Виви Василева – Нашата цел е да разкажем емоции и да докоснем душата
Трябва да видиш на сцената Виви Василева. Невероятна атракция. Тя е навсякъде, заобиколена от своите маримби, вибрафони, гонгове, барабани и всякакви нетрадиционни и съвсем невероятни инструменти. Каква енергия и отдаденост излъчват вдъхновените ѝ изпълнения! В един миг тя е със своите палки извайвайки прекрасни тонове от маримбата, от цяла група различни видове барабани или специално подредени тигани, а в следващия момент в ръцете ѝ е метална туба, waterphone. А тя е като вълшебница, която извлича приказни мелодии от тях. Напълно обяснимо е защо толкова композитори са вдъхновени от енергията, жизнеността и зареждащо ѝ излъчване.
Разговаряхме с нея на 18 март 2026 г., ден преди концерта в София – крехка и лъчезарна. Със сигурност майсторските класове, които прави привличат много млади музиканти и със сигурност са изключително атрактивни.
Публиката в София ви посреща сега, след това в Русе и в Пловдив. Изпълнявате концерта на Дани Елфман. Познавате ли го?
Да, имах честта да се запозная с него преди няколко години във Виена в Концертхаус, когато Готие Капюсон направи премиерата на неговия концерт за виолончело.
Да, той го изпълни и тук.
Няколко месеца преди да дойде тук, във Виена с Виенския симфоничен оркестър направиха премиерата. Аз тогава чух концерта и се запознах с Дани. Той веднага ми каза, че е написал концерт за перкусии, но още не беше издаден. Това беше преди премиерата. Изпрати ми нотите. Веднага се запалих да го науча и съм много щастлива.
Често ли го свирите?
Да. Миналата година го свирих в Германия. През декември бях в Измир, а през май ще бъда в Анкара.
Разбира се не мога да не ви попитам за семейния концерт във Велинград. За първи път ли се случва?
Не, за втори път баща ми организира такъв концерт. Първият път бях на десет години и тогава беше в Смолян. Беше юбилей на моя дядо, който тогава стана на осемдесет години и също беше много хубав семеен концерт. Сега го повторихме, двайсет години по-късно. За всеки член от семейството беше голяма топлина за сърцето.
Какво свирихте? Всеки си беше избрал нещо или имаше предварително подготвена програма?
Баща ми почти цяла година подготвяше този концерт. Направихме репертоар. Аз свирих с брат ми, свирих и с кака ми. Свирихме в най-различни комбинации. Кака ми и брат ми свириха. Свирихме всички заедно и най-важното беше, че накрая изпяхме „Смолян, Смолян“, песента на дядо ми.
А у дома случва ли се да свирите често? Така, както едно време е имало семейни концерти или сега няма време за такива неща?
Между другото у дома много рядко се случва да правим музика. Това го свързвам с плажа, с Черно море. Там винаги, още от детството ми сме правили музика и след това, като се запознахме с Лукас, моят съпруг също се включи. Първото нещо, още преди да дойде в България, беше да му купим плажна китара, за да може да свирим заедно на плажа.
А вие сте му разказвали за музикалните сесии на плажа на Карадере.
Е, много ясно, за него не беше ново. То в Бразилия го знаят това. И само един път на Коледа сме свирили музика. Но за нас всъщност Коледа е почивен ден. Няма да работим, няма да свирим. (смее се)
С Васко сте били заедно на сцената. Планирате ли други изяви?
Трудно е да се координира програмата ни, защото и неговият и моят график са пълни. Но винаги го имаме предвид и сме готови.
Перкусионистите могат да превърнат всяко нещо на Земята в музика, в музикален инструмент. Най-необичайните неща, на които сте свирили и сте използвали на сцената.
Пластмасови бутилки. Имам цяла маримба от пластмасови бутилки, където всяка една бутилка е един тон. Значи имам четиридесет бутилки за три октави и половина.
Да, това е рециклируемата ви идея.
Да, точно така.
Какви други инструменти имате?
На сцената за концерта ще имам бензинова туба, която звучи много хубаво. Но то и самите инструменти са необичайни. Имам един инструмент на който също ще свиря. Казва се waterphone. Като чуеш какви звуци излизат от него, се чувстваш все едно си в космоса. Вътре има вода и с един лък се свири. Звучи като в хорър филмите. Жестоки звуци прави този waterphone. Всичко това е част от концерта на Дани Елфман. Той самият има много интереси и любов към перкусионните инструменти и използва всякакви неща. Това с тубата така е написано в партитурата. Не съм си го измислила аз.
