От Михай Шафран до Симфониета Шумен

Калина Василева изследва развитието на симфоничното дело в Шумен – от 1850 г., когато е създаден първият български оркестър от Михай Шафран до днешния ден (2018), когато съставът се нарича Симфониета Шумен. Сериозен труд, съставен от дълги издирвания и разкриване на съхранявани архивни материали.

Къде открихте тези факти, за да издадете книгата.

Архиви има, но са много разпръснати. В Шумен винаги е имало оркестър. Дори е имало и дами, които са ходели на тези концерти, опитвали са се да свирят на инструментите и на това се е гледало с недобро око. Не е било престижно да свириш на инструмент. Самата аз направих систематизация от много, много материали. Получи се много сериозен труд, който се издава със съдействието на общински фонд Култура на община Шумен.

Книгата се нарича „Оркестровото дело в Шумен от първия български оркестър до днес“.

„Преди да се заема с това издирване не знаех, че мога да пиша. Дължа това на проф. Пламен Джуров. Написах дисертацията си, защитих я, но той държеше да има книга, която да се чете от широк кръг хора. Получи се текст, който не е толкава специализиран и е интересен за всички. Имам приятели, които не се занимават с музика, но са впечатлени от това какво се е случвало в Шумен преди толкова много години. Но всъщност това не е толкова отдавна сравнено със западноевропейската цивилизация. За тези 170 години ние много бързо сме настигнали най-добрите. Сега има български музиканти в целия свят и можем да се гордеем с това.“, каза Калина Василева.

„Представях си нещата по-тясно професионално, но Калина ги разшири много умело. Не мога да изведа най-важното. На моята възраст най-чувствително е, когато от страниците се възкресяват хора, с които аз съм работил, от които съм се учил. Другата насока е самото начало на оркестъра, когато виждаш как първенците на Шумен се заражда такава енергия, че след това почти век този емоционален заряд остава жив. И много хора тръгват от там – Владигерови, братята Стоянови, Милена Моллова, всичко си има причина. Този дух от Шумен, се разпростира и до днес. От четиринайсет души в Софийски солисти, двама са от Шумен.“, каза проф. Джуров.

В книгата са изнесени подробности освен за унгарските емигранти, сред които михай Шафран, за фамилията на Анастас хаджи Стоянов и музикалният род, който започва от него, за Добри Войников и неговото светло дело, за Иван Вульпе, Никола Казасов, Илия Темков, Панчо Владигеров и още много имена обвързали трайно творческата си биография с музикалните институции в града. Не са пропуснати и празниците посветени на Владигеров, конкурсът за цигулари и пианисти на неговото име, забележителните тържества „Мадарски конник“, славните години на Държавна филхармония Шумен и настоящето на състава днес Симфониета Шумен.

Няколко месеца преди излизането на книгата имах интересен разговор с Калина Василева, която беше започнала кариерата си на диригент на Симфониета Шумен.

„Винаги флейтата ми е била на сърце. Занимавам се от малка. Вложила съм много усилия. Чак в музикалната академия изпитах нужда да науча още, да навляза по-дълбоко в музиката. Не ми беше достатъчен единственият глас на флейтата в оркестъра. Израснала съм в оркестрова среда. Когато е нямало кой да ме гледа съм била на сцената, около родителите ми. Така че звукът на оркестъра е трайно загнезден в съзнанието ми. Интересите ми ме насочиха да вляза в теоретичния факултет. Постепенно се появи идеята за дирижирането. Оказа се, че години наред не са приемали момичета в тази специалност и аз бях първата. Никога няма да забравя момента, в който разбрах, че мога да се осмеля. Оказа се, че това е моята пътека“.

Кога беше първия концерт, на който застанахте на диригентския пулт?

Маестро Станислав Ушев ме беше поканил за солистка на Шуменския оркестър. Свирих концерта на Карл Филип Емануел Бах и тъй като той знаеше, че уча дирижиране ми предложи да изсвиря и издирижирам втората и третата част. Естествено веднага се съгласих. След първата част той ми подаде палката и ме остави сама на сцената. Беше невероятно изживяване. Спомням си колко бях изтощена. Една седмица не бях на себе си. Оттогава не съм си позволявала да свиря и дирижирам едновременно. Първият цял концерт, който направих беше през декември 2011 г. с изцяло моцартова програма. Спомням си как сънувах Моцарт.

След това?

В момента съм в Шумен. Измина моят шести сезон. Маестро Ушев е директор и диригент, а аз се водя главен диригент. Повечето концерти ги поемам аз. Много съм му благодарна за доверието. Това е много важно – млад човек, момиче, да получи подобен шанс. Той ме прие много добре. Имах възможност да си избирам солисти, програми. Имах и имам свобода. Натрупах сериозен опит и се чувствам по-уверена. Сигурно има значение и това, че той познава родителите ми. Работили са успешно през годините.

