Познаваме се отдавна. Многобройни са били срещите ни през годините, когато отивах да отразявам спектаклите в Стара Загора. Затова, когато реших отново да пътувам до родния му град за поредните представления, реших да го поканя в студиото на радио „Стара Загора“. Посрещам го на входа. Побелял, но все така усмихнат. Избрала съм арии от някои от знаковите партии в кариерата му. Хубаво е, че са от младежките му години и когато ги слуша в студиото, затваря очи. Сигурно си спомня сценичните моменти. Казва, че е забравил, че ги е записвал. Разказвам му, че като първи и най-ярък спомен е останала една премиера на „Норма“ на Белини от 1989 година, в която маестро Димитър Димитров беше събрал младите певци на театъра – Офелия Христова (Норма), Симеон Симеонов (Полионе), Петя Балджиева (Адалджиза) и Александър Марулев (Оровезо).
Той се усмихва и ми отвръща, че тогава градът е живеел с операта, а Маестрото се е грижел репертоарът да бъде разнообразен. Казва, че в събота (24 октомври) в негова чест ще пее на матинето, което правят в театъра в памет на големия диригент.

Съвсем наскоро  потомъкът на видна старозагорска фамилия, солист на първата извънстолична опера – Държавна опера-Стара Загора от първия си работен ден през 1979 г. и неотменно до този момент , неин директор в периода 1998-2003 г.–

Заедно с теб слушаме увертюрата към операта „Севилският бръснар“. Свързана е с различни спомени.

Това е една от първите ми по-големи роли, които съм изпял на Старозагорска сцена преди около трийсет сезона, която винаги пея с голямо удоволствие и се връщам всеки път с нова радост. Скоро отново я изпълнявах.

Всъщност Дон Базилио е една доста трудна партия, и актьорски и вокално, а сякаш кариерата на повечето баси започва с нея.

Дон Базилио е школа за басите, както Моцарт за всички певци. Партията е обичана, защото в нея се разкриват всички краски на гласа, може да се усети богатството на тембъра, колко артистичен е певецът. Започнах да я работя още в консерваторията с диригента Иван Вульпе. Маестрото изискваше всичко да се изговори и изпее така, както го е написал автора. Имали сме дълги разговори и приятни мигове. Консерваторията беше огромна школа за навлизане в това изкуство. Оказа се, че когато завърших образованието си и през 1979 г. дойдох в Старозагорската опера това, което учехме на теория е малко по-различно. По-различно беше заради сцената, заради интензивността на работата.

А в Старозагорската опера беше маестро Димитър Димитров. Зная, че правеше постановки за определени певци.

Дължа му много за творческото си развитие. Тук натрупах изключително богат репертоар. Имах много възможности. Направих „Хан Крум“ и получих награда за най-добра мъжка роля. Също и ролята на „Ивайло. Друга голяма роля е „Борис Годунов“, .

Спомням си, че постави „Норма“ заради вас – за теб, Офелия Христова, Симеон Симеонов, Петя Балджиева.

Да. Маестро Димитров направи чудесен екип от млади певци.

Самият ти беше директор на операта. Имаше ли моменти, в които вземаше от опита си

Винаги съм се стремял да следвам практиката, която Димитър Димитров провеждаше в нашия театър. Това беше прецизност, безкомпромисност, логика във всяко нещо, което се изисква от хората. Търсех да бъде разнообразен репертоарът, но и интересен за публиката ни, която добре познавам. Публиката ни е много взискателна, добре образована и не търпи посредствени продукции. Бях щастлив в самото начало, през 1998 г. като директор на операта да работя с него. Допитвах се до него, когато имах съмнения. Проблемът на всеки директор са кратките мандати. Започнеш да планираш, съставиш програма. Знаете в операта се работи дългосрочно, постановките са тежки. Работиш с много и различни колективи и тъкмо опознаеш всичко и дойде друг. Сигурно затова има сътресения. Винаги има някакви съкращения. За щастие при нас попадат амбициозни хора, с добри идеи за развитието на театъра. Работим добре.

През целия си творчески път остана верен на родния град и родния театър. След различни специализации и гостувания винаги се връщаш.

Да. Имах различни предложения. Например от Германия, от Любек, от Сарбрюкен. Тогава там всичко се изпълняваше на немски и това никак не ми допадна. След толкова много пътувания и срещи все установявах, че все насам ме влече. Не успях да свикна с дългите раздели.

Едно от вероятно най-силните преживявания за теб е била срещата с Борис Христов. Какво каза световнопризнатият бас на своя млад колега?

Незабравима среща. С него изработих крал Филип от „Дон Карлос“, Захария от „Набука“, правих Реквием от Верди. Той също е зодия телец, какъвто съм и аз. Получих достатъчно уважение от негова страна. А за мен той беше бог. И до днес, когато трябва да разучавам нещо ново първо се консултирам с неговата интерпретация. В разговорите съм го питал „Маестро, това ваше прочуто медзавоче как го постигате?“ „Не може да се обясни. Трябва да го почувстваш са, със сърцето. Трябва сам да го намериш.“

Слушаш Борис Христов, но когато започваш да разучаваш нова роля освен вокалната страна и преди работата с режисьора какво подготвяш още?

