Абигаиле в различни италиански театри в следващите постановки. Получава покана за Елизабет в „Роерто Деверьо“ от Доницети и за Имоджене в „Пиратът“ от Белини, Маркиза дел Поджо в „Един ден царуване“ от Верди и Сафо на Джовани Пачини. Преди да се оттегли от сцената тя е Елвира в „Ернани“ и Лукреция в „Двамата фоскари“.
След 1845 се оттегля от сцената и заминава за Париж, за да преподава. По време на престоя на Верди в Париж през 1847 започва връзката между двамата. В продължение на десет години те живея в Бусето, което води до недоволство в общността, която не одобряват връзката им без брак. Женят се на 20 август 1959 г.
В края на живота си заради ревматичен артрид Джузепина остава изцяло прикована към леглото. След смъртта на Верди по настояване на почитателите му и за да изпълнят последното му желание да бъде погребан заедно със съпругата си през 1901 двамата са положени заедно в дома за пенсионирани музиканти в Милано. На церемонията Артуро Тоскaнини дирижира хор от 900 певци, които изпълняват „Va pensiero“ от „Набуко“.
На снимката портрет на Стрепони от 1842 г. с партитура на „Набуко“