„Чувствителен музикант с отлични технически умения и голяма пианистична сила.“, четем в пресата за изпълненията на Донка Ангъчева. Когато излезе на сцената публиката остава очарована първо от перфектния й външен вид – тя е изключително красива, елегантна, усмихната и уверена. А когато седне пред рояла и започне концертът никой в залата не иска магията да свършва.

Жена на годината, част от елита на „Форбс“, Златен почетен знак за заслуги към Австрия и още много престижни награди. Публиката и почитателите Ви виждат красивата страна на успеха, но какво се крие зад него?

Зад всеки успех стои много повече от аплодисменти и награди. Стоят години на дисциплина, постоянна работа със себе си. Стоят безсънни нощи, стои вярата, когато никой още не вижда резултата. Зад всеки успех стои и подкрепата на учители, ментори, партньори и публика, които са част от този път и дават сила в най-важните моменти. Стои и любовта към музиката, която не позволява да се спреш, дори когато пътят е труден. Хората често виждат сцената, блясъка и признанието – „Жена на годината“, част от елита на „Форбс“, почетни отличия от Австрия и международни награди. Но зад тях стоят безброй часове работа, отговорност към всяка нота, към всяко произведение, към всяко събитие и към всяка кауза, която поемам. Стои и огромна любов към музиката, защото истинският успех не е само признанието, а способността да запазиш душата, честността и мисията си по пътя.

Ексклузивен представител на „Бьозендорфер“ и част от едно голямо семейство на най-прочути съвременни пианисти. За всеки концерт, където и да е той ли има роял, който пътува с Вас? Какви са ангажиментите Ви?

Да бъдеш ексклузивен представител на „Бьозендорфер“ означава много повече от престижно признание – това е принадлежност към една жива традиция и към семейство от изключителни артисти, които споделят обща ценност: дълбока отдаденост на звука и изкуството. За мен това партньорство е чест, но и отговорност. „Бьозендорфер“ не е просто инструмент, а философия на звучене, култура и естетика. Да бъда част от това международно семейство на изтъкнати съвременни пианисти означава да нося една традиция, създадена във Виена, и да я предавам на сцената с уважение и личен почерк. Специално за моите изяви и концерти в България фирма „Бьозендорфер“ ми предоставя концертен роял „Bösendorfer“, на който имам щастието да излизам на сцената. Това е изключително важна подкрепа за мен, защото ми дава възможност да работя с инструмент, който познавам в дълбочина и с който се чувствам напълно свободна музикално. Освен това у дома притежавам един уникален, ексклузивен Bösendorfer – Model, opus 50.000 – инструмент, който е много специална част от моя артистичен свят. Само в наистина редки и особено значими случаи, като гали и концерти с голямо лично значение – например Гала на българската култура и музика – взимам и своя личен инструмент със себе си, за да бъде той с мен и на сцената.

Освен с обичайната концертна дейност се ангажирате и с различни благородни каузи като „Изкуството в Австрия продължава да живее“ или „Гала на българската култура“, както и събирането на средства за фондация „Заедно в час“. Зная, че събирането на средства, особено в днешно време е трудно, а и ангажира много време. Вие как успявате?

Тази година ще бъде много динамична и изключително вдъхновяваща за мен. Очакват ме концерти не само в Европа, но и в Мексико и Дубай, което прави сезона наистина международен и много наситен. Ще участвам и в два фестивала, които са много близки до сърцето ми – Лист фестивала и Шопен фестивала в Австрия. Те имат специално място в моя път, особено сега, когато поех и ролята на президент на Международното Шопеново общество в Австрия – една отговорност, която приемам с голямо уважение и ангажираност към музиката на Шопен и към младите артисти. През годината ми предстои и запис на нов диск с музика на Фредерик Шопен – проект, който е много личен за мен. Паралелно с това ще имам серия концерти като куратор в Държавния театър във Wiener Neustadt, участия в Операта в Будапеща, както и концерти като солист с оркестри в България. Ще продължа и сътрудничеството си с Вила „Рахманинов“ в Люцерн, както и камерни и солови изяви в Швейцария, които винаги са изключително вдъхновяващи за мен като артист. Разбира се, много важна част от годината са и двете големи гали, на които съм организатор, инициатор и артистичен директор. Първата е Гала, посветена на Фредерик Шопен на 29 март в Brahms-Saal на Музикферайн, а втората – Гала на българската култура и музика на 24 май в Mozart-Saal на Wiener Konzerthaus, в която за първи път ще участва български оркестър Симфониета Враца с Маестро Христо Павлов. Тези събития постепенно се превръщат в традиция и имат особено значение в моята артистична мисия. Наред с активната концертна дейност, за мен винаги е било естествено да се ангажирам и с каузи, които имат обществен и културен смисъл – като „Изкуството в Австрия продължава да живее“, „Гала на българската култура“, както и инициативи за набиране на средства за фондация „Заедно в час“, като със събраните средства от миналогодишния концерт „Гала на българската култура и музика” успяхме да закупим съвсем нов роял за музикалното училище “Добрин Петков” в Пловдив, което ме изпълва с щастие и гордост. Разбира се, събирането на средства днес е изключително предизвикателно и изисква много време, енергия и отдаденост. Това е процес, който не се случва за един ден – изисква доверие, последователност и ясна кауза, зад която хората да застанат. Успявам най-вече благодарение на силната вяра в смисъла на тези инициативи и на екипа и партньорите, с които работя. Когато каузата е искрена и стойностна, тя намира своите съмишленици. За мен е важно всяко събитие да има не само художествена, но и обществена мисия. Да, това отнема много време и често се случва паралелно с интензивна концертна програма, но го приемам като част от моята отговорност като артист. Вярвам, че изкуството не е само сцена и аплодисменти, а и възможност да се помага, да се обединяват хора и да се създава дългосрочна стойност за обществото.

