Тенорът Амади Лага за пътя от класическата китара до световните оперни сцени

Амади Лага гостува за първи път в Софийската опера. Той беше Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани и Канио в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало в новата продукция от 2025 г. Срещата с него е по покана на Пламен Карталов, директор на Софийската опера и режисьор на спектаклите, които са копродукция на театрите в Модена, Пиаченца, Римини и София. Певецът изпълнява тези две партии първо в Модена, а след това и в София.

Още с първото си явяване на сцената той привлече вниманието на публиката, а в „Селска чест“ това е в самото начало на операта, с елегантна сицилиана, която обичайно се изпълнява зад кулисите. Освен яркото вокално присъствие публиката оцени и артистичността на певеца.

„Всъщност не съм мечтал непременно да стана певец“, разказва Лага. В началото започнах кариерата си с класическа китара, първо в Тунис, а след това в Париж в консерваторията отново с китара, но и пеех. Но пеех по начин, който беше по-скоро поп. Когато бях на 15 години, в баровете в Париж свирех и пеех на класическа китара. Но иначе учех пиесите на Франсиско Тарега, Фернандо Сор и другите майстори на китарата. Всичко се обърна от един опит, който направих във Венеция с театрален проект, копродукция между университета, в който учех в Париж, катедра „Театър”, и Биеналето във Венеция. Направихме „La sposa persiana“ (Персийската невеста) от Карло Голдони. Аз участвах като китарист. Свирех малко Вивалди, защото беше бароков период и правех няколко импровизации с гласа си. Учителят ми от Париж, ме чу да пея и ми каза, че може би трябва да помисля да уча оперно пеене. Така започнах да преобразувам вокалната си техника от поп музиката в оперна версия. Трябваше всичко да променя – дишането, цялото си тяло. Жоел ми каза, че съм тенор и че трябва да работя много. Тогава се запознах с друг човек, певицата Александра Пападжаку, която и до днес ми е приятелка. Тя все още е в Париж. От Кипър е, но и тя като мен винаги е живяла в Париж. С нея продължаваме да коментираме това, което правя.“

Коя беше първата роля, която изпълнихте на сцената?

Първите роли бяха Родолф и Калаф на фестивала на Пучини в „Торе дел Лаго“. Два спектакъла в едно издание. Е, не ми бяха първите явявания на сцената. Пеех в някои малки театри в Париж, както и в някои църкви.

„Бохеми“ и „Турандот“ бяха моят истински международен дебют.

А сега да поговорим за „Пътят на гласа“. Името на албума ви, който на френски звучи великолепно “La voie de la voix”.

„Пътят на гласа“ е проект за албум. Издадохме първата част. Той разказва за моя път към операта. Заедно със Стефано Флорио, звукорежисьор и продуцент, с когото работих, се върнахме към оперните арии, с които започнах да работя върху гласа си в самото начало, когато започнах да ходя на уроци при Александра. Това са арии от първите опери, в които участвах. Избрахме двайсет арии и за всяка има малък анекдот. Това са ариите, които превърнаха гласа ми в оперен. Втората част е в процес на работа и може би ще излезе догодина.

Всеки млад певец има своите идоли.

Трябва да прегледаме цялата оперна от Карузо насам. Слушах всички – Корели, Павароти, Ди Стефано. Всъщност не съм направил нищо по-различно от това, което са направили и те. Павароти слушаше плочите на Джузепе Ди Стефано, Джакомо Лаури-Волпи, Бениамино Джили и всички останали. И аз също, като добавих и съвременните изпълнители. Освен това, съвършенство не съществува и всички тези велики хора притежават огромни качества, но и малки несъвършенства, които са част от тяхната личност. Всеки млад певец има своите идоли. Зависи и малко от личния вкус. Мисля си и че повече би ми било интересно да бъда с тях, за да ги чуя да пеят отблизо, да поговорим за техниката им, да споделя някои вокални предизвикателства с тях… и също така да похапнем нещо!

Това, което ми харесва в оперното пеене е предизвикателството, което стои пред всеки един оперен певец – да може да изпее текста с възможно най-точна дикция, което е трудно. Когато говориш с хора, които не разбират от опера, те казват: „Ама ние не разбираме текста“. Обикновено е така. Това е истинското предизвикателство за един оперен певец – да предаде текста с дикцията, не само с произношението – да се спазва фонетиката. Ние се учим от всички, които са били преди нас, но за да бъдеш наистина модерен, мисля, че трябва да донесеш нещо, дори и то да е в италианския репертоар, да добавиш тези измерение на текста. Всичко започва от либретото. После идват Пучини, Верди, Доницети, които вземат съществуващо либрето и го превръщат в музика. Това е важно. Първоизточник понякога са банални фрази, понякога поетични фрази и композиторът превежда това в музика. Той превръща чувствата и текста в музика. А ти трябва да предадеш чувствата на композитора на публиката. Мисля, че е важно да се следва този ред, а не обратното. Мисля, че е важно за оперния певец. Драмата не се намира само във физическото, не само в гласа, но когато гласът обръща много внимание на драматургията на текста. Това е, което аз наричам, „vocalità teatrale“. Това означава, че не става въпрос само за пеене. Знам, че е трудно, но мисля, че това е истинско предизвикателство за съвременността. Преди нас, по онова време, през 50-те години това правеше например Ди Стефано, за когото много важен беше текстът. И Мария Калас. Тя беше до Ди Стефано. Той по онова време беше тенорът, който казваше всичко театрално. А Калас беше неговата партньорка, те бяха двойка в представленията и тя правеше същото. А за сопраните това е още по-трудно. Ако попитате сопраните, те ще ви кажат, че втората октава е трудна за изговаряне на всички думи с техниката на сопраните. А Калас правеше точно това. Така че още преди нас са мислили за това. След този период малко сме се изгубили и трябва да се върнем към това и да го актуализираме.

