Снежинка Аврамова беше една от певиците, които познавах без да съм се срещала с нея. През цялата си активна кариера тя не е пяла в България. В различни години пристигаха новини за нейни изяви в Германия публикувани в списания. Ето няколко:

Райнхард Бремберг в „Зюддойче цайтунг“ след спектакли на „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“ в Мюнхенския “Gärtnerplatztheatre”.

„Великолепната Снежинка Аврамова в ролята на Лемета с филигранен рисунък предава неумолимата омраза на своята героиня към племенницата й Сестра Анжелика. Тази певица пресъздава черната й човеконенавист с неповторимо майсторство.“

„Отново изпъква Снежинка Аврамова в ролята на жадно домогващата се до чуждо наследство жена, която като някакъв огромен черен прилеп с уши като корабни платна се люшка по сцената.“

„Електра“ в Аахен, Хайке Шумахер в “Online music magasin”, 16.10.1999.

„Симпатиите на публиката бяха на страната на другите две изпълнителки, но и преди всичко защото бяха по-лесни за разбиране и имаха по-голям шанс да се отличат от вечно диво настроената Електра. Вокално те също са перфектни, както Снежинка Аврамова (Клитемнестра) в долния регистър, така и Беатрис Нихоф (Хризотемис) в лиричните пасажи.“

Имаше и великолепни записи, осъществени с оркестъра на Радиото. После тя създаде Моцартовите празници в Правец.

Но разговорът ни е от 2017 г. Фестивалът беше популярен, за известно време дори се организираше транспорт от София до мястото на събитие с връщане обратно. Снежинка Аврамова работеше заедно с Христина Ангелакова, която беше артистичен директор. За жалост тя почина през 2018 и разбира се всичко се разпадна. Последното издание, което се случи по предварително замислената идея беше през 2018 г., когато акцент в програмата бяха куклите. Специално гости бяха марионетната опера в Линдау и спектакълът с кукли „Турандот“ на Старозагорската опера.

Ето какво си разказа Снежинка Аврамова през 2017 г.

Тринайсето издание на Моцартовите празници в Правец. Създадохте ги вие.

Да. Човек не може да не бъде доволен, че толкова години вече са набрали такава скорост и са част от концертния живот в България.

Когато започна през 2003 г. как си представяхте, че трябва да се случват събитията.

Исках млади наши музиканти да бъдат привличани чрез кастинг за определени постановки, които да правим ние, а подготвителният период да бъде като майсторски клас по актьорско майсторство. На първото издание се получи точно така. След това по финансови и организационни причини нещата се развиха по друг начин. Днес празниците са събитие, което обединява няколко вида изкуство и дори така е още по-добре. Но идеята да бъдат привличани млади хора, чийто път да започва от тук за мен остава и аз ще продължа да работя в тази насока.

Не може след толкова години да нямате идеи за развитието на фестивала.

Идеи винаги има. Ето например тази година е посветена на Хайне и Шуберт. Преди година вечерта за Сервантес. Прекрасни акценти в програмата. Защо не и да развием идеята тук да правим марионетни опери. Все пак не съм се отказала от главната идея да правим собствени оперни спектакли в копродукции с нашите големи опери, но със солисти избрани чрез кастинг, които след това могат да продължат да играят в театрите. Иска ми се да правим майсторски класове с нашите големи певци. Като част от управителния съвет се опитвам да помагам, да изготвяме по-рано програмата, за да има време за подготовка, да се включват качествени изпълнители, защото техният ритъм на работа е планиран дългосрочно.

Като част от настоящия екип на фестивала вие продължавате да имате много идеи. Ето вече се знае, че догодина (2018) ще идва марионетна опера.

Да, това е театър създаден като прочутата Марионетна опера от Залцбург. Това са млади кукловоди, които са създали своя опера в Линдау на Бодензее. От петнайсет години правят прекрасни неща. Съвсем случайно по телевизията видях един репортаж от „Лебедово езеро“ на тяхната марионетна опера. Реших, че ще ги поканя на нашия фестивал. Имат няколко Моцартови опери. И вече имат сключен договор. Ще играят „Вълшебната флейта“ и „Лебедово езеро“.

Бернхард Лайсмюлер е създател на Марионетния театър от град Линдау, Германия, майстор на куклите и костюмите. Една постановка се подготвя около две години. Трупата съществува от 2000 г. Имат повече от петнайсет постановки – осем опери, две оперети и балет. В залата на читалището в Правец те представиха балета „Лебедово езеро“, изключителен спектакъл, толкова стилно замислен и обигран, че дори не вярваш колко невероятно е да гледаш куклите, които танцуват. Преди това беше играна и операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт.