А когато пътувате по света събирате ли специфични инструменти от държавите, в които сте?
Абсолютно. Сега преди няколко месеца, когато бях в Тайланд, те имат страхотни инструменти, само че нямаше как да ги взема в куфара. Те са много големи. Имат едни такива гонгове, на които аз много свиря. Един от перкусионистите в оркестъра ще свири на такива. Те са големи гонгове, които са интонирани на един тон и звучат като страхотен бас. И един такъв тон като прозвучи, цялото ти тяло вибрира. Има ги в будистките храмове. Там будистките монаси ги търкат и те звучат все едно свирят на чаши с вино. Сега ги видях в Тайланд. Жестоко е.
Казва се перкусионист, но има толкова много инструменти – маримби, ксилофони, барабани … Имате ли си любими инструменти?
Много обичам мелодичните инструменти. Това, че свирим с четири палки, по две палки във всяка ръка, ние свирим и хармонии, можем да си акомпанираме, като на китара, като на пиано и това дава много възможности в музикалните аранжименти и пиеси. Но най-вече аз съм влюбена в комбинацията на всичко това, защото за мен в перкусионния свят това е силата ни, че комбинираме всякакви звуци, които нямат край. Винаги намираме нови комбинации, нови техники. Много обичам да свиря на барабани, на които се свирят с ръце като тарамбуки, Talking drum, думдум, на които за концерта ще изпълня импровизирана каденца. Но ако трябваше да си избера едно и само на него да свиря, няма да мога.
Искам всичко. Аз съм като едно дете. Ако може всичко да имам. Няма само една играчка. Всичко искам аз.
Вдъхновявате много композитори. Изпълнили ли сте всички концерти, които са ви посветени, които са писани за Вас?
Да, много ясно. Да.
Сред тях има ли някои любими?
Към всеки концерт имам една много специфична връзка. Много обичам „Оракулум“ от Ориол Крушен, който свирих с радиооркестъра преди три години. Но честно казано, най-влюбена съм в концерта, който в момента свиря. Значи днес, ако ме питате е концертът на Дани Елфман. Миналата седмица беше Рециклираният концерт от Грегор Майрхофер, който свирих в Лондон или на Джон Кориляно, който сега свирих в Цюрих.
А поръчвали ли сте на някой композитор концерт и то за определен инструмент, който ви се е искало.
Те всичките, които са посветени на мен, аз съм ги поръчвала и инструментите сме ги избирали заедно. Била съм като помощник. Композиторът казва какво си представя и аз казвам какви възможности има, какви инструменти има. Така стана с A Savage Beat от Саули Зиновиев, който сега свирих във Финландия. Той е финландски композитор с финландски концерт, който също ми е сред най-любимите. Той е с тайко, огромните японски барабани. Трябва сто години да расте едно дърво, за да се направи един такъв барабан.
А връзка с български композитори имате ли?
Да, преди няколко години направихме премиерaта на една много готина пиеса от Васил Казанджиев, и дори я записахме за Българското радио. Беше за духов квинтет и вибрафон. Беше много хубаво и за мене беше също много специално. Винаги когато се прибирам в България, като работя с български музиканти, с български композитори, за мене това винаги е огромно чувство, че си идвам у дома и там ме прегръщат, защото това е езикът на майка ми, на баща ми, в този език аз най-много връзка и любов съм усетила и е много специално за мен. И Казанджиев е композитор, когото баща ми и майка ми много са свирили. Разказвали са ми и сме слушали негови творби. И беше огромна чест, да осъществя премиера на негова пиеса.
Композирате и самата Вие. Дори имате награда през 2016 г.
Много обичам български народни песни. Те много ме вдъхновяват.
Правите им обработки?