Имате ли любими роли?

Обичам всички роли, които изпълнявам. Но има една роля, която предпочитам, не заради вокалите, не заради гласа, а просто заради историята. Това е „Бохеми“. Това е моята история. В Париж живеехме четирима приятели в малък апартамент в Белвил, квартал в 20 район.

Нямахме много пари. Учех в консерваторията и пеех по баровете. Този период беше прекрасен. Един от най-красивите периоди в живота ми. Бяхме бохеми. Единият свиреше на контрабас, другият се занимаваше с театър, имахме още един приятел, цигулар. После се разделихме, но все още сме приятели. Цигуларят, например, има международна кариера, но се срещаме пoнякога. Обичам тази опера, не заради ролята, обичам операта и  бохемския живот, защото разказва за моя личен живот.

Вие сте родени в Тунис. За българите Тунис е страна за почивка, за плажове и екзотичните места. Разкажeте ни за музиката, за нещата, които обичате.

В Тунис операта не е част от традицията, тя е по-скоро традиция в Европа.

Тунис е страна, която аз много обичам, но в същото време е странна страна. Странна е, защото има античност, има Картаген, Рим, пуническите войни, после почти седем века османско владичество. И след това идва съвременен Тунис с арабските мюсюлмани, които се заселват. И след това тя става френска. Всичко това е Тунис. Когато говорим с тунизийците е много забавно, защото те често говорят за Картаген, а Картаген вече не съществува, но те са много привързани към този Картаген, който е в древността. Тунизийците говорят само за Картаген, но забравят, че след това има цели седем века под османско владичество. Затова моето име, Лага, е с това „H” по средата (Lagha), защото е било „Ara”. Това са управителите на населено място. И така стигаме до съвременен Тунис, френскоговорящия Тунис. Той е едва на сто години.

А музиката, която се свири?

Има традиционна народна музика, която се свири в страната, но всички свиреха на пиано или китара или друг инструмент. Аз харесах класическата китара, учех в консерваторията класическа китара и след това продължих в Париж.

Има ли произведения на тунезийски композитори?

Има, но много малко и не в класическата музика. Има някои по-съвременни опити, но композитори като Барток например със сигурност не се срещат в Тунис.

А сега за бъдещето?

Имам още много проекти. Трябва да се върна в Болоня, трябва да се върна в Торино, в Савонлина, както и в някои други театри. Имам и нови роли. Трябва да направя „Андре Шение“. Трябва да работя за себе си. Искам да подготвя роли, които още не съм започнал като „Манон Леско“. Мисля, че всичко друго от Пучини съм изпял. Бяха ми предложили, но не бях свободен, така че сега ще науча Де Грийо.

Ролята на мечтите?

Не бих казал, че имам такава. Обичам всички роли, които съм изпълнил.

Трудно ми е да отговоря, защото във всяка роля има нещо, което ме интересува. Аз съм спинтов тенор, което ми позволява да имам много по-широк спектър от роли. Изпълнявам както по-лирични, така и по-драматични. Но ето, ако ми предложат да пея Росини това е друга категория. Не мога да го направя. Росини е много различен. Моят стил е белкантото, Верди и след него. Изпях една от оперите му, които не се правят често – „Жана д’Арк“. Пял съм и „Атила“. Но не мога да изпълнявам барокова музика и Росини.

„Амади Лага е аплодиран заради големия си глас, искрящия си тембър и впечатляващото си сценично присъствие.“

През 2023 г. получава „Карузо Трибют“ в Ню Йорк „За превъзходния си глас, за уникалния си изпълнителски стил и несравнимата си харизма.​“ Преди това през 2017 г. е избран за най-добър изпълнител на сезона на фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго;

Амади Лага изучава класическа китара и пеене първо в Тунис, след това китара и джаз в Парижката консерватория и в Парижкия университет, след което усъвършенства оперното си пеене в класа на Александра Пападжяку в Парижката консерватория. Има и магистърска степен по музика и музикология от Парижкия университет.

Няколко са конкурсите и наградите, които водят до големите сцени: 2012 – награда на публиката на Международния конкурс на Канарските острови; 2013 – втора награда на Международния конкурс в град Алкамо, Сицилия; 2025 – втора награда на Международния конкурс „Катя Ричарели“ във Верона, първа награда на Международния конкурс за оперно пеене – O.M.E.G.A във Флоренция, първа награда на конкурса „Бенвенуто Франки – Опера Пиенца“, първа награда, награда на критиката и награда за мелодрама на конкурса „Амандола“.