Антони Рос-Марба: Старая да правя всичко по най-добрия възможен начин

Прочутият каталунски диригент гостува в София на 29.01.1978 г. за концерт с оркестър „Симфониета“ на БНР, със солист Маргарита Лилова по покана на Емил Чакъров. За жалост нямам спомен от този концерт, но години по-късно като музикален журналист получих предложение от оперната певица Салина Александрова да направи интервю с него по време на негов майсторски клас в Барселона през 2018 г. Разговорът беше излъчен по програма „Христо Ботев“ на БНР, а сега го публикувам изцяло.

Кога точно започнахте Вашата музикална кариера?

Много отдавна, като диригент преди около 60 години.

Роден сте и израснал в доста бурен период от историята на Европа. Какви са спомените, които имате от детството си?

Спомням си, че като малък живеех на село и като цяло имахме много трудности, защото преживявахме следвоенния период, който беше много сложен, но мога да кажа, че още тогава се появи интересът ми към музиката, въпреки че до определен период бях слушал сравнително малко концерти. Много скоро обаче вече слушах концерти, в които Толдра дирижираше общинския оркестър и още оттогава, съвсем дете, започнах да уча музика.

Какво беше да израснете в ерата на Франко?

Много трудно време. Но все пак трябва да отбележа, че в училище, в детската градина, където ходих като дете, имах учителка, с която учехме песни и на практика всичко започна там.

Тогава ли си дадохте сметка, че Ви интересува музиката?

Да, тогава, но по един съвсем естествен начин. Едва когато бях тийнейджър, се появи възможността да посещавам повече концерти. Когато учих в Консерваторията, където маестро Толдра репетираше с общинския оркестър, аз се криех, за да наблюдавам как репетира и дирижира, как говори с оркестъра и това ме очарова. Свързах се с него, тъй като той беше един от идолите ми. Станах негов ученик и той ме научи да гледам на музиката по един друг начин, не както в консерваторията.

За Вас талантът е нещо, с което човек се ражда или нещо, което може да се придобие с времето и приложените усилия?

С таланта човек се ражда, но трябва да се развива посредством учене. Естественият талант нито се купува, нито се продава, това е нещо, което го имаш. Има хора, които се стараят и с времето се научават някак, но естественият талант е това, което ни кара да развиваме духа…

През 1963 г. започвате да учите в класа на Маестро Челибидаке. Той е на 51 години, а Вие мисля, че на 26. Какво влияние има той върху Вашето развитие, както професионално, така и личностно?

Вярвам, че отпечатъкът, който ми остави е абсолютен. С него открих по много по-научен начин това, което вероятно вече бях придобил като знание по един по-интуитивен начин. Мисля, че той е този, който ме научи да развивам тази важна част от таланта, чрез разсъждения, анализи и наблюдения.

Друго нещо, което намерих за много интересно е, че Маестро Челибидаке Ви споделя, че неговият учител, Хайнц Тисен, му е спасил живота. Може ли да обясните какво точно е имал предвид?

Осмелявам се да го кажа, тъй като самият Челибидаке ми разказа как неговият учител, Хайнц Тисен, отишъл на един негов концерт и му казал, че с него си е загубил времето. Това го подтиква да действа и Челибидаке започва отново, от нулата, да анализира формите на сравнително прости произведения, като тези на Телеман, от музикална гледна точка, а не от техническа. След време, Х. Тисен отива на един друг концерт на Челибидаке и най-накрая му казва, че той oтново e на правилен път.

През 1978 г. Херберт фон Караян лично Ви кани да дирижирате Берлинската филхармония. Как точно се запознахте с Караян? Спомняте ли си?

Да, срещнах го по време на негов запис в Берлин с Филхармонията, докато записваше с Алексис Вайсенберг, който между другото е българин. Караян имаше някакъв интерес или може би дори любопитство и реши да ме покани. Също така продуцентът беше и мой агент.

И какво поиска да дирижирате?

Дирижирах първи концерт на Рахманинов, втората част на операта на Равел, Гробницата на Купрен, и „Дафнис и Хлое“. После ме поканиха още веднъж, когато дирижирах Де Файя и др.

Имайки превид продължителността на Вашата кариера, някога имали ли сте желанието да спрете и да оставите всичко?

Не, мисля, че не. Също така, сега когато съм вече на една определена възраст, все още обичам музиката така, както когато бях на 15, 20 или 25 години.

Освен, че сте диригент, Вие сте и композитор. Кога започнахте да композирате?

Започнах да композирам рано, но после се наложи да спра, тъй като дейността ми като диригент ми отнемаше много време, а за да композираш е необходимо да имаш много спокойствие и в дадения момент това беше невъзможно.

Имате много известни творби в Испания. През септември 2016 г. завършвате операта, на която посвещавате 6 години от живота си. През 2017 г. завършвате произведението си за оркестър “Отдаване на почит”, което посвещавате на Eдуард Толдра, Фредерик Момпоу и Савие Монтсалвадже. Защо решихте да я посветите именно на тези трима каталунски музиканти?