Само преди три месеца във Виена бяхте избрана за президент на „Международното Шопеново общество“. Това е поредно признание, но и отговорност.

Шопен винаги е заемал изключително важно място в моя артистичен път. Именно чрез влюбването ми в неговата музика започна и моето истинско пътешествие към пианото и към изкуството като цяло. Затова тази роля е напълно естествено продължение на всичко, което съм изграждала през годините – като пианист, организатор и куратор на културни проекти. Приемам я не просто като престижна позиция, а като дълбока културна мисия. Моята цел е да развивам концерти, образователни инициативи и международни събития, които да съхраняват духа на Шопен и да го правят жив, близък и разбираем за съвременната публика. Във време, в което културата има нужда от устойчивост, визия и дългосрочна подкрепа, вярвам, че подобни институции имат ключова роля за бъдещето на класическата музика и за вдъхновението на следващите поколения артисти.

Моля да споделите няколко акцента на пътя Ви от Пловдив – един град с толкова вдъхновяващ възрожденски дух, до Виена – вечната културна столица на Европа.

Пътят ми от Пловдив до Виена е преди всичко път на мечта, труд и духовно израстване. В Пловдив получих своята най-важна музикална основа и бях вдъхновена от изключителните ми преподавателки Павлина Костова, Мария Славова и Диана Славова. Именно те ми дадоха най-същественото – стабилна техника, музикална духовност, стилово мислене и дълбоко музикално възпитание, които се превърнаха в основата на целия ми артистичен път. Това, което изградих там, продължих да развивам във Виена, но с една естествена „виенска нотка“. Моят професор Хайнц Меджиморец никога не се стремеше да промени начина ми на свирене, а по-скоро да обогати моята интерпретация с виенска елегантност, финес и звукова култура. Виена се превърна в естествено продължение на този път. Тук имах възможността да се развивам не само като пианист, но и като артист с по-широка мисия – да реализирам международни проекти, да работя с изключителни музиканти и да изграждам културни мостове между различни държави и традиции. Ако трябва да обобщя най-важните акценти, те са ранното вдъхновение от силната културна среда на Пловдив, дълбоката музикална школа, която получих там, и утвърждаването ми във Виена като артист. Днес най-голямото щастие за мен е, че мога да съчетавам активната сценична дейност с културни каузи, международни проекти и инициативи със смисъл.

Кои са личностите, които Ви изградиха като музикант, които помогнаха на талантливото дете да стане великолепен изпълнител?

Личностите, които ме изградиха като музикант, са преди всичко моите първи преподаватели в Пловдив, както и моят професор в Университета по музика във Виена, който изигра също ключова роля в моето развитие като артист. Също така огромна подкрепа в моя път оказа и моят швейцарски ментор и скулптор Хайнц Ешлиман. Той беше човекът, който ми подаваше ръка в най-трудните моменти и вярваше искрено в моето изкуство. По този труден и изискващ артистичен път дори най-малката подкрепа има огромно значение, а неговата вяра и човешка съпричастност ми дадоха сила да продължа напред. Както в миналото, още по времето на Моцарт, така и днес артистите винаги са имали нужда от своите ментори – личности, които разпознават таланта и го подкрепят в ключови моменти. За мен тази подадена ръка беше не само морална опора, но и дълбоко вдъхновение. Разбира се, не мога да не спомена и духовното влияние на великите композитори, особено Фредерик Шопен, чиято музика ме накара да се влюбя в пианото и определи посоката на целия ми артистичен път.

Работите с млади музиканти. Какво ги съветвате, какво изисквате от тях?

В работата си с младите музиканти се стремя най-вече да им помогна да намерят своята индивидуалност и собствено звучене. За мен е важно те да изградят не само техника и дисциплина, но и вътрешна увереност и дълбока връзка с музиката. Винаги им казвам, че музиката не е само прецизност и контрол, а преди всичко изкуство, което изисква чувствителност, искреност и лична отдаденост. Истинската интерпретация не се ражда единствено от упражненията, а от вътрешния свят на артиста.

Записвали сте Шопен, Лист, Моцарт, Бетовен, както соло, така с оркестър или камерни програми с партньори  – ще има ли нови издания?

