„Опералия“, чието издание година се проведе в София от 20 до 26 октомври 2026 г. Идея осъществена перфектно от Соня Йончева и нейната продуцентска компания SY11. В определения от огранизаторите ден за срещи, разговарям с една дама, която вече много десетилетия стои до едни от най-големите диригенти и режисьори в едни от най-големите европейски оперни театри и фестивали. Познава добре както звездите, така и най-младите оперни таланти. Колкото до последните, с огромна отдаденост им помага да преодолеят трудностите и проблемите си, за да влязат в следващото ниво на развитието на кариерата си.

Да започнем с младите певци. Като човек, който трябва да избере най-добрите намирате ли разлика в подготовката на днешните певци? Бързат ли, по-успешни ли са?

Младите певци започват на 18, 19, 20 години своите изяви на сцената. Така както животът ни стана много по-забързан и техният живот е по-забързан. Те са нетърпеливи, а това е голям проблем, предизвикателство, което не са готови да посрещнат, защото са много млади. Подготовката в университетите, поне в страните, които аз познавам, не е толкова успешна, защото там преподават режисьори, които не са имали успех в театъра и искат да осъществят идеите си чрез подготовката на младите и имат понякога безумни идеи, които нанасят големи поражения върху младите. Така че те не получават адекватно актьорско обучение. Това е общ проблем.

А вокалната подготовка?

Вокалната подготовка винаги зависи от това как се разбираш с професора. Има прекалено много професори, които или не са наистина на високо ниво, или пък много университети, академии ангажират известни певци, сред които има и такива, които знаят как да обучават младите, но има и много, които не знаят как да направят това.

Често певци, които са по-малко известни имена, но които са имали труден живот, с успех или без успех, след като са учили още повече, са наистина по-добри преподаватели. Има и велики певци, които се справят добре, но според моя опит това не зависи от името, а от качествата, които човек има като учител, и това няма нищо общо с това дали са велики или не.

Как работи платформата за млади певци в Залцбург?

Както винаги казвам, ние практически сме „Reader’s Digest, the best of“, защото имаме само два месеца. Ние сме като оперно студио, двумесечен майсторски клас, и аз казвам на моите ученици, че могат да опитат различни неща, но това не е достатъчно, така че трябва да разберат какво им харесва най-много, какво им е най-необходимо от това, което предлагаме. Предлагаме майсторски клас с преподавател във всички области започвайки от барока. Освен това имаме режисьор, който отделя пет дни работи с тялото, с израза, с това, което наистина е необходимо. Освен това имаме и физическа подготовка, защото физическата подготовка е много важна, имаме и ментално обучение. 80% от това, което чуват, е на най-високо ниво и те разбират какво още трябва да учат, къде трябва да се подобрят, какви са нюансите на пеенето, защото пеенето е едно нещо, но аз винаги правя разлика между певеца и артиста. Всичко е много сложно, и понякога признавам, че се заблуждавам. Има хора, от които не съм очаквала толкова много, и други, които пристигат вече с определено много високо ниво, и си мисля: „О, тези наистина знаят най-важното“. А после изчезват.

Поддържате ли връзка с тези, които са минали през студиото?

Не с всички, защото вече са над 200, но с много от тях, да. Някои от тях вече изпълняват големи роли, като например Василиса Бержанская, Александра Кьопеши или Алексей Кулагин. Тук в конкурса имаме и Гриша Мартиросян, който също е бил при нас. Много от тях са много мили, пишат ми или се консултират с мен, така че е хубава връзка. Мисля, че правим по-добра подготовката им. Според мен от всички, които са били при нас, ако 20% или 30% започнат добра кариера, това е голям успех.

Вече е затворена апликацията за следващото лято.

Имахме хиляда заявки за следващото лято. Беше трудно да изберем.

Живеете в града на Моцарт. Сигурно е магия. А и непрекъснато има толкова много събития.

Да, трябва да кажа, че въпреки че живея там от трийсет години, все още го опознавам, защото този град е като сцена. Всеки път, когато съм пред фестивалната сграда и виждам луната, слънцето и т.н., изпитвам радост. Наистина има толкова много събития. Освен фестивала, имаме Моцартовата седмица, която е много хубава и се организира от Роландо Виясон в края на януари, после Великденския фестивал, после имаме фестивала за Петдесетница, преди Коледа има едно фолклорно събитие, което е много популярно. В голямата зала на Моцартеума се провеждат концерти през цялата година.