Имам една братовчедка, която пее родопски песни. Винаги, когато пее настръхвам. Това е най-огромната магия, която съм преживяла въобще в музиката. Така откривам все нови и нови народни песни и понякога толкова ми харесват, че няма как, много искам да ги свиря. И върху тези народни песни пиша пиеси. Да, например за наградата беше върху една народна песен „Калина мома“. Направих я за маримба и вибрафони. И сега най-новата ми творба е Тракийска фантазия, която надявам се да изпълня като бис на концерта. Тя е върху две народни песни. Първо Бучимиш и второ „Дилмано, Дилберо“. Много ме вдъхновиха вариациите „Дилмано, Дилберо“ от Александър Владигеров. Използвала съм негови мотиви, които съм транскрибирала за маримба. Много обичам да свиря тази българска музика, много е близо до душата ми.
Сигурно публиката много се радва, когато чува тези български ритми изпълнени вас? Да, сигурно са атрактивни като бисове.
Дори миналата есен за първи път като я свирих, беше като бис след Рециклирания концерт и тогава няколко хора ми написаха имейли след концерта, да ми кажат колко са ги стоплили тези български, балкански мелодии, които свирих на маримбата.
Правите майсторски класове и предполагам има голям интерес. Какво казвате на студентите? Какво трябва да имат, за да може младият музикант, който ще свири на перкусии и се занимава с това, да стигне вашето ниво? Какво е необходимо освен разбира се техника?
Ами сега много теоретически ще отговоря, защото точно излизам от много интензивни майсторски курсове в Бирмингам, в консерваторията. Преподавам също този семестър и в Моцартеум Залцбург като гост, където съм „artist-in-residence“. Най-вече ми прави впечатление и все повтарям, че трябва да се свири целенасочено. Нотите трябва да имат посока, те не са просто сами за себе си, а всяка нота е свързана към другата и всяка трябва да има една огромна енергия накъде да отиде. И в тези фрази музиката трябва да диша, да е жива. За това явно нямаме традиция още при нас в перкусионните инструменти, в школата ни това да го има. Иначе много се развихме като репертоар, като техника, особено с Мартин Грубингер. Той такава техника и звук ми даде като основа. Но това, където и да преподавам по цял свят и в Австрия, Германия, където нивото е безумно високо, и в Бразилия, в едно малко село, където и да отида, това за мен е най-важното. И певците, и цигуларите, те най-много върху това работят – фразата да диша и да разкаже нещо. И за мен в това трябва да се фокусираме в следващите години, а не само техниката да върви. Техниката е помощта, за да се постигне това, а не е целта. Да бъдеш инструменталист е като да си спортист. Но за нас това не е целта. Това е просто пътят, с който да стигнем до чувствата. Нашата цел е да разкажем емоции и да докоснем душата. Наистина без техника това не е възможно.
Аз това щях да попитам има ли импровизации при изпълнението на един вече създаден концерт? Преди малко казахте импровизирана каденца. Вие ли ги правите, избирате какво да изпълните?
Да, има творби, при които композиторът дава възможност на изпълнителя да импровизира. Аз винаги се радвам, когато има такава възможност. Така е и при Дани Елфман, ще имам импровизация.
Обичате и камерна музика. Свирите много. Да споменем някои от партньорите, които най-често са с вас.
Много свиря с Лукас Кампара Динис, китарист, с когото в живота сме двойка. Също свиря с един страхотен пианист Франк Дюпре. Сега ще бъдем през май в Мюнхен в Принц Регентен театър, имаме концерти във Винер Концертхаус. С него е голямо парти на сцената, защото той е феноменален класически пианист, но той и импровизира, има и джаз бекграунд. И като дете е свирил на ударни инструменти. С всички тези възможности направихме уникална програма, която само от нас двамата може да се изсвири. С него бяхме вече във филхармонията на Есен, имахме концерти в Линц, в Цюрих.
Записите Ви са много. Подготвяте ли нещо ново, което да издадете?
Миналата година записахме Рециклирания концерт, който ще излезе в края на март. Преди няколко седмици излезе Inferno, исландскиs концерт на Даниел Бярнасон. Той беше диригентът на Лондон Симфони Оркестра за новия албум на Розалия, който излезе преди няколко месеца. Той е страхотен композитор и неговият диск сега е на пазара, за който аз записах неговия перкусионен концерт Inferno. Дискът се казва “The Grotesque and the Sublime”. Сега планираме диск и вече записваме всички пиеси, които са написани специално за нас с Лукас за китара и виброфон. Сигурно ще излезе в края на тази година. А за по-далечното бъдеще! Тази Нова година се получи една нова магия с един австрийски духов състав. Казва се „Федершил“ Federspiel. Свирихме на Новата година във Виена на концерт Ганкино хоро, в един много готин аранжимент. Стана страхотно и с тях планираме турнета и също и диск, но това ще стане по-късно.
