80-годишнината от рождението на Гена Димитрова през 2021 г. беше отбелязана със серия от събития. И разбира се чудесен повод да си спомняме за нея. През цялото време, независимо от международните си ангажименти, Гена Димитрова не пропускаше да се завърне и в България за спектакли и концерти. Гледала съм я многократно на сцената в София – Абигаиле, Леонора от „Трубадур“ и Леонора от „Силата на съдбата“, Одабела, Аида, Елизабет, Джоконда, Норма, Тоска, Турандот, Ярославна. Образи, които никога няма да забравя и трудно мога да приема изпълнени по друг начин. Тя изпълваше сцената с гордата си осанка, но най-вече с гласа си – неповторим, могъщ, но и галещ, трогващ, кадифен. Когато запееше „Каста дива“, театърът се превръщаше във вселена. И до днес по света няма друга певица, която толкова пълнокръвно да представя образа на принцеса Турандот. И колкото повече се отдалечавам от онова време, толкова повече липсва присъствието й, както в театъра, така и в живота, защото Гена беше единствена.

Какви инициативи се предвиждат по повод настоящия юбилей?

През май в Плевен ще се проведе четвъртото издание на конкурса за млади оперни певци „Гена Димитрова“. Софийската опера предвижда концертно изпълнение на „Макбет“ на Верди с участието на Александрина Пендачанска и Кирил Манолов (30 май). Ще прожектират и филма „Обич за Гена“, а на 6 май там ще бъде представен запис на операта „Джоконда“ от Понкиели в постановка на Софийската опера. Имаше идея за честване в Италия, но заради несигурността при пътуването и карантината нещата се обезсмислиха.

Когато гледах филма, ми направиха впечатление срещите на Гена Димитрова с учениците й.

Обучението на последната група от майсторския ѝ клас съвпадна с времето, когато аз започнах да следвам операторско майсторство, и те бяха за мен естествен обект на интерес и заснемане. Част от учениците тя беше приютила вкъщи. Живееха заедно, готвеха си, предоставяше им джобни пари. Тя ги учеше не само на пеене, но и от какво трябва да се откажеш, за да направиш голяма кариера, как да се справят с конкуренцията, какво значи да си оперен певец днес. С тази група пътувахме из България. Те имаха концерти, а аз имах възможност да ги заснема.

Работата с млади певци заемаше голяма част от живота ѝ през последните години. Тя организира няколко концерта, на които представи млади свои колеги – в Софийската опера, в НДК и на различни места в страната. Сред певците, които Гена Димитрова е представяла, са Елена Баръмова, Байса Дашням, Петър Данаилов, Гергана Янчева, Александрина Пендачанска, Соня Златкова, Емил Иванов, Александър Марулев, Петър Даалийски, Симеон Симеонов и много други. Сигурно е било незабравимо време. Сложили сте и кадри от „купон“. Гена пее, танцува.

Да, виждате каква голяма компания е събрала. Така обичаше да ни събира и на празници. Раздаваше се както емоционално, така и материално. Беше естествена. Имам снимки от всекидневието ѝ, които никога няма да покажа – как готви, чисти, пече чушки. Обичаше да се разхожда, да пътуваме, когато е свободна. Канеше и приятели. Понякога в Монте Карло се разхождахме из района. Обичаше да прави хороскопи. Обичаше да купува картини с животни, защото ѝ напомняха за село.

Обичаше ли да гледа и слуша записите си?

Да, обичаше да се събира с приятели, за да гледат и коментират неин запис или някой друг, който тя е купила. Обсъждаха ги, особено нейните, защото тя винаги е била критична към себе си. Държеше да чуе и друго мнение.

Когато беше председател на журито на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“, организаторите поискаха да издадат диск с нейни записи. Избрахме от радиото най-добрите й изпълнения, тя ги прослуша, каза, че са хубави, но по-добре да не се издават.

Аз пазя нейни студийни записи, правени тук, в България, вероятно в началото на 90-те години, за които тя специално ме помоли да ги държа и да не се издават.

Активна сте във Фейсбук. Качвате непрекъснато снимки и различни материали за нея.

Във Фейсбук има няколко профила с нейното име, но официалният е на фондация „Гена Димитрова“. Имам много богат архив – снимки, плакати, афиши, оперни програми. От Централния архив проявиха интерес към архива на леля. Ще им предоставя всичко, но първо искам да го сканирам за себе си. За жалост става бавно. Имам и много аудиокасети, на които дори не зная какво има, те трябва да се прослушат. Има и видеокасети, които губят качествата си и трябва да бъдат дигитализирани.

Трудно ли ви беше да изберете какво да включите във филма?

За филма трябваше да се съобразим с желанието на плевенчани. Премиерата му трябваше да бъде там. Имахме много близка приятелка, която остана такава и след смъртта на Гена, Свобода Гюрова – музеен работник и оперен фен. Първата версия на филма беше по-дълга, с повече разговори. Тя каза: „Не, ние искаме да слушаме Гена“. Тогава го преработихме, включихме много изпълнения, а от интервютата, които бяха дълги – по 30–40 минути, останаха само ударни фрази. Тепърва ще ги използваме.

