Владимир Ангелов, балетист и хореограф, с когото разговаряме през 2021 г.

Добре дошли в България и по-специално в Стара Загора. Имате на разположение една великолепна трупа, поне такива са моите впечатления като зрител на това, което съм гледала през последните години. Вие как се чувствате?

Превъзходно. Имах възможност да наблюдавам от Съединените щати, не директно разбира се, а чрез видео и социални мрежи положението на балета в България. Силвия Томова познавам от доста години. Тя е перфектна като директор и това, което е направил е невероятно за ситуацията в България. За мен е голяма чест да работя отново с български танцьори. Самата трупа е твърде международна, но така е в последно време разбрах в повечето трупи у нас. Със Силвия работихме за първи път когато тя беше художествен ръководител на балета в Пловдив. Тогава направих един много кратък балет, десетина минути „Докосване“, който беше добре приет. Останахме във връзка и решихме, че е време за по-голям проект. Нещата се развиха по естествен начин. Трупата тук в Стара Загора е много по-голяма и изградена с по-голям размах. Тъй като възможностите са по-големи решихме да направим по-дълъг спектакъл, с повече танцьори, с по-богато либрето, музика и танцови техники.

Заглавието е “какаФония“, но дали е какафония или е най-организираният хаос?

И двете. Балетът, който правя има доста различни измерения, които се покриват една друга. Дори заглавието с главната буква в средата, което може да се чете като Какафония или като Кака фония. Кака всъщност се очертава като главна героиня в целия балет, който е едноактна комедия със сюжет. Действието се развива през месец юли 2021 г. в Стара Загора. Така че доколкото другите балети са правени по приказки с давност един или два века нашият балет се развива тук и сега. Затова мисля че е интересно, защото класическият обикновено рефлектира на любов, на морал, на изконни човешки стойности, а нашият балет рефлектира на съвременни взаимоотношения, на съвременна реалност, на нещата, с които се сблъскваме днес. Тук трудността е дали може балетът като една класическа форма да се огъне и да поеме съвременните проблеми и съвременните реалности, които съществуват днес, и които са много. Например политическата ситуация, състоянието на природата, състоянието на властите в света, нещата, които движат живота днес, технологията. Има неща, които са временни сега, но има и веща, които са вечни. И нашият балет иска да обхване тази богата палитра от проблеми и от надежди. Какафония всъщност е какафония от звуци, но също и полифония на различни танцови стилове и симфония на надеждата, защото в кроя на краищата няма прогрес в живота, ако ние не се надяваме че утре ще бъде по-добре от днес.

Най-трудно се прави комедийна постановка. Това е така и в другите изкуства. Определяте това, което поставяте като „закачлив и смущаващ анти-балет“.

Да, това е вярно. Балетът е предразположен към драматични и трагични теми, така че за нас като хореографи винаги е било предизвикателство да се направят нещата по-смешни, по-интересни, по-закачливи и разбира се нивата на хумор в самия балет са различни. Хумор може да бъде смешни грешки. Хуморът може да бъде абсурден. Имаме такъв момент в спектакъла. Хуморът може да бъде сатира, да бъде осмиване, но може да бъде дори и цинизъм, т. е черен хумор, нещо с което се сблъскваме в света и в България, и навсякъде всеки ден.

Това са състояния, които ние разбираме, но как се изразяват те с движения?

Понеже балетът се казва „какаФония“ използвам композитори като Вивалди, Бах, също Моцарт, но тези композитори са трансформирани чрез съвременна музикална технология, някои са електронизирани, джазирани, осъвременени като едно измерение. Първо какафонията е смесица на различни композитори, които съдържат същата ценностна система от миналото, но са трансформирани за съвременността от една страна. Движенческата култура на самия балет е създадена по същия начин. Класическият балет е изключително гъвкав, много динамичен и той може да бъде смесен с много други танцови форми дори това да звучи абсурдно. Например в балета има класически елементи и мотиви точно както виждаме в „Корсар“, в „Дон Кихот“, в „Спящата красавица“ или „Лебедово езеро“. От друга страна тези стъпки са смесени с български народни танци, с гимнастика, с пантомима, с клоунада, както и със спортни игри например с баскетбол, тенис и ръченица или ориенталски танци. Всичките тези стилове, всичката тази какафония би могла всъщност да съществува под шапката или под чадъра на класическата балетна техника.

В биографията ви чета, че сте поставяли и балетни сцени към някои опери. Те в класически вид ли се развиват или зависят от постановката, в която са включени? Когато правите балет към опера съобразявате ли се с режисьорската концепция?

Работих с един от големите тенори в оперното изкуство. За доста години мой шеф беше Пласидо Доминго, който беше художествен ръководител на националната опера във Вашингтон. Имах удоволствието да работя непосредствено с него. Бях неговата дясна ръка, когато трябваше да се направят балетни платна за всички тези огромни, грандиозни и много скъпи оперни спектакли. В някои от спектаклите маестро Доминго още пееше, някои от спектаклите дирижираше. Но всеки спектакъл, който трябваше да направим, а спектаклите, които той избра бяха много класически като „Сицилианска вечерня“, други като „Самсон и Далила“ или „Веселата вдовица“ бяха доста осъвременени. Така че по неговия избор, когато той покани режисьор, тогава ние се съобразяваме с визията на режисьора. Понякога трябваше да поставям доста автентични балетни платна, които да попаднат в характера на постановката. В други случай имаше свобода. Например в „Замъкът на херцога Синята брада“ от Барток имахме възможност да работим с гигантски пеперуди на сцената. В хореографията ми в този случай дори нямаше балетисти-танцьори, а трябваше да хореографирам кукловоди. От тук моята кариера се раздели на две части. Първата беше да работя според поканите на Доминго на режисьор-постановчика на продукцията, а от друга страна като собствена моя кариера продължавах да поставям с различни трупи в Съединените щати, в Мексико, в Латинска Америка, в Азия. Работил съм също с Мариинския балет в Санкт Петербург. Тук аз решавах както музиката така и самото либрето, и драматургията на спектакъла. Много се радвам, че в случая със Стара Загора имам възможност да направя един спектакъл, който е авторски спектакъл, в който моята визия е в центъра на продукцията.

