За музикалните вкусове на диригента Николо Форон
На 22 април 2022 г. в зала „България“ гостува прочутата кларинетистка Сабине Майер, която под диригентството на Николо Форон и в партньорство със Софийската филхармония изпълни концерта за кларинет от Волфганг Амадеус Моцарт. Получи се изключително партньорство между легендарната изпълнителка и роденият през 1998 г. диригент. За своите двадесет и четири години той има завидна биография – главен асистент-диригент е на парижкия ансамбъл за съвременна музика „Ентерконтампорен“, както е и гостуващ диригент на фестивала в Тенгълууд.
„Николо като диригент е много добре подготвен и много внимателен към нуждите на музикантите, а също така има страхотни комуникативни умения. По време на концерта той е много концентриран, спокоен и уравновесен. Николо има отличен слух и страхотен, естествен музикален вкус“ споделя композиторът Петер Йотвьос.
Пътят на младия диригент след София продължи да се развива все така устойчиво и през последните години той работи с някои от големите оркестри. През август 2025 излезе диск с Фантастична симфония от Ектор Берлиоз и “В една тъжна вечер“ от Надя Буланже записан с Немския симфоничен оркестър Берлин.
Разговорът с него е в деня на концерта му в София.
Бяхте на десет години, когато срещнахте Йорма Панула. Не беше ли много рано, за да започнете да учите дирижиране?
Да, Йорма Панула беше моят първи преподавател по дирижиране. Бях на единадесет. Беше много ценен опит за мен. Аз изучавах стила на големия маестро Панула и това беше добре за моето развитие. Имах добър начален старт и получих добър стандарт с Панула.
След това пише, че сте работили със Зубин Мета, Бернард Хайтинк, Рикардо Мути.
Не, със Зубин Мета не съм работил. Бернард Хайтинк без съмнение беше много важен за развитието ми. По време на пандемията седем, осем пъти работих с него през интернет и това също беше много важно за развитието ми. През 2019 бях негов асистент и беше важна тази повторна среща. Любовта на Хайтинк към музиката е абсолютно феноменална. Много съм щастлив, че имах възможност да го познавам. След това идва сътрудничеството с Рикардо Мути, което беше много интересно.
Проследих няколко постановки на съвременни опери, които сте дирижирали в последно време. Странни са. Разположението на състава, сценичната ситуация, певците…
Да, правя много съвременна музика. Работя в ансамбъл „Ентерконтампорен“ като асистент-диригент в Париж. Съвременната музика е много важна за мен. Това е жива, днешна музика и тя е интересна за публиката.
Операта „Вербена“ направих в националната опера на Амстердам. Това са опери на млади композитори. За тях е характерно, че искат да контактуват с публиката. Например по време на коронавируса контактуването беше огромен проблем в обществото. Много композитори написаха произведения за това време.
Учили сте композиция, но пишете ли? Има ли ваши творби, които са изпълнявани?
Да, композитор съм, но проблемът е, че по цял ден работя върху следващите ми ангажименти. По време на ваканциите намирам време да напиша някои малки пиеси. Това ми помага за сръчността. Така по-лесно разбирам партитурите.
А пианото изоставихте ли?
Започнах да свиря на пиано на пет години. Всъщност първият ми инструмент е виолончелото, на което започнах да свиря на четири години. Майка ми и баща ми са виолончелисти в оркестър, затова започнах, но след това преминах на пиано.
Сестра ви също е музикант, цигуларка, и дори вече с престижни конкурси.
Малката ми сестра Мира Форон е феноменална цигуларка. Тя учи с Юлия Фишер в Мюнхен и ние обичаме да свирим заедно. Много е хубаво да правим музика заедно. Проблемът е, че отново голямата ми ангажираност се явява пречка. Освен това тя също започна да изнася концерти на много места, така че е трудна координацията ни.
В семейството свирите ли заедно?
Всички в моето семейство свирят и това е много важно и много хубаво, да свирим заедно.
В София сте с класическа програма и дирижирате легендарната Сабине Майер.
За мен тази програма е прекалено класическа, но безспорно е добра за начало. Звучността, чистотата, артикулацията са много важни, както и да създадеш близост, фамилиарност, но и да бъдеш точен в детайлите. Това е чарът на тази програма да ти е близка, но и да откриеш нови детайли. Много е интересна тази среща за мен. Това партньорство беше изключително, работата и създаването на творбата, както и феноменалната Сабине.
Но ако дойдете отново в София и трябва да изберете програма какво бихте ни представили?
Тази програма е много традиционна. Бих искал да изсвирим нещо романтично. Например симфония на Чайковски. За мен много интересен е Прокофиев, например 5 симфония. Обичам руската музика – например втора симфония на Рахманинов. Много е голяма, но е много добре за публиката да я чуе. Това е абсолютно различен език. Ще ми бъде интересно за представя съвсем различен репертоар.
До този момент той вече е работил със Симфоничния оркестър на Фландрия, Het Residentie Orkest – Хага, Sinfonia Rotterdam, Северногерманския радиооркестър Elbphilharmonie и Лондонския симфоничен оркестър. През март 2021 със Северно-Нидерландския оркестър осъществява премиерата на концерт за виолончело на Ян Петер де Грааф в Гронинген, Амстердам и Утрехт, който след това записва. Солист е Мая Фридман.
Издадохте диск.
Това е вторият ми диск. Много съм горд с тези записи, защото са направени по време на пандемията и беше много трудно с маските, с дистанциите, и фактът че го направихме е много важен. Записахме го преди една година (2021). Горд съм, че получихме номинация за наградата на немската „Schallplattenkritik“. Важно е, че този диск със съвременна музика получи толкова висока оценка. Това е концерт за виолончело. Сътрудничеството с определен солист е важно за мен.
Първият си диск записах в ремонтираното студио на „Аби роуд“. Нещо съвсем традиционно – седма на Бетовен с Ар Си Ем оркестър от Лондон. Беше невероятно преживяване и опит. Случи се през 2018. Качеството на микрофоните в Аби Роуд, продуцентите, невероятно беше. Да контактувам с толокова хора е невероятно за мен. Затова обичам операта. Завладяващо е.В Париж представяте „Фатгасмагория“ с ансамбъл „Интерконтампорен“. Какво е това?
Да, това е моят оркестър сега. Много е известен. Това ще бъде продукция на Ноик – комбинация от традиционна и електронна музика.
Какви са проектите ви?
За мен предстоят много важни събития – дебют на фестивала в Тенгълуд. Избран съм за диригент от фестивала. Асистент-диригент съм на Бостънския симфоничен оркестър. Ще работя със състава, което е огромна отговорност.
Казахте преди малко, че обичате да работите с много хора. Ще дирижирате ли отново опера?
За мен операта е най-феноменалното изкуство. За жалост нямам предложение да дирижирам опера. Моят дядо беше известен театрален директор и режисьор в Германия. Той правеше пантомима. А италианският ми дядо беше банкер.
Какво правите в свободното си време?
Обичам да готвя. Приготвям италианска кухня – пица, спагети и обичам да похапвам в хубава компания. Предпочитаната ми паста е карбонара. Така правя баланса в живота си, който е изпълнен с много работа. Да подготвяш различни програми, да разговаряш с мениджъри, да се среща с оркестри, пътуванията, а така релаксирам и намирам баланса в живота си.