Кристиан Ролингер за инструмента на 21 век – саксофона

Среща, с един чудесен човек и музикант, която се случи на фестивала „Варненско лято“.

На 18 юли 2017 г. концерт изнесоха саксофонистът Кристиан Рьолингер и пианистката Алисия Рафаелян. Те изпълниха творби от Клод Дебюси – рапсодия за алт саксофон и пиано, Анри Томази – балада за алт саксофон, Такаши Йошимацу – Fuzzy bird sonata, Жюл Демерсман – фантазия на оригинална тема за саксофон и пиано и Дариус Мийо – сюита „Скарамуш“.

Самият Кристиан Рьолингер е изключително интересен и атрактивен изпълнител. По време на репетицията, след като ме видя в залата без дори да съм се представила започна да ми обяснява коя пиеса каква е, коментираше звука на своя инструмент и разбира се след това с удоволствие се съгласи да разкаже за работата си, за своя инструмент и срещите си по света.

Първо подробно ми представи инструмента, на който свири – лимитирана серия произведена през 2016 година от Анри Селмер специално за 200 годишнината от рождението на Адолф Сакс, върху чийто корпус могат да се проследят всички промени, които са правени през годините. Има гравирано името на Адолф Сакс, различни знакови моменти от живота му, както и папагал, тъй като Сакс бил любител орнитолог. Има части, които приличат на тези от 1856 и от 1873, както и от началото на века. Същевременно корпусът е съвсем съвременен. Каза, че обича да свири на сопран саксофон различни транскрипции на творби на Пуленк, Сен-Санс, Бородин. „Има толкова много литература, която взеимстваме от струнните, защото саксофонът е близък със струнните – цигулката, виолончелото, има същите естетически показатели като струнните. Затова можем да си позволим да свирим дори квартета на Дебюси“. Транскрипциите правят самите изпълнители, защото знаят най-добре какво може и какво не може да правят. Специално виолончеловите сюити на Бах „звучат великолепно на баритон саксофона“. Но според него в основата на всичко е алт саксофона. „Има хора, които смятат, че саксофонът е инструментът на 21 век. Най-сетне това е един оценен инструмент. Хубавото при саксофона е, че Сакс е измислил не един инструмент, а цяла фамилия. Алт саксофон е основният. След това можеш да свириш на всички останали – бас саксофон, саксофон туба, контрабас, сопранино, баритонв – общо са осем различните саксофони“.

Още интересни факти, които научих от Кристиан Рьолингер:

• Почти век е бил необходим, за да бъде признат този инструмент. „Саксофонът е създаден късно – 100 години след кларинета“.

• След първата световна война става популярен чрез джаза благодарение на американците, които вземат инструмента от Европа. „В началото не е имало педагози, свирело се е лошо“.

• Първият клас по саксофон е създаден през 1942 г. в Париж от Марсел Мюл. Трябвало е да мине цял век след измислянето на инструмента, за да стане популярен за класическата музика. „Страхотен инструмент е. Има две октави и една секста отгоре. Така е бил конструиран, а днес ние свирим на най-малко четири октави, използвайки различни техники, които е трудно да се обяснят, използвайки различни позиции на гърлото, също като при алпийския рог, на който се свири без да си мърдаш пръстите. Имаме различни ефекти, като перкусиите, шумове с клапите“.

• Най-подходящи за транскрипции са пиесите за струнни инструменти, тъй като саксофонът има близки естетически показатели като тях, затова свирят много квартети – на Дебюси, Равел, Бородин, Моцарт. И както се пошегува „Ако Моцарт не е писал музика за саксофон, това не значи, че ние не можем да свирим Моцарт“.

• Литературата за саксофон започва в 20 век. Първите пиеси, които се задават за изпълнение, когато си приет във висше училище е баладата на Анри Томази, концертът на Глазунов, Пол Крестън, който написа много красива рапсодия с орган грандиозна е, както и неговата соната с пиано, която е основната творба за саксофониста. Френски композитори са писали саксофон – Жак Ибер с неговото камерно концертино.

• Все повече съвременни композитори пишат пиеси за саксофон, сред които са Алфред Дезанкло – между 1930 и 1980 създава много пиеси за този инструмент; Гюнтер Афел – дивертименто за алт саксофон и виолончело; Ервин Шулхов – соната вдъхновена от джаза; Лучано Берио – Секвенция; Йожен Боца – той създаде етюди за обучение на младите, Такаши Йошимацу.

Има ли случай, в който да са свирили заедно всичките ви ученици?

Да, случвало се е. Направихме аранжимент на „Картини от една изложба“, свирим и „Скарамуш“. Имаме и други атрактивни пиеси и ги изпълняваме за удоволствие. Но според мен по-интересно е, когато се смесват инструментите – с виолончело, флейта, глас, пиано. Много важен за обучението на студентите е квартетът.

Когато го попитах дали свири джаз той каза, че го обожава и много слуша джаз, но … „Трудно е да направиш всичко за един живот. Много различно е и е специфично. Когато трябва да си перфекционист, когато започваш с Дебюси и минаваш през Йошимацу, когато трябва да имаш лекотата, мекотата н изпълнението, много е различно. Като например пианистът Телониус Монк, който свири и джаз и класика. Същото е като с пианистите и с оперните певци. Сигурно и те могат да изпълняват джаз, но не го правят, защото трябва да сменят техниката. А и има толкова интересни неща да се свирят“.

Кристиан Рьолингер (саксофон) е роден във Елзас, Франция. Специализира в Музикалната aкадемия на Версай и учи при Жан-Жорж Кьорпер и Жак Делож. Завършва следването си в Париж с отличие през 1986 г. Същата година получава
“ При д’екселенс“ на Асоциация Белан в Париж. През 1992 г. става основател на професионалния клас по класически саксофон в Музикалната академия в Берн. Има солистични изяви със симфонични оркестри на Берн, Прага, Камерен оркестър „Темпо Джусто“ и участия във фестивалите „Юнгфрау Музик“ и „Муртен- Класик“ (Швейцария). К. Рьолингер е професор по саксофон и музикална педагогика в Музикалната академия в Берн.

Алисия Рафаелян (пиано) е родена във Варна. Учи в Музикалното училище във Варна при Ели Чорбаджийска.  Завършва с отличие Музикална академия, София (магистърска степен) при проф. Милена Моллова. След това работи в Музикалната академия като асистент по камерна музика при проф. Виктор Чучков. Следват специализации в Швейцария ( Концертдиплом в Музикалната академия Берн при проф. Бруно Канино; Солистендиплом при Пол Кокер).
Тя е носител на награди от конкурсите „Панчо Владигеров“ Шумен, „Димитър Ненов“ Разград, клавирния конкурс в гр. Монополи, Италия.
Свири като солист със симфоничните оркестри на София, Разград, Добрич, Шумен, Берн, Биил. Наред със солистичната си дейност корепетира редовно в Консерваторията в Берн. В момента Алисия Рафаелян работи като корепетитор в Музикалната академия в Берн в класа по саксофон на Кристиан Рьолингер. Изнася солови рецитали и участва в различни камерни ансамбли.