Кръгово време, Портрет на трима композитори с дама

Интервютата са правени във връзка с предаването „Контрапункт“ на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Дълги години то се излъчваше всяка сряда и съчетаваше стара, съвременна музика и джаз. Идеята на Маня Попова се осъществяваше заедно с Катя Дочева и Милен Панайотов.

Маня Попова

„В програма „Христо Ботев“ можеше да се прави култура. В културата има и много информация, има и философия, има и освен музика, музиканти с много широки възгледи, които не се притесняват да говорят за литература, за изобразително изкуство, за философия. Тримата герои на това издание са точно такива. Какво е общото между тях? Тази книга е за личности. Всеки един може да бъде причисляван по негово желание към което искате течение. Днес е странно да определяме трима души с общо название… Те не искат да са модернисти. Често се връщат много назад в музикалната история, за да покажат своя възглед за старите композитори. Давам пример с композицията на Драгомир Йосифов „Ван“. Какво е това? Трябваше да обясняваме, че е посветена на Лудвиг ван Бетовен. За Драгомир той беше съвременник. Това е кръговото време. За да бъдеш наравно със старите майстори и да ги мислиш като твои съвременници, за мен е върховно познание. Същото мога да кажа за Петър Керкелов и за Михаил Големинов. Михаил първо се прочу с електронните си композиции, макар че неговото изречение, с което започва разговора ни е „Писането на музика е едно странно занимание. Поне в случаите, когато пишещият има пълното съзнание какви могат да са последиците.“ Това не е издание предназначено за музиканти. Музикантите си знаят всичко, за което става вътре. Това е издание за хора, които се интересуват от една всеобхватна мисъл.“

След това Маня Попова обясни, че в тази книга няма нищо, което да се повтаря в публикувани вече в споменатите издания текстове. Няма и нищо от ефирните разговори, защото те са отминали с предаването без следа. През годините със същите трима музиканти са правени много и различни интервюта по различни поводи.

„За мен беше най-важно да акцентирам върху началните им години и признавам там най-леко вървеше. Идеята ми беше да е човешко. Не анализи. Който иска да прави анализи има къде.“

И ето вече започвам да чета. Разговори с трима композитори, които съм срещала, които познавам, но разбирам, че не познавам. Самата аз съм разговаряла с тях по повод – за предстоящ концерт най-вече. Интересно четиво, което въвежда в живота, чувствата и търсенията или по-точно откритията на тези трима мои съвременници. Затварям книгата. Част от историята на българската съвременна музика премина пред мен. Какво се е свирело, какво са слушали, какво са учили, как са учили, какво са преподавали, кои са преподавали. Отричане, завръщане, ограничаване, освобождаване, терзания, открития – светът на твореца, когато и да е роден или живял.

И тежка равносметка. Двама от интервюираните вече не са сред живите – неочаквано, внезапно. Сега книгата ги съхранява в паметта ни, не като творчество, а като хора, като личности.

Михаил Големинов (1956–2022), Драгомир Йосифов (1966–2024), Петър Керкелов (1984)

Маня Попова – от деветдесетте години на миналия век свърза живота си с програма „Христо Ботев“ на БНР. Там освен различни ръководни длъжности е и водеща на различни предавания, но сред тях най-ярко остава „Контрапункт“. През 2013 г. получава наградата „За висок професионализъм в областта на музикалното радиотворчество”. Преди това е била редактор в списание „Българска музика“.