Как се съставя една програма? Слушателят в залата не си задава този въпрос.

Първо избирам солистите. Вече съм работила с много от свирещите български музиканти. Когато установим, че имаме идея за произведение, допълвам програмата. Съобразявам се със стил, да има послание към публиката. Мисля, че имам успешни в това отношение програми.

Как се справяте с оркестъра – толкова сте крехка, нежна?

Да, самата аз се питах същото, когато отидох за първи път в Шумен. За мен беше необяснимо как ще го направя – всички са по-големи от мен, всички имат по-голям опит от мен. Оказа се много леко. Ние сме едно семейство. Това че съм млада, че съм момиче не ми е попречило. Напротив. Гледат ме с интерес, вслушват се в мен, понякога ме съветват, което аз приемам с радост, защото също се уча. Важен е също и фактът, че доста време съм свирила в оркестър и това ми е помогнало чисто психологически да усетя ролята на диригента, за да е приятно на всички да работим заедно, да мислим заедно, да няма излишни емоции, които да натоварват процеса.

Дирижирали ли сте другаде?

В началото освен в Шумен бях назначена и в Разград, но там имаше опасност от закриване на оркестъра и трябваше да остана само в Шумен, но все още ме канят за концерти. Работила съм и във Видин. С директора имаме хубав творчески диалог. Обикновено ме канят, когато трябва да свирят деца от музикалното училище, тъй като се разбирам добре с тях. Отскоро и в Шумен направих един проект, в който говоря с децата за музиката, задавам им въпроси. Дори имаме и покани от други градове в областта. С смятам да разширим програмата. Много съм доволна, защото те имат огромен интерес, слушат, не си приказват. Била съм и в Хасково, преди да закрият оркестъра и да стане струнен състав.

Как избирате детските програми?

Гледам да са по-камерни. Качвам децата на сцената, за да са по-близо до инструментите, да чуват звука отблизо. Имаме Моцарт, Хайдн, ярки, малки пиеси. Позволила съм си една игра с динамиките – когато е силно да стават, когато е тихо да сядат и те много се забавляват. Показвам им как се свири пицикато. Насочвам вниманието им към всяко нещо, което могат да запомнят. Те са от четири до единайсет години. На края им давам палката, за да дирижират. Физиономиите им стават сериозни.

Накъде ви водят мечтите?

Бих искала да разширим състава на оркестъра, тъй като в момента е „Симфониета”. Съобразявам се с тази големина. Бих искала да не избирам спрямо състава, а с това, което искам да изпълнявам. Отдавна си мисля, за майсторски клас, но не съм избрала при кого, за да мога да получа максимално от това време, което ще прекарам там. Гледам с хубави чувства към бъдещето.

Калина Василева е родена през 1989 г. в гр. Шумен, в семейство на музиканти. Завършва НМУ „Любомир Пипков” – София със специалност флейта. През 2013 г. завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София, Инструментален факултет, в класа по флейта на проф. Лидия Ошавкова. Работи като оркестрант в състава на Софийска опера и балет за сезона 2012/2013. Носител е на награди от национални и международни конкурси: специална награда от конкурса за инструменталисти „Арт Амфора” в РКИЦ – София – 2004 г., награда за изпълнение на произведение от Волфганг Амадеус Моцарт от конкурса „Музиката и земята” – София – 2006 г., първа награда от конкурса “M.A.G.I.C.” за немска и австрийска музика – Бургас – 2007 г., втора награда от конкурса за камерна музика в гр. Своге 2011 г.
Участвала е в майсторските класове на проф. Филип Бернолд, Патрик Галоа(Франция), проф. Ясуо Ямамото (Япония), Петер Лукас Граф (Швейцария) и др. Била е солист на Държавен симфоничен оркестър – Шумен, Оркестър „Орфей” – Перник, Филхармонията в Разград, Академичния симфоничен оркестър към НМА.
Калина Василева завършва Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА ”Панчо Владигеров” със специалност оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и Георги Патриков. На 7.12.2011 г. дебютира като диригент на Академичния симфоничен оркестър. Изнасяла е концерти като гост-диригент в Шумен и Разград. От септември 2013 е назначена като диригент в „Симфониета“ Шумен.

По случай 170 годишнината от основаването на първия български оркестър беше издадено нейното изследване „Оркестровото дело в Шумен от първия български оркестър до днес“, която е на 11 март 2020 от 18.00 ч. в Регионалната библиотека „Стоян Чилингиров“ в Шумен, а след това в Русе на МФ „Мартенски музикални дни“ на 17 март, след това на МФ „Софийски музикални седмици“, както и ММФ „Варненско лято“ на 11 юли.