Херкулес
Митът за героя Херкулес събужда интереса на няколко композитори, които създават опери по сюжета и той най-вече свързан с неговата смърт. Това са Франческо Кавали, Антония Бембо, Георг Фридрих Хендел и Антоан Доверн.
„Влюбеният Херкулес“ (Hercule amoureux), опера в пролог и пет действия от Франческо Кавали. Италианското либрето е дело на Франческо Бути и се основава на трагедията „Трахинянките“ от Софокъл и на деветата книга от „Метаморфози“ на Овидий. Премиерата е на 7 февруари 1662 г. в двореца Тюйлери в Париж. Кардинал Мазарини поръчва операта по повод сватбата на Луи XIV и Мария-Тереза Испанска, състояла се през юни 1660 г. Подготовката за постановката обаче е с такъв мащаб, че води до двайсетмесечно забавяне, което дразни композитора. Още по-неприятно за него е включването – главно в края на осемнайсет балетни сцени и интермедии по текст на Исак дьо Бенсерад и музика на Жан-Батист Люли, целящи да удовлетворят френския вкус. Тези вметнати части не са просто развлекателни елементи, а служат и за развитие на сюжета. В крайна сметка те се радват на по-голямо одобрение от страна на публиката, отколкото самата опера „Влюбеният Херкулес“, което укрепва позициите на Люли във френския двор. След премиерата операта е представена още седем пъти: на 14 и 18 февруари; на 18, 22, 25 и 29 април; както и на 6 май. Театърът е построен специално за тази опера и ако се включат разходите за строителството му, тя се оказва най-скъпата театрална постановка на френския двор до онзи момент.
Действащи лица
Чинция, пролог, сопран; Херкулес, бас; Деянира, негова съпруга, сопран; Хил, техен син, тенор; Иола, сопран; Красотата, сопран; Юнона, кастрат; Меркурий, тенор; Нептун, бас; Венера, сопран; Тевер, бас; Сянката на Еврит, бас; Лико, кастрат, Сянката на крал Лаомедон, тенор; Сянката на Бусирид, кастрат; Сянката на кралица Клерика, сопран; Паситея, сопран; Паж, сопран
Съдържание
Пролог
Реките от двете полукълба са поканени да чуят как Диана (Луната) възхвалява кралете на Франция и техния род, чийто наследник Луи XIV се е оженил за красивата испанска принцеса Мария-Тереза. Диана призовава богините да поздравят кралицата майка, Ана Австрийска, бивша инфанта от династията на Хабсбургите. Реките възвестяват, че бракът и френско-испанският мир ще донесат щастие на Франция.
Първо действие – В гората
Херкулес, който е победил толкова много чудовища, е обладан от любовта си към Иола, годеницата на Хил, неговия собствен син. Венера идва да го утеши и обещава да накара Иола да се влюби в него. Но Юнона ги е чула. Тя избухва в ярост срещу Венера и Херкулес, когото мрази още повече, защото той вече е женен за Деянира. Тя също иска да защити любовта, която свързва Иола и Хил. И освен това, не е ли убил Херкулес бащата на Иола?
Второ действие – В двореца на Херкулес
Иола и Хил си разменят клетви за любов. Но Херкулес вика Иола в градината и тя трябва да се подчини… Пажът на Херкулес наивно се чуди какво е любов. Лихас, слугата на Деянира, го кара да проговори. Научаваме, че бащата на Иола, Еврит, я е обещал на Херкулес и че е умрял, защото е нарушил обещанието си в полза на Хил. Деянира, която е подслушала всичко, разбира опасността: тя и синът ѝ рискуват да бъдат прогонени. Тя моли Лихас да ѝ помогне. Юнона, от своя страна, получава от Паситея помощта на могъщия й съпруг, Сънят.