Значи имате материал поне за още един филм. А можете да дигитализирате касетите и видеата.

Да, но винаги се явява проблемът с авторските права. Можем да го направим, но трябва да го пуснем както филма „Обич за Гена“ – свободно в Ютюб. Всеки може да го гледа в два варианта – на български и със субтитри на английски.

Какво се случва с родната къща на Гена Димитрова в Беглеж?

Къщата е дарена на община Плевен. Аз поех ангажимент от името на фондацията да финансирам архитектурен проект, който да послужи за ремонтирането на къщата, и да го даря на общината. Къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и за всеки ремонт по нея се изисква такъв проект. Той вече е предоставен на плевенската община. Сега идва въпросът с финансирането. Ние искахме да е къща музей, но това означава специални административни условия, които са тежки за изпълнение, така че по-скоро ще бъде експозиция, културно пространство. Идеята е стопанската постройка към къщата да се превърне в мултифункционална зала, което изисква по-голям ресурс. Вероятно това плаши общината. Надявам се с времето нещата да се подредят.

И днес, когато се събира семейството, продължавате да си спомняте за Гена.

За жалост с много хора от семейството се разделихме. Винаги сме били много близки. Преди разговора ни прегледах стари снимки, видях как сме се събирали за празници.

Вероятно и в чужбина сте били заедно.

Аз бях ученичка, а след това студентка в Австрия. Винаги, когато нямаше спектакли, тя минаваше оттам. Виена беше удобно място между България и останалите страни от Европа. Понякога пътувах с нея. Помня, че съм била на Арена ди Верона, но не си спомням какво гледах. И там тя ме запозна с Рикардо Мути. През 1992 г. в „Терме ди Каракала“ в Рим имаше „Турандот“. Това беше тежко лято, точно след смъртта на съпруга ѝ. Беше много тъжна, въпреки това работеше активно. Хотелът ни се намираше на площад „Ла Бока делла Верита“. Вечер, към десет часа, се събираха футболисти, а на мен ми беше много интересно. За същия период тя беше поела ангажимент за спектакли в Германия и ме остави за три дни сама в хотела. Пътувала съм до Ню Йорк за три-четири дена. Тя имаше „Турандот“, но аз не останах за спектакъла. Там имахме една смешна случка. Излизайки от стаята на апартамента, за да се разходя, тихичко заключих вратата, която се оказала развалена, и когато Гена трябвало да излезе за репетиция, не могла, а тя мразеше да закъснява. Накрая един приятел успял да я отключи. После диригентът каза по-често да я заключвам, защото репетицията минала прекрасно. Бях с нея в Рейкявик, където тя си изпя концерта и веднага тръгна към следващия ангажимент – съдбата на всеки артист. Била съм в Лондон – имаше „Макбет“ в Ковънт Гардън. Там бяхме цяла компания, а вуйчо ми се шегуваше: „Ето, идва танкът“. Значи идва Гена и ще надпее всички – и оркестъра, и хора. През 1984 г. в Залцбург имаше „Макбет“. След премиерата имаше вечеря. В спектакъла пееше и Гяуров. Настаниха ме до него и той ми обърна такова внимание, че аз се почувствах много специална. И до днес пазя много топъл спомен за него.

Имаше ли Гена любимо място, където да се завръща, нещо като убежище?

Тя делеше времето си между Виена, Монте Карло и София. Тук много обичаше да живее във вилата. Но тя предпочиташе да е сред хора. Беше общителна, непосредствена, бързо скъсяваше дистанцията между хората. Трябваше да е много изтощена, за да се оттегли, да не вдига телефона. Това се случваше рядко.

Строга ли беше към учениците си?

Беше строга, взискателна, но с любов. Някой, несвикнал с маниера ѝ, можеше да се стресне, защото беше директна. Дори във филма има такава сцена от подготовката за концерт.

Разказваше ли ви интересни случки от работата си с различни партньори? Тя е пяла във времето, когато певците са били звездите на сцената.

Спомням си, че разказваше за свой колега, много известен певец, който заставал така на сцената, че тя да е с гръб към публиката, за да не го надпява.

В регионалния исторически музей в Плевен има зала „Гена Димитрова“, в която са изложени оригинални сценични костюми. Има експозиция с фотографии от различни периоди от живота на певицата, както и музикален кабинет, където публиката може да се запознае с нейни записи. Освен споменатите книга и филм съществуват също монография на проф. Венелин Кръстев, издадена за 60-ата годишнина на Гена Димитрова, книга и филм на Магдалена Манолова по същия повод, монета „Гена Димитрова“, емитирана от БНБ на 2 май 2011 г.