Да, през цялата година има толкова прекрасни музикални дейности.

И от Залцбург към конкурса „Нови гласове“ (Neue Stimmen). Той много ли се различава от останалите?

Да. Сега мисля, че има прекалено много конкурси. Но „Нови гласове“ и „Белведере“ правят предварителните прослушвания на живо, което е по-добре. Последният път, за Neue Stimmen имахме 1100 кандидати. Ние сме двама или трима, които от всички тези видеоклипове избираме около половината – 500 певци, които да се представят на живо. След това ние сме тези, които пътуваме до 10-12 града, където тези 500 певци се представят на живо. Понякога е наистина съвсем друго, всичко е различно, по-добре или по-зле, защото е невъзможно, много е трудно да се прецени от видеоклип.

Особено как се чува гласът, т.е. качеството на гласа може би се чува, но например тези записи, много хора ги правят или с мобилен телефон, което не е много добро, или го правят в църква, или в зала, която прилича на баня, което е ужасно.

Така се случва и за кандидатите в Залцбург, защото не вземам никого само от видеоклип. Това е много изморително, но е важно.

Не са ли прекалено много желаещите да бъдат оперни певци?

Да, много са, но има нещо положително, което забелязах. Преди имаше хиляди сопрани и стотина мъже. Сега е много по-балансирано. Ето сега на „Опералия“ имаме дванайсет мъже и осем жени. Така че съм много щастлива, че най-накрая и мъжете идват. Тази година бях още по-щастлива, че имаме двама прекрасни тенора. Тенорите са рядкост и това е проблем. Разбира се има и друго. Ето идват всички тези млади хора и сред тях има такива, които нямат достатъчно опит, които нямат достатъчно познания за фразирането. Още нещо. За да те ангажират в Италия, са необходими различни критерии, както и като например да пееш италианска опера в Австрия. Отбелязвам, че минават в Австрия, но не минават в Италия, а ако отидат в САЩ, са необходими големи гласове, защото иначе не могат да стигнат до техните огромни зали, така че има различни критерии. Но наистина в крайна сметка най-добрите не са толкова много. Младите певци преди всичко трябва да имат търпението, да си дадат време да се развиват. Много пъти говоря и с моите хора, които правят две-три много грешни неща и после се оказват в беда. Казвам им: „Вие сте толкова млади, дайте си време да учите. Не е възможно да го направите за година, година и половина. Нужен е повече опит и задълбочено изучаване.“ В днешно време те са много щастливи, защото имат YouTube, имат Spotify, имат телевизия, имат много информация. Могат да чуят най-големите изпълнители почти на живо. Но мисля, че те не слушат достатъчно задълбочено, защото всички правят едни и същи грешки.

Работили сте с Йоан Холендер.

Да, започнах да работя първо с него.

Беше ли различно в онова време, което мнозина наричат златната епоха на операта?

И да, и не. Когато започнах да работя в тази сфера, беше напълно различно, защото тогава повечето директори на театрите не бяха експерти по пеене, бяха добри в администрирането на театъра. Днес тези, които ръководят театрите знаят много за гласовете, така че никога не се оставят да бъдат убедени за хора, които не познават, освен ако не е спешен случай, но като цяло те са тези, които избират. Когато започнах да работя в тази сфера, 80% от агентите правеха предложенията, имаха доверието на театралните директори и ако имаш добър агент, всичко беше наред. И тогава се започваше с режисьорите, но не както сега. Сега певецът не трябва да бъде само певец, а и актьор, танцьор, акробат, всичко, така че изискванията към най-големите са станали по-големи, тоест не само пеене, а пеене и още нещо.

Ще дам пример. Тази година направихме една продукция, а аз наистина не вярвах, бях много скептична. Направихме „Мария Стюарт“ от Доницетти с две певици, които, както казах по-рано, имаха всичко – красиви са, знаеха да пеят, знаеха да се движат, бяха много добре подготвени. Заедно с режисьора (Улрих Раше) се подготвяха в продължение на година и половина, защото имаше две колела, които се въртяха, винаги се въртяха, а певиците трябваше да се движат непрекъснато между тях и да пеят. (показва движенията) Направиха го и с помощта на хореограф, с когото работиха в продължение на половин година. Беше впечатляващо. Това, което направиха тези певци в тази продукция, никога не бих повярвала, че може да се случи. Продукцията беше излъчена от Залцбург. Двете певици бяха Лизет Оропеса и Кейт Линдзи.