Подобни марионетни театри има още в Сицилия, Ню Хемпшир, Прага и Москва. В мечтите си за бъдещото развитие на фестивала Снежинка работи, за да покани Пражкия театър с „Дон Жуан“, търси контакти с Московския театър. Стреми се всички опери на Моцарт да бъдат представени или като копродукции с различни български театри или при достатъчно финансиране да се подготви специална тяхна продукция. В нея да бъде ангажиран младежки екип – художници, музиканти, певци. Така всъщност започна Моцартовият фестивал в Правец, с постановка на „Така правят всички жени“ на 28 август 2003 г. с диригент Павел Балев и режисьорска концепция на Снежинка Аврамова. А в следващите издания творческото му портфолио се разширяваше – симфонични концерти, оперни продукции, камерни тематични събития, гости от чужбина, джаз и финал с голям концерт или спектакъл на площада в Правец, абсолютно безплатен за всички.

Но да продължим с разговора със Снежинка Аврамова.

Сега да ви върна назад в годините. Ще ми е интересно да разкажете за сценичните си срещи. Все пак името ви не е познато у нас, а биографията ви е изпълнена с толкова различни и дори бих казала редки творби.

С удоволствие. Четиридесет и четири години съм на сцената. Срещала съм се с много колеги певци, диригенти и режисьори от цял свят. Колкото до репертоара, наистина имам много интересни превъплъщения както вокално, така и психологически. Още като съвсем млада певица пях Амнерис. Според мен това е един от най-трагичните образи – тя може всичко да има, но това, което иска душата й го няма. Пяла съм Марфа, един също мащабен образ. Ето сега ще кажа нещо което може и да е странно – предпочитам да изпея няколко пъти Азучена, отколкото Чипра от „Цигански барон“ – толкова трудно е написана. Начинът на писане в немската музика е такъв, че изисква инструментално водене на гласа. Когато подготвях тази партия имах някои проблеми, които трябваше да реша. Музикалната литература крие технически изненади за певеца, който колкото и да е опитен, винаги има нещо, което не се получава веднага. Това е особено характерно за песенния репертоар, който е голяма част от кариерата ми. В нашия театър имаше подобна допълнителна програма и част от нея беше песни по текстове на поетеси. Аз се спрях на Шостакович и Прокофиев – по Марина Цветаева и Ана Ахматова. Подготовката беше много сериозна и в продължение на един месец съм подготвяла този концерт, защото особено при Прокофиев те са написани за сопран. След концерта, който беше много добре възприет, бях много удовлетворена.

А имало ли е хора, чийто съвети сте търсили?

В живота ми има доста такива хора. След като тук не ме приеха в Академията заминах за Берлин и там бях приета. В продължение на шест години работих сериозно върху гласа си и имаше много хора, които ми показаха инструменталното водене на гласа. Там ми казаха „Ако можеш да пееш Моцарт, значи можеш всичко да пееш.“ Това стана и мое мото. И винаги се е потвърждавало през цялата ми кариера. Бих добавила и Бах. Немската литература е необятна. Пяла съм например Орловски в „Прилепът“ и беше впечатляващо преживяване. Имам голям опит с работата с текста, което е много специфично при оперетните герои. Една от моите звездни роли е Клитемнестра в „Електра“, която дори и сега бих могла да изпея. Кариерата ми премина в театри, в които се играеше всичко, така че съм пяла и оперета. В началото на кариерата ми работих с Ирина Щиглич и дори направихме няколко концерта тук. Но в оперен театър не ме взеха. Веднъж се явих на прослушване в Бургаската опера, но се разминахме в сроковете. Когато получих писмото, че са ме приели, аз вече се бях прибрала в Германия. Но не съжалявам. Там направих добра кариера, била съм канена в различни театри в цялата страна. Дори преди година в Мюнхен участвах с една много интересна пърформанс продукция и дори беше включена моята парадна народна песен „Дилмано, Дилберо“. Имам този бекграунд от майка ми, която беше великолепна народна певица тук на село. От нея е гласът ми. Може би ако не бях се запалила по опера щях да отида да уча във фолклорно училище и да бъда народна певица. Но станах оперна певица. Помня по радиото всеки петък предаваха цели опери и аз тичах от училище в 7 часа да съм пред радиото, за да слушам опера. Продължавам и сега. Ето миналата събота слушах предаването от Виена на „Дон Карлос“ с Красимира Стоянова. Тя е от друга планета. Тя е еталон. Дано развие тук по-активна педагогическа дейност.

