Животът му прилича на приказка. Той пази спомените си – афиши, снимки, записи и не пропуска повод да ги сподели – плакати от гостувания на най-големите оперни сцени, фотографии с най-великите певци на XX в. Един от малкото певци, които съхраняват тъй подреден архив. Радва се на всяка възможност да се завърне в България. Преди няколко години се срещнахме. Донесе записи от спектакли, някои с не много добро качество, но ценни, заради възможността да чуем моменти от спектакли с Едита Груберова, Маргарет Прайс, Мансерат Кабайе, Мирела Френи, Стефка Евстатиева, Николай Гяуров.

Разказа ми и за живота си изпълнен с много работа, с различни препятствия, с радости, успехи и пътувания. Откривам името му сред известни българи завършили софийската духовна семинария наред с Димитър Узунов, Методий Григоров, Димитър Димитров, Мирослав Попсавов.
Сред най-близките му приятели са Тито Гоби, Мстислав Ростропович, Франко Корели, Руслан Райчев. За жалост само няколко са спектаклите, в които родната публика има възможност да го чуе. Изпитва известно огорчение заради това.

През 1958 г. печели сребърен медал на конкурса Верчели в Италия. Работи в Музикалния театър в София. Заминава за Залцбург и там го чува как пее италиански канцонети директорът на операта в Пасау Бернхарнд Ланг. Веднага му предлага договор. Не е учил в музикална академия, но намира своя педагог в лицето на Стоян Кисьов. Подготвя се с него и заминава. Дебютира през 1971 г. в „Трубадур“ на Верди. След това идват поканите – за Мюнхен, Щутгарт, Бремен, Дюселдорф. Във Виена го отвежда партията на Герман от „Дама Пика“ на Чайковски през 1979 г. Същата година открива сезона на Миланската Скала като Димитрий от „Борис Годунов“ на Мусоргски – роля, с която ще стигна в Лондон, Париж, Ню Йорк и къде ли още не. „Пишеха, че съм най-добрият Димитрий“ – казва Светлев.

Десетки роли, стотици спектакли, хиляди мили – един живот посветен на операта.

Михаил Светлев – тенор, при американския си дебют с Рикардо успя да ни накара да забравим феноменалния Рикардо на Павароти в Метрополитън… Гласът на Светлев е с уникална красота и несравним вокален мащаб, обхващащ две октави от До до До, изравнен като наниз от перли...  – отзив след „Бал с маски“ във Вашингтон през септември 1980 година.
И отново след „Бал с маски“ във Вашингтон: Тенорът Михаил Светлев може да бъде първият претендент за големите празни ботуши на Франко Корели… Г-н Светлев е впечатляваща личност – висок, строен и притежава изравнен и силен глас… Светлев успя действително да стане фаворит и на миланците, които го наричат Сицилианеца... рецензия след  „Селска чест“ през ноември 1980 година в Сан Франциско.

Живее дълги години в Съединените щати, но сега вече е в Германия. Щастлив е със семейството и трите си деца.
Автобиографичният разказ ще ви забавлява, ще ви върне към едни славни времена на срещи с едни от най-известните певци, режисьори и диригенти от края на 20 в.
„Запазих себе си във тоз световен хаос
С много труд получих щастие, радост и признателен аплауз…
И щастлив ме прави мисълта, че на света част от себе си съм дал“ – пише Михаил Светлев в малка книга, събрала римуваните му спомени.