Сега могат да се правят неща, които преди двайсет години се смятаха за лудост.

Работили сте и с велики творци като Жерар Мортие.

Бях толкова щастлива. Работих с Мортие петнайсет години и за мен той е най-великият, защото имаше не само огромни познания за операта, но и за всичко останало – за литературата, за историческите връзки. Всъщност той беше истински новатор в режисурата, но все още беше верен на музиката, което сега малко намалява и това ме кара да се чувствам не добре, защото ако музиката вече няма нищо общо със сцената, това не ми харесва. Мортие наистина разбираше музиката, за него музиката винаги е била на същото ниво като режисурата, а това за мен е незаменимо. Работих и с Рикардо Мути, с Клаудио Абадо, с Джордж Шолти, с Даниел Баренбойм.

Но като директор на театър Жерар Мортие, как правеше програмата, как избираше творбите?

Имаше идеи. Бяха неговите идеи, неговата интуиция да знае какво иска да направи.

И познаване на репертоара, неограничено. Той започна от Хамбург, после отиде в Париж и после в Брюксел, а аз продължих да работя с него, защото той беше назначен през 1989 г. след смъртта на Караян. Започнах работа с него през 1990 г. и цели две години имахме за подготовка. Трябва да кажа, че беше и хубав, и подходящ момент, защото след Караян наистина можеше да се промени всичко. Защото Караян беше такава личност, че дори и Мортие да беше там, той не би могъл да направи същите неща, защото Караян решаваше какво да се случва, а Мортие от този момент нататък имаше всички възможности и свобода.

Когато подготвяте сезоните, интересувате ли се от вкуса на публиката, какво обича публиката, например в Залцбург, в Париж, в Брюксел?

Разбира се, трябва да се вземе предвид вкусът на публиката, но много пъти съм забелязвал, че публиката е любопитна, така че, ако се представи нещо, което не познава, което е напълно ново, публиката е ентусиазирана. Още един пример. Миналата година направихме по идея на Чечилия Бартоли едно пастичо „Хотел Метаморфози“. Работиха с Бари Коски, който също е гений. Бари каза, че неговият драматург е прочел всички метаморфози на Овидий и са избрали 5 от тях, от които са направили епизоди. Беше наистина нещо невероятно, с музиката на Вивалди, само Вивалди и Овидий. Невероятно, беше толкова добре, публиката избухна в огромни аплодисменти, беше толкова ентусиазирана. Публиката трябва да е отворена и любопитна. Разбира се, когато човек програмира „Вълшебната флейта“, „Травиата“, „Кармен“, „Бохеми“, хората идват. Дори тези, които не разбират нищо от музика, защото са известни заглавия. Но задачата на един фестивал не е точно това. Разбира се трябва да се правят и тези заглавия, но е по-интересно да има нови неща. При фестивала и оперния театър е различно. Фестивалът обикновено е през лятото, правят се няколко спектакъла и това е. А един театър създава постановка и трябва да я използва в продължение на години.

В Залцбург публиката идва, защото обича Моцарт?

Винаги. Всичко. И хубавото е, че винаги се откриват нови неща за Моцарт. Има някои млади хора, които са много талантливи и успяват да намерят нов подход към Моцарт. И отново пример. Миналата година бяхме малко отчаяни с Моцарт, защото нямахме никаква значима продукция на Моцарт и затова се обърнахме към шефа ми Маркус Хинтерхойзер, който попита Рафаеле Пишон дали има някаква идея. Той каза „Да, да, отдавна искам да направя „Заиде”, защото „Заиде” е незавършена. С познанията си за музиката на Моцарт и с историята на драматурга, който е измислил това, създаде, цялостна „Заиде“ с някои откъси от Моцарт, които включи в нея. Направи изумителна комбинация, която беше чудо – „Заиде или Пътят на светлината“. Един час и четиридесет минути Моцарт с почти неизвестни откъси. Това, което те намериха като история, беше осъществено с невероятни идеи. И всички хора, които отидоха там, те не очакваха нищо, а излязоха очаровани.

Проблемът е, че когато правим програмата, винаги се надяваме да ангажираме само онези велики режисьори. Но това е невъзможно, не можеш винаги да направиш продукция със звездите, но колкото повече звезди, толкова по-добре.

Великите певци, с които работите сега, вписват ли се в митовете за капризи и претенции. Какви са големите оперни певци сега?