Трето действие – В градината
Венера създава магически трон, който ще омагьоса Иола и ще я принуди да приеме влюбения герой. Херкулес предлага да посвети силата на Иола, но това е безполезно: омагьосаният трон прави магията си и тя се подчинява. Отчаяният Хил е прогонен от баща си. Юнона пристига със Съня, който приспива Херкулес. Юнона въоръжава Иола, за да убие героя. Хил се връща, за да се намеси, но събудилият се Херкулес разбира погрешно гледката на въоръжения си син. Сега той го иска мъртъв. Деянира се опитва да го спаси, а Йола се покорява пред Херкулес. Героят овладява яростта си: Деянира е осъдена на изгнание, а Хил на затвор.
Четвърто действие
Хил е затворен в кула с изглед към морето. Той получава съобщение от Иола, в което тя потвърждава жертвата си, за да го спаси. Отчаян той се хвърля във вълните. Спасен е от Нептун, след което Юнона го утешава. Затворена в един некропол Деянира иска да бъде погребана. Лихас отказва да ѝ помогне. Пристига погребално шествие: Иола е дошла да моли починалия си баща да ѝ прости, че се е омъжила за убиеца му. Появява се сянката на Еврит и обещава да се намеси. Но Деянира съобщава за удавянето на Хил. Иола вече не е длъжна да изпълни обещанието да се омъжи за Херкулес и желае да последва баща си в подземния свят. Лихас успокоява двете отчаяни жени и предлага да използват туниката, помазана с кръвта на кентавъра Нес, някога подарена на Деянира като мощна любовна отвара.
Пето действие – В подземния свят
Еврит събира сенките на жертвите на Херкулес. Междувременно, в храма на Юнона Пронубея, Херкулес се готви да се ожени за Иола. Тя му предлага, вместо традиционната сватбена туника, туниката на Нес. Щом я облича, тя го подпалва и той умира в мъчителни мъки. Деянира оплаква съпруга си, Иола и Хил. Той се появява отново, но само, за да оплаче смъртта на героя. След това Юнона разкрива, в апотеоз, че Херкулес, вече е безсмъртен и е женен за Красотата. Тя кани присъстващата кралска двойка да се радва, че най-накрая са заедно след толкова много изпитания.
„Влюбеният Херкулес“ (Ercole amante), опера в пет действия от Антония Бембо с либрето на Франческо Бути, който създава текста първо за Франческо Кавали. Бути използва митовете за Херкулес описани в „Трахинянките“ на Софокъл, „Метаморфози“ на Овидий, „Библиотека“ на Псевдо-Аполодор и „Херкулес на Ета“ на Сенека. Операта е композирана през 1707 г. във Франция. Премиерата е в Щутгарт на 26 май 2023 г. в концертно изпълнение. Първоначалната творба е поръчана от кардинал Мазарини по повод сватбата на Луи XIV (9 юни 1660 г.) с Мария-Тереза Испанска, но смъртта на Мазарини (9 март 1661 г.) и забавянето на строежа на новия театър „Тюйлери“ водят до това, че операта на Кавали е представена едва през февруари 1662 г. Либретото на Бути е било достъпно за Бембо, тъй като е било публикувано още в годината на премиерата от кралските музикални издатели – фирмата „Балар“ – с италианския текст и френски превод. Четиридесет и пет години по-късно Бембо посвещава своята версия на Луи XIV (тъй като Мария-Тереза е починала през 1683 г.). Кралят е наричан „Галският Херкулес“. Липсват доказателства, че операта е била изпълнявана по онова време, макар един изследовател да твърди, че творбата е представена пред Луи XIV през 1707 г. Партитура се съхранява във Френската национална библиотека, която я придобива през 30-те години на XX век. Тя става известна на широката общественост през 1937 г. благодарение на статията на Ивон Роксет за Бембо в списание “The Musical Quarterly”.
Действащи лица
Херкулес, бас; Деянира, негова съпруга, алт; Иола, дъщеря на Евтир, сопран; Хило, син на Херкулес и Деянира, тенор; Паситея, една от Грациите, сопран; Юнона, богиня, сопран; Венера, богина, сопра; Лико, прислужник на Деянира, тенор; Нептун, бог, баритон; Призрак на крал Еврит, баритон
Място на действието: Митологична Древна Гърция
Съдържание
Първо действие
Херкулес е победил кралство Ехалия и е убил владетеля му Еврит. Той е влюбен в Иоле, дъщерята на Еврит, но тя е сгодена за сина на Херкулес – Хило. Венера, богинята на любовта, пристига с Грациите и решава да помогне на Херкулес да спечели Иоле, като ѝ прави магия. Научавайки за намеренията на Венера, богинята Юнона решава да попречи както на нея, така и на Херкулес.
