Наксос почита композиторката София Губайдулина

Звукозаписната компания „Наксос“ и Симфониета Базел почетоха паметта на София Губайдулина с нова албум наречен „Фигури на времето“. Под диригентството на Титус Енгел, ансамбълът изпълнява произведения от различни периоди и за различни ансамбли.

На 13 май 2025 г. музикалния свят се сбогува със София Губайдулина, един от най-уважаваните съвременни творци.

В диска е включена рядко изпълняваната ревю музика за симфоничен оркестър и джаз бенд заедно с Биг Бенда на северно германското радио. Записът е направен по време на гостуване на Рурското триенале 2024 в Бохум. През декември 2024 г. Включена е разбира се и създадената през 1994 пиеса дала името на албума. Издаден е клавирния концерт Introitus в преработената версия от 2016 г., както и „Шакона“ за соло пиано, с международно признатата пианистка Алис Ди Пиаца.

От 26 септември записите са на разположение на меломаните.

Симфониета Базел е един от съставите, които още от основаването си през 1980 г. работи с водещи композитори на нашето време. Оркестърът е поръчал множество произведения и е представил повече от 240 световни и национални премиери.

Връзката на пианистката Алис Ди Пиаца със София Губайдулина е дълбока и дълготрайна. Финалната версия на рядко изпълнявания концерт за пиано Introitus, композиран през 1978 г., е създадена в тясно сътрудничество между композитора и пианистката.

През 2014 г. София Губайдулина определя срещата си с Алис Ди Пиаца като откровение: „Може да се каже, че е знак на съдбата, когато композитори и интерпретатори имат възможността щастливо да общуват. Такова уникално и рядко събитие обикновено води до богато творческо сътрудничество. Срещнах известната италианска пианистка Алис Ди Пиаца по повод нейното концертно изпълнение на моя „Introitus“ и скоро осъзнах, че това е едно от тези редки събития.

Поради инструменталния си аранжимент, „Introitus“ изисква необичайна дарба от страна на солиста и Алис очевидно успя да я покаже. Произведението не е предназначено предимно да търси виртуозност от оркестъра и солиста; вместо това се стремях към дълбоко съзерцателна композиция, която да бъде аранжирана в отличителна акустична текстура, споделяна от пианистката и оркестъра. Алис успя да изрази музикалната уникалност на това произведение по начин, който намерих за изключително убедителен. Тя успя да схване както формата, така и съдържанието на моето произведение и го изпълни с необичайна изразителна интензивност и безупречно изпълнение, поемайки и преодолявайки предизвикателната конструкция на моя „Introitus“. Уникалният, творчески и оригинален талант на Алис беше да съчетава техническо съвършенство и артистична виртуозност със смисъл и воля.

След „Introiutus“ Алис изсвири друго мое произведение, „La Chaconne“ за соло пиано. За мен това беше откровение! Невероятната сила на техническото ѝ майсторство разкри напълно способността ѝ да развива трагична изразителност. По този начин можем да кажем, без преувеличение, че Алис е изключително талантлива пианистка със силна личност и истинска връзка с живота и изкуството. Сигурна съм, че артист с такава дълбочина и калибър ще бъде приет от публиката като истински дар.“