Тази година предстои издаването на новия ми компактдиск с произведения на Шопен, което за мен е изключително вълнуващ и много личен момент. Особено символично е, че моят първи изобщо запис в кариерата ми, още когато бях на 19 години, също беше посветен на Шопен. Затова изпитвам истинска радост, че този творчески кръг по естествен начин продължава. Новият диск ще бъде вторият ми албум с музика на Шопен и всъщност десетият компактдиск в моята кариера – едно красиво продължение на пътя, който започна именно с неговата музика.

Извън сцената, извън репетициите, обществените ангажименти, в оставащото свободно време какво обичате да правите? Имате ли хоби, любими места, любими забавления?

В свободното си време обичам нещата, които ми носят вътрешен баланс и спокойствие. Много обичам да рисувам, да спортувам, да правя пилатес и йога – това ме зарежда с енергия и ми помага да остана в хармония със себе си. Понякога ми доставя удоволствие просто да гледам филми или да подреждам дома си. За мен подреждането е и начин да подреждам мислите си, да намирам ред, яснота и вътрешно спокойствие. Обичам изключително много да пътувам – както за концерти, така и заради възможността да откривам нови красиви места, култури и хора. Всеки път, когато тръгвам за концерт, изпитвам истинска радост и вдъхновение. Музеите и изложбите също са неизменна част от моя свят – те ми дават сила, нови идеи и творческа енергия. Най-голямото ми щастие е да бъда майка – това е най-дълбокият смисъл и най-истинската радост в живота ми. И преди всичко – аз съм влюбена в живота.

Връщате се в България за концерти често. Има ли планирани бъдещи срещи с българската публика?

Да, в България ме очакват няколко много важни и вълнуващи концерта. Предстоят изяви със Симфониета Враца под диригентството на маестро Христо Павлов, които за мен са особено значими като музикално партньорство. Ще участвам и на фестивал в Добрич по покана на маестро Aрто Чефчиян, както и в едно специално частно събитие в София. Освен това ми предстоят и няколко концерта в Пловдив – моят роден град. Очаквам и потвърждение за още покани от други оркестри и фестивали, което ме изпълва с радост и благодарност. За мен е истинско щастие, че имам възможността толкова често да се връщам в България, да бъда на сцена и да се срещам с моята любима публика, която винаги ме посреща с топлина и любов.

Първият й концерт е с Пловдивската филхармония когато е на десет години. Заедно с цигуларката Валя Дервенска и виолончелистката Теодора Митева създават „Trio d’Ante“ с което печелят стипендия за обучение в музикалния колеж „Кралица Елизабет“ в Брюксел с квартет „Артемис“.

От 2019 г. е артист на „Бьозендорфер“. Същата година тя получава наградата за напредък от art-st-urban classics (Швейцария) и изнася концерти с членове на Виенската филхармония в Златната зала на Музикферайн, за което е удостоена с наградата „Златна пролет“. През 2023 г. Донка Ангъчева е обявена за „Жена на годината“ в категория „Изкуство и култура“ от австрийското списание „Look!“. През 2024 г. е включена в класацията на Forbes „Топ 70“ на знаменитостите за 2023 г. През 2025 г. получава Златната почетна награда „Орден за заслуги на Република Австрия“. От 2025 г. е президент на Международното дружество „Шопен“. Тя е основател на инициативата на художниците „Die Kunst in Österreich lebt weiter“ (Изкуството в Австрия живее), която е посветена на популяризирането и повишаването на видимостта на австрийските художници.

Дискографията ѝ вече включва девет диска, издадени от лейбъли като Naxos, Ars Produktion, Gramola и Hitsquad Records. С „Trio d’Ante“ записва диск с творби на Астор Пиацола и втори с пиеси от Шопен, Лист и Рахманинов. Първият й самостоятелен диск от 2001 г. е посветен на Фредерик Шопен. През 2014 г. тя се завръща с оригинален проект – концерти за пиано от Ричард Адинсел, Нино Рота и Астор Пиацола. През същата година е звукозаписната среща с цигуларя Юрий Ревич обединил ги, за да изпълнят соната от Волфганг Амадеус Моцарт и две фантазии от Пабло Сарасате – по „Вълшебната флейта“ и по „Кармен“. След две години пианистката представя сонати от Лудвиг ван Бетовен и нарича диска „Апасионато“. „Посвещение“ са записите посветени на Ференц Лист. От 2022 г. е едно вълнуващо издание „Детски спомени“, за което пианистката развълнувана разказва: „С този албум осъществявам мечтата си да споделя клавирни произведения, които са ме оформили като личност и които са ме съпътствали през цялото ми детство. Някои от тези уникални аранжименти не са били чувани досега – от барок до романтизъм, модернизъм, танго нуево до Мориконе. Акцентът на албума е първият запис на композицията „Фантазия Хромантик“ за пиано и оркестър от големия български композитор Милен Кукошаров, която той създаде специално за този албум…“

https://angatscheva.com/

Интервюто е публикувано в Списание „Култура“.