Едно от нещата, които Борис Христов ни учеше в Академията беше как да подхождаме към подготовката на една роля. Да започваме от историческите проучвания, характера на героя. Ходил е в библиотеки в Испания, Русия. Съветваше ме да отида в Ескуриал, например, за да усетя атмосферата. И е точно така – виждаш обстановката, величието на мястото и някак по-лесно разбираш образа. Вярно е, че с времето и с изпълненията на сцената образът узрява, добавяш нови черти към първоначалните, по-лесно контролираш това, което си направил, коригираш, ако нещо не е на мястото си.

А иначе разучаването на всяка роля започва с нотите. Детайлното разучаване на текста с пиано. Освен моята роля слушам и цялата опера, за да навляза в музиката на целия спектакъл, да зная какво звучи преди и след моето явяване на сцената. Когато цялата музика е в теб си много по-свободен. Можеш да изграждаш детайлите в твоя образ, както и контактите с останалите партньори.

Сам ме отведе към въпроса за сценичните партньорства. Каза, че атмосферата тук е добра.

Тук на старозагорска сцена съм имал възможност да винаги пея с добри партньори. Като казвам добри партньори нямам предвид добри гласове. Партньорството се изгражда дълго и е много важно. Трябва да навлезеш в ритъма, в душата на човека до теб и да играеш с него. Ако нямаш контакта, ако нямаш връщане на енергията, която ти подаваш веднага се усеща тази празнота. Хубаво е, когато излезеш на сцената да чувстваш близък човека до теб. Имах възможност да пея с чудесни партньори като Евдокия Здравкова, Денчо Белев, Атанас Шопов, Петя Балджиева и нека не продължавам, защото те са много и заедно сме изграждали престижа на нашата опера

Ще ви кажа, че и ние извън театъра живеехме с нашите радости и болки. Най-вече след премиерите сме били заедно, да поговорим, да се порадваме. При нас едно заглавие се готвеше два, три месеца – режисьор, с диригент. Всеки един образ – и главните и по-малките задължително се работеха с диригента. Димитър Димитров репетираше с всеки артист.

За жалост сега вече не е така. Две седмици, най-много месец и минаваме към следващото заглавие. Няма време.

Спомена младите колеги. Ти не преподаваш.

Да преподаваш е една огромна отговорност. Да се намесиш в гласа на някой певец, който има желание да учи – нямам тази смелост да бъда педагог. Разбира се, винаги когато някой ме попита за съвет или как е минал спектакъла отговарям. И съм откровен, защото то е характерно за зодията ми. Дори понякога прозвучава малко грубо, но е честно и от сърце.

Говорим за големите оперни роли. Бих казала, че си щастлив човек – май почти всичко, което е най-важно за един бас си изпълнил. Но зная, че те вълнува и камерната музика. Оставало ли ти е време за концерти?

Правил съм рецитали и с български и с руски песни. Да, обичам много камерната музика. В годините и тук на старозагорска сцена, а и на гастроли в чужбина сме правили такива концерти. Те се приемаха много добре, а и за артиста е добре да смени техниката. Самият аз не смятам, че съм от добрите камерни певци, но го правя с удоволствие.

Обичам риболова. Обичам разходките, да пътувам, да видя нови места и дестинации, дори по-екзотични. По стари пътеки не обичам да минавам отново, така че търся новото. Всеки път да е нещо различно. Така между другото е и с ролите. Всяка нова те обогатява. Но има и една друга тръпка. Когато дълго време не си пял някоя опера и се връщаш към нея ти я преоткриваш, пак преживяваш, намираш нови неща. Професията ни с това е интересна.

Репертоар:

Александър Йосифов – Хан Крум§

Винченцо Белини – Оровезо в „Норма“;

Волфганг Амадеус моцарт – Лепорело и Командор в „Дон Жуан“;

Гаетано Доницети – Д-р Дулкамара в „Любовен еликсир“;

Джакомо Пучини – Колин, Беноа и Алсиндор в „Бохеми“, Тимур в „Турандот“, Анджелоти в „Тоска“, Бонзо в „Мадам Бътерфлай“;

Джоакино Росини – Дон Базилио в „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Стабат матер“;

Джузепе Верди – Захария в „Набуко“, Людовико в „Отело“, Спарафучиле и Монтероне в „Риголето“, Царят на Египет в „Аида“, Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“, Банко в „Макбет“, Атила и Леоне в „Атила“, Крал Филип ІІ в „Дон Карлос“, Ферандо в „Трубадур“, Гомес да Силва в „Ернани“;

Клаудио Монтеверди – Плутон в „Балът на неблагодарните жени“;

Модест Мусоргски – Борис Годунов;