Тъй като това бяха трима души, които обичах много и с които в същото време имах много близък контакт. На Толдра, защото той беше човекът, който разкри какво е музиката за мен, в най-дълбокия смисъл на думата. Момпоу, защото той имаше невероятни музикални качества, а и аз бях дирижирал много от творбите му. А Монтсалвадже, защото освен, че беше велик композитор на нашето време, с него също имах голямо лично приятелство.

Как се запознахте с Монтсалвадже?

Предполагам с всички тези хора това стана чрез Толдра. Той дирижираше една от творбите му, а аз присъствах на някои от репетициите и се запознахме там. След това аз дирижирах произведения на Монтсалвадже, оттам последваха отношения в личен план с него, съпругата и децата му.

Също така сте дирижирали и в София…

Преди много години, мисля че преди повече от 30 години. Нямам ясен спомен къде точно, обаче оркестърът беше превъзходен, не много голям, но музикантите му бяха много добри. Ако не се лъжа този оркестър просъществува сравнително кратък период от време. Основоположникът му беше Емил Чакъров, който почина вече преди доста години, много млад и изключително талантлив. Покани ме именно Емил Чакъров. Също така се запознах с една привлекателна и много симпатична личност, това беше композиторът Панчо Владигеров. Научих много неща за България от приятелството ми с Алексис Вайсенберг. Неговата майка, Лили Вайсенберг, беше българска еврейка, която беше отишла в изгнание в Мексико, а Алексис се обърна към християнството. В Мексико се засичах много с майката на Алексис, която държеше една сладкарница, наречена “Специалитетите на Маркизата” и тя идваше на моите концерти. А когато бях в София, Панчо Владигеров дойде на концерта ми и ми го представиха. Познавах много добре и Маргарита Лилова, но това беше преди повече от 40 години. След концерта бях поканен на вечеря в къщата й, по-точно в апартамента, който имаше в София и беше много уютен. Спомням си много добре как тя и съпругът й пристигнаха с кола, с Мерцедес. И след това поканих Маргарита Лилова да пее тук в Барселона, когато бях диригент на Барселонския оркестър. В Палау де ла музика направихме “Песни за Земята” на Малер заедно с един от митичните тенори от онова време Антон Дермота. Той, заедно с Фриц Вундерлих и канадеца Леополд Симоно бяха тримата велики моцартови тенори от тези години. Предполагам трябва да е било през 70-те години. Тя беше едrн невероятен мецосопран!

Какво още си спомняте от Вашия престой в София?

Спомням си, когато бях в самолета за България, разбрах какво е кисело мляко, никога не го бях ял преди това. Много ми хареса и българското сирене. Но и атмосферата на града, отидох на концерти с приятели. Също ме впечатли много, когато влязохме в една църква, в която имаше хорово изпълнение. Беше фантастично, да слушам тези гласове, онзи мъжки хор.

Маестро Рос-Марба, Вие също така правите майсторски класове в Сан-Хугат. Те са за диригенти, като в същото време сътрудничите и с певци…

Да, миналата година (2017) направихме „Риголето“ от Верди. Мисля, че когато се прави майсторски клас, за да не се отегчават нито студентите, нито участниците, трябва да се следи винаги да им бъде интересно и забавно.

Харесва ли Ви да работите с певци?

Харесва ми много, като се има предвид, че човешкият глас е най-директният инструмент, който съществува. Той излиза от самия човек. Също така бих искал да променя малко репертоара. Може би бих включил други видове солисти, цигулка и виолончело както винаги, защото Фондация Касалс ни подкрепя много и винаги ни праща някои стипендианти, които са много талантливи. Винаги сме имали певци, преди време дори направихме квинтета от “Кармен”. Правил съм тази опера много пъти, също в Театъра „Колон“ в Буенос Айрес, като винаги преди изявата минаваме квинтета с пиано. С Тереза Берганца също направих една прекрасна Кармен, много чувствена, но без нищо вулгарно.

Цял свят я прави, мислейки че е много лесно, но всъщност е много сложно да се направи Кармен без да бъде вулгарна.

Да, точно! Направих я в Театър „Колон“ с една американка, а също и с друга, френска певица, Беатрис Урия-Монзон, която я изпълни по един прекрасен и автентичен начин по отношение на езика, а също и беше една много добра актриса.

Имате огромна библиотека с партитури, изключителни преживявания, печелите Националната награда за Музика и Наградата “Кръст на Сан Хорхе” на Общината на Каталуния. Назначен сте като главен диригент на Симфоничния оркестър на испанското радио и телевизия. Също така сте били и диригент на Градския оркестър на Барселона и професор в „Музикалната Kонсерватория Лисеу“. Дирижирали сте поредица престижни оркестри по целия свят и т.н. Има ли нещо, което все още бихте искали да постигнете във Вашата кариера? Нещо, което смятате, че все още липсва?

