На 8 април 2023 г. басът Иво Станчев се представи за първи път пред българска публика в една от най-мечтаните от всеки бас партии – на испанския крал Филип ІІ от „Дон Карлос“. Певецът беше посрещнат топло от колегите, а публиката възторжено аплодира младия певец. На пулта беше Оливър фон Дохнани.

За първи път ще пеете в Софийската опера, а разбирам, че и в България. Завършили сте тук Музикалната академия и след това явно веднага сте заминали.

Много съм щастлив, че имам тази възможност. Така се стекоха обстоятелствата, а е чудесно, че е това заглавие и то в Софийската опера. Това са неща, за които всеки един от нас мечтае още като студент и ето просто в един момент всичко се случва. Вярно е, че минаха години. Вярно е, че попътувах, пях в чужбина и явно сега трябваше да стане.

А Филип пял ли сте другаде?

За първи път ще го изпълня. Работил съм го с Джанкарло Дел Монако, но не се стигна до сцена. Промениха се плановете, но ми остана като готова партия.

Познавате ли колегите си?

С Радостина Николаева бяхме в един курс, другите знаех по име. Но съм много щастлив, защото се срещнах с толкова талантливи певци с разкошни гласове, разкошни като хора и прекрасни професионалисти. Наистина странно нещо е съдбата. След като заминах от България винаги съм поглеждал с носталгия и с желание все някой ден да се случи и да пея на българска сцена. Ето, че една врата се отвори.

Нека акцентираме върху някои от важните моменти от биографията ви.

Няма как да не започна с Борис Годунов, последната ми роля, за която съм мечтал и съм я чакал толкова време. Толкова бях щастлив когато получих предложението. Беше малко преди ковид кризата. Заглавието само се отложи, а не отпадна, както много други предложения. Като например Захария от „Набуко“, но ще го изпълня в Прага, Филип II от „Дон Карлос“, Раймондо от „Лучия ди Ламермур“.

Това са все добре познати опери. Но имате и не съвсем репертоарни заглавия.

Да, най-интересното беше „Голдхендлер“, опера на Хиндемит. Беше доста необичайно за мен, но се справих доста добре. Имал съм поглед във „Воцек“ на Берг върху ролята на доктора, но не я изпълних. Останалите са били все в зоната на класическия репертоар.

Имали сте много ангажименти в Испания.

Когато напуснах България заминах за Мадрид. В Мадрид е трудно да си пробиеш път без да те познават, но аз успях. Влязох в театъра на сарсуелата, нещо традиционно за Испания.

Тук този жанр почти не се познава. Има ли басови партии?

Разбира се има и басови роли. Не са от най-ярките, не са централни, но има много интересни. Сарсуелата е нещо повече от оперета. Музикален жанр, който е типично испански, с много национални ритми. Има фламенко, много танци. На мен не ми се е случвало да танцувам, но сигурно в други пиеси има. Това са много сериозни творби например „Марина“. Музиката е много красива и трябва много сериозна подготовка. А и в Испания се цени страшно много. Има много гостувания в Латинска Америка, в Аржентина.

Слушала съм изпълнения на Кабайе, Доминго Карерас в различни сарсуели.

Да, но сега като че оперните певци не се включват толкова много, а и в момента не е много отворено за чужденци. Имах късмет и сякаш хванах някаква вълна, тъй като жанрът е много затворен.

А сега как ще продължите?

Имам интересни предложения, имам и готови роли, които чакат да бъдат изпълнени. Но ето например получих ангажимент от Лайпциг за „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович, Свещеникът.

След Испания вече сте в Берлин. Как се чувствате?

Вече пет години съм в Берлин. Тук е съвсем различно – стил на живот, темпераментът на хората, нямат абсолютно нищо общо. Адаптирам се, нали сме артисти.

Да разкажете за началото.

Съсед ми беше оперният певец Никола Василев, който започна да се занимава с мен. Това продължи няколко години, след което ме приеха в Консерваторията. Другият важен човек беше пианистката Людмила Друмева. Имах и един критичен период. Започнах да уча с Констанца Вачкова. После се случи с нея един инцидент, остана дълго в болница.

А как стигнахте до Испания?

Реших да отида да се порадвам на слънце и на хубав живот. Започнах лека полека да си намирам пътя. Започнах с испански импресарии. По някаква случайност пътят ми след това се отвори от тук. При едно завръщане се видях с моята любима пианистка Мариана Мирчева. Трябваше да се подготвя за едно прослушване в Италия, трябваше да направя един запис, направихме го. Тя след това по свое решение го изпратила в немска агенция и така се случиха нещата. Там беше и диригентът Иван Ангелов, който много се погрижи за мен.

В бързо развиващите се ангажименти на Иво Станчев си струва да се отбележи финалът на миналата година, който беше в Глайндбърн за „Дон Жуан“ на Моцарт. През тази година в Пражката опера той е Захария в „Набуко“ от Верди, а ангажиментът му е дългосрочен. Пак в тези месеци пее и в Лайпциг в „Лейди Макбет от Мценска околия“ от Шостакович с продължение на спектаклите и в следващия сезон.

(Да проследя следващите ангажименти през 2024, 2025 и 2026)

Репертоар

Винченцо Белини – Раймондо в „Лучия ди Ламермур“;

Джакомо Пучини – Чичо Бонзо в „Мадам Бътерфлай“, Тимур в „Турандот“, Клисар в „Тоска“, Симоне в „Джани Скики“;

Джоакино Росини – Дон Базилио в „Севилският бръснар“;

Джузепе Верди – Крал Филип ІІ в „Дон Карлос“, Захария в „Набуко“, Йорг в „Стифелио“, Ферандо в „Трубадур“, Том в „Бал с маски“, Рамфис в „Аида“, Леоне в „Атила“, д-р Гренвил в „Травиата“;

Дмитрий Шостакович – Свещеникът в „Лейди Макбет от Мценска околия“;

Жак Офенбах – Лутер и Каспел в „Хофманови разкази“;

Камий Сен-Санс – Старият евреин в „Самсон и Далила“;

Модест Мусоргски – Борис Годунов, Степан в „Сватба“;

Николай Римски-Корсаков – Салиери в „Моцарт и Салиери“;

Пьотр Илич Чайковски – Сурин в „Дама Пика“;

Сергей Прокофиев – „Иван Грозни“;

Снимки: Софийска опера