Толкова голям опит имате, ангажирате ли се и с преподаване?

Винаги съм била готова да помагам на младите. Работя интерпретация – вокално и актьорски. Покрай кантатно-ораториалната и камерната ми дейност съм си изработила техники, които помагат и в оперните изпълнения.

През 2012 г. Снежинка Аврамова имаше майсторски клас в Националната музикална академия. „Работя най-вече актьорски, защото забелязвам, че това е проблем тук в България. Младите изпълнители имат проблем да се държат на сцената като нормални хора. Това научих аз от моя сценичен опит. Обикновено се разказва нечия история, на човек попаднал в критична ситуация. Помня навремето Маргарита Лилова беше пяла Азучена легнала и всички коментираха как е възможно. Днес това не учудва никого. Поради моята практика в най-различни роли и постановки съм в състояние да пея и с главата надолу.“

Тук в България следите ли оперните постановки?

Да. Последно гледах Вагнер в Софийската опера. Това трябва да кажа, че е страхотен успех. Сега ще дебна „Парсифал“. Пламен Карталов е абсолютният капацитет. По него трябва да се равняват останалите, да търсят нови решения, да водях певцие. Той разказва истории с певците, а не само да си показват гласовете. Диригентите също трябва да работят повече с певците.

А в Германия, промени ли се ситуацията. Винаги е имало стремеж да се експериментира. Говори се вече за режисьорски театър.

Тази съвременна режисура там се е развила най-много. Винаги са се правили много експерименти. За жалост някои от тях са катастрофални. Влизат и хора от киното, от театъра, които кокетират с обяснението, че определена опера много им харесала и затова решили да я поставят, като пренебрегват основното – музиката. Дори някои режисьори влагат в работата си собствените си комплекси. Така се губи дълбочината на някои произведения. Но и от такива хора и постановки се учи нещо. Когато човек иска от всичко може да извлече някаква полза. Особено, ако ме убедят, че изразявам нещо, че разказвам някаква история и е важно.

След оттеглянето си от организацията на фестивала в Правец, който в следващите години имаше различни други организатори, Снежинка Аврамова продължи да работи с млади хора. През 2005 г. с нейна режисура беше представена операта „Вълшебната флейта“ с млади певци, диригент Симон Павлов съвместно със Симфониета Видин.

Родена е в Правец. Учила е в Музикалното училище „Ханс Айслер“ в Берлин. След това започва сценичната си кариера в Общинския театър в Ерфурт. По-нататъшни ангажименти включват Държавния театър в Айзенах, театъра в Кемниц и Германския национален театър във Ваймар, а от 1998 е член на ансамбъла на “Staatstheaters am Gärtnerplatz” в Мюнхен. Гостуванията ѝ са я отвели в Земперопер Дрезден, Лайпцигската опера и Берлинската държавна опера, Баварската опера в Мюнхен. Тя е участвала и като гост-артист в Любек и Страсбург в ролята на Клитемнестра (Електра), както и в Баварската държавна опера в световната премиера на „Къщата на Бернарда Алба“ от Ариберт Райман. В допълнение към работата си на оперна сцена, Снежинка Аврамова се радва на успешна кариера с концертни програми. Работи с Елизабет Рутгерс и Лоре Фишер. По покана на Петер Шрайер тя участва в тържествата по откриването на реставрираната Земпер опера в Дрезден.  

От 2004 г. е артистичен директор на Моцартовия фестивал в Правец, България. Първата постановка на фестивала, който тя започва е „Така правят всички“ през лятото на 2003 г., на която тя е режисьор.

Награди

2014 Камерзенгерин на Бавария.

Репертоар

Алберт Лортцинг – Графинята в „Бракониерът“;

Антонин Дворжак – Вещицата в „Русалка“;

Ариберт Райман – Пития в „Мелузина“, „Къщата на Бернарда Алба“ – премиерното изпълнение;

Артър Съливан – Катиша в „Мокадо“;

Бедржих Сметана – Хата в „Продадена невеста“;

Вернер Егк – Ана в „Ревизор“;

Джузепе Верди – Мисис Куикли във „Фалстаф“, Амнерис в „Аида“,  Анина в „Травиата“;

Йохан Щраус – Чипра в „Цигански барон“, Принц Орловски в „Прилепът“;

Кристоф Вилибалд – Глук Клитемнестра в „Ифигения в Авлида“;

Модест Мусоргски – Марфа в „Хованщина“

Рихард Щраус – Клитемнестра в „Електра“;