“Nessun dorma” e със сигурност най-популярната ария във вековната история на операта. Мнозина не знаят кой е нейният автор, но мелодия всеки може да запее. Това е и една от последните арии, които лично Джакомо Пучини композира.

„Вложих цялата си душа в тази опера“ ще напише Пучини и тя наистина обезсмърти своя автор. Тази година операта „Турандот“ навърши 100 години. Пучини умира на 29.11.1924 г. без да успее да завърши творбата, но оставя бележки, по които Франко Алфано я завършва. Премиерата е на 25.04.1926 г. в Миланската скала под диригентството на Артуро Тосканини.

В литературната основа на „Турандот“ се откриват много първоизточници. Най-старият е от ХІІ в. на азърбайджанския поет и философ Низами Ганджави „Седем красавици. В един от разказите в „Хафт Пейкар“ се говори за руска принцеса. Следващият източник е от 1722 г., когато Франсоа Пети дьо ла Кроа публикува разказите си събрани в „Хиляда и един ден“, в които пресъздава истории от фолклора и митологията на Близкия Изток. Там една от героините е студената принцеса Турандохт. Историята продължава с включването на историята в пиесата „Турандот“ от Карло Гоци представена на 22.01.1762 г. във Венеция. През 1801 Фридрих Шилер прави нейна нова адаптация като пиеса „Турандот, китайската принцеса“, която вдъхновява Джакомо Пучини. Той я гледа в Берлин през 1919 г. Турандот владее сърцата на още няколко композитори – Антонио Бацини пише „Турандот“ през 1867 г., Феручо Бузони създава оркестрова сюита на основата на „Турандот през 1904 г., а след това е опера със същото име през 1917 г. Карл Мария фон Вебер създава музика за постановка на пиесата на Шилер.

Пучини се среща с либретистите Джузепе Адами и Ренато Симони през март 1920 г. и започва да композира още през януари 1921 без още да е получил либретото. Поръчва комплект от 13 гонга, получава от свой приятел бивш дипломат в Китай барон Едоардо Фасини-Камоси музикална кутия с четири мелодии и използва три от тях, както и друга традиционна китайска музика и химни. През март 1924 г. операта е завършена до финалния дует, но недоволен от неговия текст спира работа. Бил е обсебен от него и е смятал, че той трябва да бъде кулминацията на операта. На 10 октомври разбира, че има рак на гърлото. Лечението се провежда в Брюксел. Преди да замине Пучини се среща с Артуро Тосканини, който трябвало да дирижира премиерата и го моли: „Не позволявай на моята Турандот да умре.“ Сам той умира на 29 ноември. Завършил е операта до смъртта на Лиу и последвалия погребален хор. Нахвърлил е идеи за финал – 36 страници.

Тосканини предлага Рикардо Дзандонай да завърши операта, но синът на Пучини възразява. Следват имената на Винченцо Томазини и Пиетро Маскани, но и те са отхвърлени. Тито Рикорди избира младият композитор Франко Алфано да завърши партитурата по оставените от Джакомо скици. Първата версия на Алфано и по-свободно използване на оставеното от Пучини и е отхвърлена. Следва нов, по-строго придържащ се към записките вариант, който е изпълнен на премиерата и който се изпълнява днес.

Много изследователи смятат, че Пучини е бил вдъхновен за финала от „Тристан и Изолда“ на Вагнер и по-точно от любовната смърт на Изолда, защото върху нотите има изписано името на Тристан. Въпреки че Алфано разполага с скиците на Пучини, голяма част от тях са изключително трудни за интерпретация.

Артуро Тосканини дирижира премиерата, като спира спектакъла на мястото, до което е стигнал Пучини. На втората вечер операта е изпълнена до края. Тази продукция след третия спектакъл завършва Еторе Паница. Тосканини никога повече не дирижира „Турандот“.

Първата Турандот е Роза Райза, Калаф е Мигел Флета, Лиу е Мария Дзамбони. Според хрониките по време на репетициите за премиерата на „Нерон“ от Ариго Бойто в Скалата през 1924 г., Пучини успял да влезе в залата в ранния етап от репетициите, което разгневило Тосканини. Той наредил композиторът да напусне театъра, а на Райза се паднала честта да го изпрати. При тази среща Джакомо споделя с нея, че в момента работи върху нова опера и би искал тя да изпълни централната партия „Това е роля, в която те виждам и чувам“. А тя му отговорила, че го съветва да не забрави да напише няколко До-та. На 7 октомври 1924 г., по-малко от два месеца преди Пучини да умре, Анджело Скандиани, административен директор на Ла Скала, съобщава на Хърбърт Джонсън от Чикагската опера, че Пучини и Тосканини са избрали трима артисти от Чикагската опера, Роза Райза, Едит Мейсън и Джакомо Римини, за главните роли в предстоящата световна премиера на „Турандот“ в Скалата насрочена за април 1925 г. Но Пучини умира в края на ноември 1924 г. е постановката се отлага. Но хрониките показват, че срещата на Пучини с Райза е много по-рано. Тя дебютира в Миланския театър като изпълнява заглавните роли във „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай и „Аида“ от Джузепе Верди. След спектакъла на „Франческа“ Пучини я посещава в гримьорната и споделя, че е очарован от интерпретацията й. Когато го попитала коя е най-подходящата за нея роля, той отвърнал, че гласът й е подходящ за всичките му опери и се надява тя да бъда първата изпълнителка на следващата му героиня. По това време Маестрото работи върху „Лястовичката“. Наистина, Райза е обявена в предварителния състав за премиерата, но заради Първата световна война певицата отказва да прекоси океана, заради заплахите от подводни атаки.

По-дългата и по-пълна версия на Алфано, без съкращенията, наложени от Тосканини, е представена през 2022 г. в Академия „Санта Чечилия“ в Рим под диригентството на Антонио Папано. Друга версия на финала на операта, композирана от Лучано Берио, е премиерно представена на 25 май 2002 г. в операта в Лос Анджелис под диригентството на Кент Нагано. Трета версия е композирана от Хао Вейя и е изпълнена в Южна Корея през 2011 г. Четвърта версия на финалната сцена също се предлага като световна премиера в Център„Кенеди“ през май 2024 г., композирана от Кристофър Тин с допълнително либрето от Сюзън Сун Хе Стантън.

През септември 1998 г. беше осъществена постановка в Забранения град в Пекин, Китай – международна копродукция, дирижирана от Зубин Мета, поставена от Джан Имоу и с впечатляващ брой статисти, включително войници от китайската армия. За Турандот са поканени Джована Казола, Одри Стотъри Шарън Суит, Калаф – Кристиан Йохансон, Сергей Ларин и Ландо Бартолини, Лиу – Барбара Фритоли, Анжела-Мария Блази и Барбара Хендрикс.

У нас първата постановка на „Турандот“ е през 1930 г. с диригент Херман Щанге и режисьор Христо Попов.