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. В Софийската консерватория се явява като мецосопран с ария на Азучена от „Трубадур“ на Верди и с руска песен. Влиза в подготвителния клас за изключителни гласови данни. Завършва в класа на проф. Христо Бръмбаров, след което още две години е в майсторски клас. Приета е като стажантка в Софийската опера. Първата й роля там е Мерцедес от „Кармен“ на Бизе. Големият успех идва през 1967 г., когато изпълнява ролята на Абигаиле от „Набуко“ на Верди. Интересен факт е, че през 1968 г. тя представя на софийска сцена партията на Гергана от едноименната опера на Маестро Георги Атанасов. На четвъртия конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г. печели първа награда и златен медал. През 1972 г. печели първа награда и на конкурса в Тревизо. Специализира в Миланската Скала и постепенно започва световната й кариера. На сцената в Милано тя представя партията на Амелия от „Бал с маски“ на Верди, а нейни партньори са Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. Следват „Тоска“ на Пучини във Виенската държавна опера, „Джоконда“ на Понкиели, „Набуко“ на Верди, „Турандот“ на Пучини на Арена ди Верона. Години наред тя е предпочитана Турандот, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Тоска на най-големите сцени както в Европа, така и в Северна и Южна Америка. Умира на 11 юни 2005 г. в Милано.

Награди

1970 – София, първа награда и златен медал на ІV Международен конкурс за млади оперни певци
1972 – Тревизо, първа награда на ІV Международен конкурс за оперни певци „Тревизо 1972” за най-добро изпълнение на партията на Амелия от „Бал с маски” на Джузепе Верди
1972 – Верона, медал от приятелите на операта във Верона
1974 – Тревизо, медал „Пучини”
1977 – 23 май, София, звание „Заслужил артист“
1978 – Плевен, медал „100 години Плевенска епопея”
1979 – 23 май, София, звание „Народен артист“
1979 – Рио де Жанейро, медал „70 години опера в Рио де Жанейро”
1980 – Марсилия, медал на Фондация „Марсилия” за участието ѝ в ролята на лейди Макбет от операта „Макбет” на Джузепе Верди, сезон 1979/1980 г.
1980 – Италия, награда „Сребърната роза” на музикалната критика

Репертоар

Александър Бородин – Ярославна в „Княз Игор“;

Алфредо Каталани – Лорелай;

Амилкаре Понкиели – Джоконда;

Винченцо Белини – Норма;

Волфганг Амадеус Моцарт – Първа дама във „Вълшебната флейта“;

Джакомо Пучини – Турандот, Мини в „Момичето от Златния Запад”, Манон Леско, Тоска;

Джузепе Верди – Абигаиле в „Набуко”, Амелия в „Бал с маски”, Леонора в „Силата на съдбата”, Леонора в „Трубадур”, Елизабет и Еболи в „Дон Карлос”, Лейди Макбет в „Макбет”, Одабела в „Атила“, Аида и Амнерис в „Аида”, Джизелда в „Ломбардци от Първия кръстоносен поход”, Елвира в „Ернани”, Дездемона в „Отело”, Амелия в „Симон Боканегра”, Амалия в „Разбойниците”, Леонора в „Оберто, граф Ди сан Бонифачо” Реквием;

Ектор Берлиоз – Клеопатра в „Смъртта на Клеопатра”;

Жорж Бизе – Мерседес в „Кармен“;

Маестро Георги Атанасов – Гергана;

Модест Мусоргски – Ема в „Хованщина“;

Николай Римски-Корсаков – Феврония в „Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония“;

Пиетро Маскани – Сантуца в „Селска чест”;

Пьотр Илич Чайковски – Маша и Лиза в „Дама Пика“;

Умберто Джордано – Мадалена дьо Коани в „Андре Шение”;

Милена Стойкова е родена в Пловдив през 1971 г. Учи право в Австрия, след 2000 г. се завръща в България, където учи операторско майсторство и филмово продуцентство. През 2018 г. учредява фондация „Гена Димитрова“, която има за цел да запази и популяризира делото на голямата оперна певица. През 2012 г. излиза луксозната книга „Гена Димитрова от А до Я“ с автор Димитър Сотиров, придружена от диск с изпълнения на арии от опери на Верди, Пучини, Понкиели, Маскани, Джордано, Александър Йосифов в съпровод на Софийската филхармония и на Симфоничния оркестър на БНР. През 2016 г. бе показан при голям успех филмът „Обич за Гена“, посветен на 75-годишнината ѝ. Негов автор е Димитър Сотиров, а оператор и продуцент Милена Стойкова. Освен записи с певицата той представя и интервюта с много нейни сценични партньори, сред които Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Никола Мартинучи, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова и др. През 2019 г. фирма „Бонджовани“ издаде документален запис на спектакъл на операта „Андре Шение“ от май 1991 г. в театър „Комунале“, Генуа. Гена Димитрова изпълнява партията на Мадалена ди Куани, Джузепе Джакомини е Андре Шение, Джорджо Дзанканаро – Карло Жерар, дирижира Паоло Олми. Дискът може да бъде открит в книжарницата на Съюза на българските композитори и в „Дюкян меломан“.

Снимки: сайт на фондация „Гена Димитрова“.