На 31 март в социалните мрежи Виви Василева съобщи, че се случва нещо историческо. Записаният от нея “Recycling Concerto” e издаден на рециклиран винил изработен от пластмасови бутилки, събрани в океана. „Това е първият в света запис с класически симфоничен оркестър, продуциран специално за тази революционна и устойчива среда. Музиката е гравирана директно в пластмасата в реално време. Това спестява огромно количество енергия и въглероден диоксид.“
Родителите ви са музиканти. Васко е цигулар. Не е обичайно момичето да започне да свири на перкусии. Как се роди това желание при вас?
Започнах с пиано и мисля, че не е чак толкова необичайно, защото аз израснах сред музиканти – баща ми свиреше на цигулка, двете ми каки, брат ми и на мене татко ми даде цигулка. Беше строг и искаше да свиря на цигулка. Аз бях влюбена в музиката, която брат ми и кака ми свирят, но не се вълнувах толкова. Перкусионните инструменти веднага оказаха една жестока магия върху мене. А това го нямаше, когато свирех на цигулката. При перкусиите нямаше нужда никой да ме кара да ходя да си свиря гамите. Сама си свирех по цял ден на барабани. Напротив, майка ми трябваше да ме вдига от барабаните, да казва: „Имаш и домашно да правиш“.
Първият голям концерт с оркестър на сцената помните ли?
Да, бях на дванайсет години с оркестъра на баща ми в Хоф, в Германия, където съм родена. Беше един концерт за маримба и оркестър. Беше страхотно преживяване с този огромен оркестър да го водя и с тях да пулсирам. Тогава разбрах, че това най-много ме вълнува.
А сценичната треска? Нямаше ли сценична треска.
Е, то това винаги го има. То си е част от артистичния свят. Но още по-голяма е енергията да се вълнуваме, че можем тази страст към музиката, която имаме, да я делим с хората.
Имате ли планове в България? Ще идвате ли след тези три концерта, които предстоят сега?
През месец юли ще свирим на Варненско лято. На десети юли ще бъдем там с Лукас и с Димитър Буров с една много интересна програма. Това е по идея на Минчо Минчев. Ще ходя до Норвегия, в Швейцария пак ще свиря.
Правили сте майсторски клас на Варненско лято преди известно време.
Сега пак ще имам и майсторски клас на осми и девети юли. Всички, които се интересуват могат да се регистрират.
Виви Василева започва да учи на десет години с Клаудио Естай, а след това в Свири в националния младежки оркестър на Германия. Учи във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен с проф. Петер Садло и Раймонд Курфс, както и в университета на Моцартеума в Залцбург с Мартин Грубингер. Печели много награди сред които от музикален конкурс ARD през 2014 г., през 2016 г. наградата Kulturkreis Gasteig Musikpreis за собствената си композиция и аранжимент на българската народна песен „Калино Моме“. През 2017 г. е удостоена с Баварската награда за изкуство (Bayerische Kunstförderpreis), а през 2023 г. с наградата „Ленард Бърнстейн“.
Дебютният ѝ албум от 2019 г. се нарича „Singin’ Rhythm“ и включва творби от Гийо Еспел, Ерик Самут, Ориол Круксент и Кейко Абе, повечето от които са премиерни записи, както и някои премиерни аранжименти и композиции от самата Василева.
През лятото Виви Василева ще направи още една важна стъпка в живота си. Ще се омъжи за Лукас Кампара Динис, с когото са заедно от десет години.
На 31 март в социалните мрежи Виви Василева съобщи, че се случва нещо исторически. Записаният от нея “Recycling Concerto” e издаден на рециклиран винил изработен от пластмасови бутилки, събрани в океана. „Това е първият в света запис с класически симфоничен оркестър, продуциран специално за тази революционна и устойчива среда. Музиката е гравирана директно в пластмасата в реално време. Това спестява огромно количество енергия и въглероден диоксид.“
Снимка Софийска филхармония
Интервюто е публикувано в списание „Култура“