Мисля, че трябва да се работи и изследва до края и не трябва да се предаваш. Айнщайн мисля, че казваше една фраза на един много важен лекар, Мойзе Броги, който почина тук в Барселона на 104-годишна възраст, която гласеше, че “животът е като да караш колело, ако спреш – падаш”. Разбира се, сега дирижирам по-малко от преди, но пък имам възможност да композирам повече. В момента все още имам желанието да продължа да работя, да дирижирам и преди всичко да композирам, докато не кажа “чао-чао сладък живот, макар и труден“.

Какъв съвет бихте могли да дадете на един млад диригент, който наскоро е завършил и все още му предстои да се изправи пред всички трудности на професията?

Вярвам, че някъде там винаги има една или две възможности. Бих казал, че трябва да бъдат много добре подготвени за това, когато възникне тази възможност. Затова трябва да учат много. При това не само да движат добре ръцете си и да са в добра физическа форма, но също и да изучават произведенията в дълбочина и въобще какво е музиката като цяло. И когато дойде моментът и имат възможност, ако са работили добре, могат да имат успех.

Кои са най-големите трудности за диригентите днес?

(смее се…) Всъщност те са няколко. Едната от тях е да умеят да се представят и запознават с нужни хора, но в същото време трябва вече да са много добре подготвени, което е основата на всичко. Има много хора, които имат талант за връзки с обществеността. А друг важен аспект е да знаят как да се движат, когато вече са забелязани. Запознавал съм се с велики музиканти, които може би не са имали много талант в сферата на връзките с обществеността, обаче като имат талант, най-накрая се прославят, макар и по-късно.

Имате ли някаква тайна, която Ви помага да се справите със стреса и напрежението? Искате ли да я споделите с по-младото поколение?

Не, нямам никаква тайна, единствено се старая да правя всичко по най-добрия възможен начин и, разбира се, имам системи за самозащита, за да избегна стреса. Това е!

Антони Рос-Марба е роден в Барселона и започва музикалното си образование в  Conservatorio Superior de Música. Учи оркестрово дирижиране при Едуард Толдра в Барселона, при Серджу Челибидаке в Accademia Chiggiana в Сиена и при Жан Мартинон в Дюселдорф, където е удостоен с първа награда в края на годината. През 1966 г., когато в Мадрид е основан Симфоничният оркестър на Испанското радио и телевизия той се явява на конкурс и става главен диригент на новия състав. През същата година печели Международната награда за звукозапис „Артур Онегер“ за записа на „Седемте последни думи на Христос“ от Хайдн. През 1967 г. е назначен за главен диригент на Оркестъра на град Барселона. През 1978 г. е определен за музикален директор на Испанския национален оркестър (O.N.E.), а през 1979 г. е поканен за главен гост-диригент на Нидерландския камерен оркестър, на който по-късно става главен диригент. През 1978 г. лично Херберт фон Караян го кани да дебютира с Берлинската филхармония и се завръща там през 1982 г. Дирижирал е престижни оркестри във Франция, Англия, Швейцария и Италия, както и в главните музикални центрове на Америка, Япония и Китай, всички с голям успех.

Освен кариерата си на симфоничен диригент, международната му кариера като оперен диригент е много успешна. Ярки са интерпретациите му на опери от Моцарт: „Дон Жуан“, „Така правят всички жени“, „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“; Щраус: „Електра“ и „Саломе“; Верди: „Фалстаф“ и „Отело“; Пучини: „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“; Хендел: „Риналдо“; Берг: „Воцек“; Бизе: „Кармен“; Вагнер: „Летящият холандец“; Глук: „Ифигения в Таврида“; Вебер: „Вълшебният стрелец“.

Антони Рос-Марба е записвал за Audivis: „Доня Франсискита“, „Бохемиос“ и „Върбинката на Палома“. Неговата оркестрация и запис, с Виктория де лос Анхелес, на „Песни“ от Момпоу се счита за един от най-важните записи на испанска музика в света.

Дирижирал е Кралския филхармоничен оркестър на фестивалите в Сантандер и Пералада, „Divinas Palabras“ в Театро Реал в Мадрид, „Дон Карлос“ (Верди) в Театро де ла Маестранца в Севиля, „Дуена“ от Р. Герхард за Opera North в редица английски градове, „Парсифал“ (Вагнер) и „Детето и вълшебствата“ (Равел) в Лицеу в Барселона, „Триптих“ (Пучини) в Операта в Осло и „Въртенето на винта“ (Бритън) в Театро Реал в Мадрид. Постановката на „Идоменей“ от Моцарт, която той дирижира за Шотландската опера в Глазгоу и Единбург, е удостоена с наградата „Barclays“ за изключителни постижения в операта през 1997 г. Записът на „Котаракът в чизми“ от Савие Монтсалвадже получава номинация за „Грами“ за най-добър оперен запис през 2005 г. Той е професор и главен диригент на камерния оркестър „Фрейшенет“ във Висшето музикално училище „Кралица София“ в Мадрид.

Маестро Рос-Марба е удостоен с Националната музикална награда от испанското Министерство на културата и с „La Creu de Sant Jordi“ от Общината на Каталуния.