Когато човек е музикант и артист той трябва съзнателно да знае къде са му корените и трябва да полива тези корени

Поинтересувах се защо? Увлечен в новите предизвикателства, непрекъснати предложения за концерти България някак остава далеч от творческите му планове. Връщането му тук сега също е инцидентно. Намира се в Санкт Петербург и когато Валерий Гергиев уговаря турнето на своя оркестър в София му казва: „Миша, ти толкова пъти дирижираш тук при мен, а не отиваш в България. Сега не може да не дойдеш с мен“. Така отлага един концерт и ето го в София. Спомените нахлуват. „Имах възможност да се разходя из града и си спомних за много, много неща, които съм виждал с баба ми, с дядо ми. И ми беше много мило, но в същия момент аз знам, че съм чужденец, че не познавам проблемите. Важното е, че искам да узная повече за България. Но аз също знам едно нещо. Че българите са много талантлив народ и има разкошни музиканти тук.“
Дори двете му дъщери коментират, че той по-често трябва да се завръща в България, за да могат и те да опознаят неговата родина.
През 90-те години на миналия век Миша Дамев често гастролира в България. Във фонотеката на БНР се пазят няколко записа под негово диригентство, както и един моцартов клавирен концерт с Миша Дамев като солист, а на пулта е дядо му – известния диригент Михаил Лефтеров.
Имало ли е случаи в концертите, които е правил да включва и български творби? „Имало е, но недостатъчно. От Иван Спасов често дирижирах някои парчета. Аз мисля, че той е един гениален композитор… Проблемът е, че човек винаги търси да се извини. За това няма извинение. Вероятно нямах този интерес или не ми се удаде да търся малко повече, или Русия като огромна страна взе много от моята енергия. Но тази грешка може да се поправи“.
Пристигнахте специално за Софийските музикални седмици заедно с Валерий Гергиев.

Да, за пръв път от осемнайсет години. Сигурно грешката е моя, защото повече време съм в Русия, в Китай и къде ли още не, а не съм се връщал тук. Да, така се завъртяха нещата, че започнах да дирижирам в Москва оркестър „Чайковски“. Там съм вече двайсет години. Започнах да получавам покани и от Мариинския театър за оперни и симфонични програми. Може би най-тъжното е, че като ходех в Русия всичко ми напомняше за България. Но програмата е натоварена. Имах турне в Китай с оркестър „Чайковски“ и направихме петнайсет концерта, като изпълнихме всички симфонии на Чайковски. Имаме покана да гостуваме и с всички останали негови творби. Със Симфоничния оркестър на Би Би Си записахме първа симфония на Чайковски, „Вълшебното езеро“ и „Баба Яга“ от Лядов.

Китай, една огромна страна, икономическото чудо, но и страна, в която музиката е на почит.

Огромна страна, навсякъде има огромни зали и за тях европейската музика е много важна. Те казват, че това им удължава живота. Напълно съм съгласен и ако не го удължава, то поне го прави по-красив. За последните петнайсет години са построени повече от 200 зали и публиката става все по-култивирана, защото има интерес към класическата музика. Гостувам там поне три, четири пъти годишно. Оркестрите все още не са на това високо ниво, на каквото ние сме свикнали, но ще бъдат. Ще бъдат, защото имат желание да става по-добри. Преди време имах среща с културния им министър, който дояде на един концерт в Пекин. Той ми каза, че се възхищава на това, което Европа е направила в областта на музиката и на литературата в цялата история на човечеството. Освен това канят най-добрите преподаватели, а европейските консерватории са пълни с китайски млади музиканти. Те искат да учат и да научат нашата култура. А в днешното объркано време точно културата строи мостове между генерациите, между различните мисления и музиката е нещо много, много важно.

Да ви помоля да ни помогнете да се ориентираме в руската музикална действителност.

С поемането на ръководството на Мариинския театър от Валерий Гергиев, нещата коренно се промениха, не само за театъра, но и в цяла Русия. С къртовски труд и голяма отдаденост той показа какво може да се направи от един не много проспериращ театър. Москва е икономическата столица, но културният център в областта на музиката е Санкт Петербург. В Москва има също много добри оркестри като Националния оркестър на Михаил Плетньов. Плетньов е един от най-гениалните съвременни пианисти, но може би няма тази енергия, тази мисия, която има Гергиев. Но в действителност такъм човек като Гергиев няма. Той дава двеста и осемдесет концерта годишно, от които две трети са в Петербург. А покрай него и политиката и икономиката разбраха и откриха високото качество на музиката.

В Москва има няколко големи оркестъра – Големият симфоничен оркестър „Чайковски“, съставът на Плетньов, оркестърът на Спиваков, Млада Русия и оркестъра на Федосеев. Има разбира се и много камерни формации. Там има огромен запас от млади, талантливи музиканти.

Миша Дамев е роден през 1963 г. в София. Първите си уроци получава от дядо си Михаил Лефтеров. Когато е на 10 години семейството се премества в Швейцария. През 1986 завършва пиано в Базел, а след това заминава за Париж. Там работи с Алексис Вайсенберг, както и с Никита Магалоф в Женева.
От 1990 до 1999 г. е артистичен директор на международния фестивал за млади солисти „Орфеум“ в Цюрих.
През 1991 той се отказва от кариерата си на концертиращ солист и под влияние на своя ментор Марис Янсонс отива във Виена, за да учи дирижиране с легендарния Карл Йостерайхер. Дебютира в България като диригент с оркестъра на радиото. Следват години, в които е асистент на Жорж Претр и Владимир Федосеев. От 1996 г. е постоянен гост диригент на Големия Симфоничен оркестър „Чайковски“ в Москва, дирижирал е Руския национален оркестър, оркестър „Джузепе Верди“, Милано, оркестъра на фондация „Тосканини“, Пекински СО, Братиславската филхармония, Пражката филхармония и др.
През 2004 заедно с Жорж Претр дирижира продукцията на „Кармен“ в римската академия „Санта Чечилия“ и „Пелеас и Мелизанда“ в МС.
От 2011 г. редовно гастролира в Китай. От 2018 г. е артистичен директор на Септемврийския музикален фестивал в Монтрьо – Веве. Той е в екипа на швейцарската фондация „Орфеум“ ангажирана с развитието на млади талантливи музиканти.
Разговорът с Миша Дамев е записан през 2017 г.