Разбирам, че предимство имат съвременните хореографии. Поставял ли сте съвсем класически балет?

Класическите творби, които иначе добре познавам не са в моя артистичен интерес и страст да се занимавам точно с този вид хореографска работа. Мислил съм си за осъвременяване на едно класическо заглавие – „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев, което може да се направи по друг начин, но не съм предприел нещо в тази посока. Може би ще мисля с бъдеща дата. Най-интересни за мен са така наречените оригинални проекти. Това се постига с постановката „Балет без граници“ и трите авторски творби – нова музика, ново либрето, нови стъпки, нов танцов език.

Има ли интерес към съвременните постановки?

Аз вече трийсет години работя като хореограф и точно както Пикасо има червен, син, зелен период, кубически и мек аз също имам периоди. В началото работех с класическа, палцова техника. Имам огромен респект към това. Със Силвия сме възпитаници на балетната школа на Санкт Петербург, а аз имах удоволствието да работя с трупата там и да живея няколко месеца. Потопих се в извора, бях в Меката на балета. Първият ми период беше класически. След това в Съединените щати започнах да изучавам по-нови техники. В момента е третият ми период и се занимавам с еклектична работа, със съвременни творби с нови тенденции, това което е на мода в Ню Йорк, Лондон – фузия, амбиентност между различни музикални стилове, между различни движенчески стилове, еклектика-абсурд, новите проблеми, проблемите сега и бъдещите проблеми които човечеството предстои да реши. В момента имам интерес да разбера повече за хореографията като изкуство, както и да помогна на всички хореографи по света да се свържат. Преди три или четири години, когато хореографската ми кариера малко позатихна започнахме да работим върху създаването на международна хореографска организация във Вашингтон. Бъдещето ми може би ще бъде не толкова творческа заетост, колкото създаване на глобална картина за състоянието на хореографията. Това е основното ми занимание сега във Вашингтон. Във връзка съм с всички големи компании по света. Целта е да направим една платформа, където хореографи от целия свят могат да черпят информация и да я използват като източник за вдъхновение. Така че работата ми в бъдеще ще има и организационен характер от една страна. От друга започнах да работя върху нов учебник по хореография с екип от САЩ и няколко международни учени историци. Подписах и договор с Лондонско издателство, така че новият учебник по хореография би трябвало да се издаде другата година и да бъде по книжарниците в седем англо-говорящи страни. Да се надяваме, че в България ще има интерес да се преведе.

От 2014 г. Вледимир Ангелов е главен директор на първата

интернационална информационна мрежа и международна организация за хореографи, базирана във Вашингтон „Dance ICONS, Inc“.

https://www.danceicons.org/

Владимир Ангелов е роден в Пловдив. През 1986 г. завършва Държавното хореографско училище.

„Когато бях в последната година на балетното училище Маргарита Арнаудова видя някакъв талант в мен и ме покани да бъда част от трупата на „Арабеск“. Когато завърших продължих да танцувам в „Арабеск“. Бях свидетел и участник в най-плодотворния период на трупата, когато Маргарита Арнаудова канеше световноизвестни  хореографи. Маргарита Арнаудова е моето първо вдъхновение да стана хореограф. Преди това направих едно соло за моя съученичка и тя взе награда за този танц. Това ми вдъхна кураж и след като завърших балетното училище бях решил, че ще бъда хореограф. В работата си с Маргарита научих много да ги нарека „трикове“. Нямам връзка сега с „Арабеск“, но се радвам, че те продължават да работят и представят интересни творби. Продължих контакта си само със Силвия и съм много щастлив, че се срещаме отново“ – споделя Ангелов.

Пътят към Вашингтон за Владимир Ангелов не е лесен и минава през Австрия, където след промените се установя майка му. Работи в трупите в Клагенфурт, Грац, Виена. Включва се в различни проекти в Париж, Мюнхен. Без да знае английски се записва да учи „Танцова режисура“ в Ричмънд, а после отива във Вашингтон, където завършва „Танцова хореография“ през 1996 г. Дипломната му работа е много успешна и той започва да получава покани от различни балетни компании.

От 2003 до 2009 г. е главен хореограф-балетмайстор на националната опера във Вашингтон в Кенеди център, чийто директор е Пласидо Доминго. Преподава и в университета в американската столица.

Триптихът „Балет без граници“ на балетната трупа на Държавна опера Стара Загора имаше премиера на 24 юли 2021 г. на Античния форум „Августа Траяна“. В него бяха включени три самостоятелни композиции – „Ода“ на Християн Бакалов, „Съвършена картина“ на Калоян Бояджиев и „какаФония“ на Владимир Ангелов.

На снимката – с Маргарита Арнаудова, със Силвия Томова, с Пласидо Доминго и Владимир Ангелов по време на репетиция