„Риенци, последният трибун“ от Рихард Вагнер

„Риенци“ – опера в пет действия с либрето на композитора по едноименната новела на Едуард Булвър-Литън от 1835 г.

Вагнер създава операта между юли 1838 г. и ноември 1840 г. Премиерата е на 20.10.1842 г. в кралския театър в Дрезден с диригент Карл Райсигер. Това е третата опера на Вагнер и неговият първи успех. Вдъхновена е от героичната опера на Спонтини и от Голямата френска опера на Даниел Обер, Джакомо Майербер и Фроментал Алеви. Дори по приетите правила във второ действие има мащабна балетна сцена.

Работата върху операта започва още през 1837 г. в Рига, където е диригент на Немския театър. Завършва текста на следващата години и от 26 юли започва да пише музиката. Когато от Рига пристига в Париж и там през 1840 завършва и останалите три действия. Мечтата му е операта му да бъде поставена в кралската опера в Берлин или в Парижката опера. Тъй като това не се случило през декември той изпратил партитурата в придворния театър в Дрезден и писмо до саксонския крал. Подкрепа получил и от Джакомо Майербер, който изпратил похвално писмо до директора на операта, като определил творбата създадена „с богата фантазия и голям драматичен ефект“.  Направил и поръчаните от театъра промени в текста. Така през април 1842 той напуснал Париж и се установил в Дрезден. Въпреки невероятната дължина на операта – шест часа, тя имала голям успех. Вагнер получил много висок хонорар, място на кралски саксонски капелмайстор и възможност да постави следващата си опера „Летящият холандец“. Великолепната сграда на Дрезденската опера създадена от Готфрид Земпер е открита предната година. Там Вагнер се запознава със Земпер, който ще създаде и дизайна на фестивалната сграда в Байройт.

През тази година, по случай 150 годишнината на Байройтския фестивал „Риенци“ ще бъде за първи път поставена там. На пулта ще застане Натали Стуцман. Риенци е Андреас Шагер, Ирене – Габриела Шерер. Предвидени са 9 спектакъла между 26 юли и 26 август. Оригиналната партитура се смята за изгубена, затова екипът е провел редица издирвания и възстановяване на части от партитурата.

Действащи лица

Кола Риенци, папски нотариус (тенор)
Ирене, негова сестра (сопрано)
Стефано Колонн, глава на рода Колона (бас)
Адриан, негов син (сопрано)
Паоло Орсини, глава на рода Орсини (бас)
Раймондо, папски легат (бас)

Римски гражданин Барончели (тенор)
Чеко дель Векио (бас)

Съдържание

Първо действие

Патрицият Орсини и приятелите му се опитват да отвлекат сестрата на Риенци, Ирене. Стефано Колона, също патриций, но склонен да подкрепи Риенци, успява да ги спре. Раймондо призовава страните в името на Църквата да спрат да се бият; появата на Риенци потушава бунта. Римският народ подкрепя осъждането на благородниците от Риенци. Ирене и Адриано осъзнават взаимното си привличане (дует „Ja, eine Welt voll Leiden“ – Да, свят на скърби). Събираща се тълпа от плебеи, вдъхновена от речите на Риенци, предлага на Риенци короната; той отказва, настоявайки, че желае само да бъде трибун на римския народ.

Второ действие – зала в Капитолия

Патрициите заговорничат и замислят смъртта на Риенци;Адриано е ужасен да научи това.Риенци поздравява група посланици, за които е организирано забавление (дълъг балет).Орсини се опитва да намушка Риенци, който е защитен с ризница.Адриано моли Риенци за милост към благородниците, което Риенци дава.

(Балетът във второ действие е забележителен, защото Вагнер прави ясен опит да го направи релевантен към сюжета на операта (докато в повечето Гранд опери балетът е просто забавно отклонение). Балетът на Риенци е предназначен да разкаже историята на „Отвличането на Лукреция“. Този сюжет (в който Тарквиний, последният римски император, се опитва да изнасили добродетелната Лукреция) е паралелен както на действието на Риенци (опитът на Орсини срещу Ирене), така и на неговия фон (патрициите срещу народа). В оригиналната си форма балетът е с продължителност над половин час; в съвременните изпълнения и записи обикновено е драстично съкратен.)

Трето действия – Римският форум

Патрициите са събрали армия, за да потеглят към Рим. Хората са разтревожени. Адриано моли Риенци да спре войната, предлагайки собствения си живот, за да избегне кръвопролития, но предложението му не е прието. Риенци разбунтува народа и го води до победа над благородниците, по време на която бащата на Адриано, Стефано, е убит. Адриано се заклева да отмъсти, но Риенци го отпраща.

Четвърто действие – Пред Латеранската църква

Чеко и други граждани обсъждат преговорите на патрициите с папата и германския император. Адриано има намерение да убие Риенци, но се разколебава, когато Риенци пристига с Ирене. Раймондо обявява, че папата е наложил папска забрана на Риенци и че неговите сътрудници рискуват отлъчване. Въпреки настояването на Адриано, Ирене решава да остане с Риенци.

Пето действие

Първа картина – Стая в Капитолия

В молитвата си „Allmächt’ger Vater“ (Всемогъщи Отче!) Риенци заявява вярата си в римския народ. Той предлага на Ирене да потърси спасение при Адриано, но тя отказва. Адриано влиза и казва, че Капитолият ще бъде опожарен и че те са изложени на риск.

Втора картина – пожарът на Капитолия

Опитите на Риенци да говори са посрещнати с камъни и обиди от размирната тълпа. Адриано, опитвайки се да спаси Риенци и Ирене, но е убит заедно с тях, докато сградата се срутва.