Има двама-трима, които са капризни, но като цяло са нормални хора. Винаги зависи от това как се отнасят с тях. Разбира се, има някои артисти, които прекалено много обичат парите. Те искат да пеят много, да репетират малко, и да печелят повече. Но има и певци, които казват, че за нас репетициите са също толкова важни, колкото и представленията, защото ние наистина искаме да работим задълбочено, да разбираме, да изучаваме. Това са много различни неща, но не може да се генерализира. Бих казал, че 90% са отворени, лесни и с тях е приятно да се работи. А и зависи дали човек е на 50, 55 години. Те знаят, че няма да останат много, затова искат да пеят. Да не забравяме, че много от тях са имали свои преживявания с режисьори, които не са били добри, които са им причинявали трудности. След 30-годишна кариера, да правиш шест седмици репетиции на опера, която съм правил хиляди пъти, има разлики, нали?

Тук, на този оперен конкурс, чухте ли някой, който, например, като Соня Йончева, Щефан поп или Лизет Оропеза ще стане певецът на бъдещето?

Много е трудно да се предскаже, особено ако са много млади, но бих казал, че двама или трима имат качествата да станат велики певци.

След този конкурс, какво ще правите?

Връщам се вкъщи, за да изслушам видеозаписите на кандидатите за следващата година в нашата младежка програма. До сега видях само сто от хиляда, но имам асистентка, която ми помага. Видях две или три много интересни кандидатури. Има една певица, която познавах, която учеше във Виена, Тя е контраалт, много рядък глас. Тя е от Талин, но е просто прекрасна, така че съм много доволна от нея, мисля, че в нея има нещо много специално. Има, например, една французойка, много млада, която познавам от миналата година, която миналата година не намери място при нас, но тази година се записа отново, на 24 години е, много талантлива.

Какъв репертоар търсят младите, когато се подготвят за конкурса?

Проблемът при 95% от тях е, че избират прекалено тежък репертоар. Да, и тук чух същото. Ако съм младо лирично сопрано да пея Джилда би било чудесно, но вместо това те избират Мими. Или прекалено тежки неща. Не се задоволяват да правят това, което наистина подхожда на гласа им. Дори мъжете не правят Доницети, а веднага правят Верди. А мецосопраните. Какво правят? „Фаворитката”, „Самсон и Далила”. Не, направете нещо много по-леко. И за мен това е мъчение, защото се чува истински глас, красив глас, в грешен репертоар. Има такива, които слушат, и други, които не слушат. И видяхме, че някои от тези, които не слушат, свършиха по-рано. Винаги го казвам и не го казвам за себе си: „Може да пеят каквото си искат, но го казвам за вас – вие не може да пеете“. Голяма е разликата между това, което искам и това, което мога.

Евамария Визер – Кастинг консултант и директор на проекта “Млади певци” към  Музикалния фестивал в Залцбург; Европейски кастинг консултант за „Лирик опера“, Чикаго.

Родена e във Виена, учи пиано и пеене във „Hochschule für Musik“ и получава магистърска степен като преводач на италиански език във Виенския университет. Професионалната си кариера започва в театрална агенция „Холендер“ преди да се присъедини към офиса за артистичен мениджмънт на Мюнхенската държавна опера през 1980 г. От есента на 1989 г. работи с Жерар Мортие на Залцбургския фестивал, а през 1992 г. е назначена за артистичен администратор и заема тази позиция до 2001 г. От 2002 до 2004 г. г-жа Визер заема същата позиция в новосъздаденото Рурско триенале (Германия) под артистичното ръководство на Жерар Мортие и едновременно с това подготвя с него сезонните му програми като директор на Парижката национална опера от 2004/2005 г. нататък. От октомври 2004 г. до 2011 г. се завръща на Залцбургския фестивал като директор на артистичната администрация под ръководството на артистичните директори Петер Ружичка, Юрген Флим и Маркус Хинтерхойзер. От октомври 2001 г. до април 2015 г. е артистичен консултант на Великденския фестивал в Залцбург. Била и артистичен консултант на Римската опера от 2011 до 2013 г. От 2008 г. е европейски кастинг консултант за Lyric Opera Chicago. През 2015 г. се завръща като директор на проекта „Млади певци“ (YSP) на Залцбургския фестивал, а през октомври 2016 г. отново поема поста директор на „Артистична администрация“ под ръководството на артистичния директор Маркус Хинтерхойзер.

Текстът е публикуван в списание Култура