Второ действие
Влюбените Хило и Иоле научават за интереса на Херкулес към нея. Юнона е решена да спре Венера. Паситея, една от Грациите, отива в пещерата на Сън, за да потърси помощта му за плановете на Венера.
Трето действие
Херкулес е потънал в дълбок сън. Иоле се готви да го убие, за да отмъсти за баща си, но бог Меркурий събужда героя. Той вярва, че Хило се е опитал да го убие и иска смъртта на сина си. Деянира, съпругата на Херкулес, моли за милост към сина им. Иоле обещава да приеме Херкулес, ако той пощади Хило. Херкулес изпраща съпругата си в изгнание и заповядва Хило да бъде затворен в кула с изглед към океана.
Четвърто действие
Хило скача от кулата в морето, възнамерявайки да сложи край на живота си. Но Юнона призовава Нептун, бога на морето, да спаси Хило. Иоле и Деянира не знаят за намесата на боговете и смятат, че Хило е мъртъв. Те отиват на гроба на бащата на Иоле. Появява се призракът на Еврит и предупреждава Иоле да не се омъжва за Херкулес. Венера продължава интригите си, като създава омагьосан стол. Когато Иоле сяда на него, тя изпитва привързаност към Херкулес.
Пето действие
В Хадес Евтир и другите жертви на Херкулес пеят. Лико, слуга на Деянира, крои план да провали сватбата. По настояване на Лико, Иоле предлага на Херкулес риза, напоена с кръвта на кентавъра Нес, когото Херкулес е убил. Херкулес е отровен от ризата и умира. Появява се триумфиращата Юнона заедно с Хило. Той се жени за Иоле. Херкулес се възкачва на небето и се жени за Красотата.
„Херкулес“ (HWV 60) от Георг Фридрих Хендел, опера в три действия. Либретото е от Томас Бротън по трагедията на Софикъл „Трахинянките“ и по девета книга от „Метаморфози“ на Овидий. Премиерата е на 5.01.1745 г. в Кралския театър в Лондон – концертно изпълнение. Това е една от неуспешните композиции на Хендел. Понякога се изпълнява като оратория. Сцената на полудаването на Деянира „Where shall I fly?“ е един от ярките моменти в партитурата.
Действащи лица
Хуркулес, бас; Деянира, съпруга на Херкулес, мецосопран; Иола, дъщеря на Еврит, крал на Ехалия, сопран; Хил, син на Херкулес, тенор; Ликас, вестоносец, контраалт
Обобщение на историята:
Когато героят Херкулес се завръща при жена си Деянира след дълго отсъствие и води със себе си като пленница красивата принцеса Иола, Деянира е обзета от ревност. Тя се опитва да си върне верността му, неволно причинява смъртта му и полудява.
Предистория:
Години преди действието на пиесата, Херкулес убива кентавъра Нес, докато се опитва да изнасили съпругата му Деянира. Когато умира, Нес дава на Деянира наметало, напоено с кръвта му, като й казва, че ако някога се съмнява във верността на Херкулес трябва да му го даде. Ако той облече наметалото, никога повече няма да погледне друга жена.
Съдържание
Първо действие
Вестителят Лихас забелязва неутешимата скръб на Деянира и й съчувства (Ария No longer, fate, relentless frown). Деянира е убедена, че съпругът ѝ, Херкулес, е бил убит по време на военна експедиция, която го е държала далеч от нея повече от година (Ария The world, when day’s career is run). Хил, синът на Деянира и Херкулес, влиза и съобщава, че е оракулът му е потвърдил, че героят е мъртъв, а върховете на планината Ета пламтят от огън (Ариозо I feel, I feel the god, he swells my breast). Пророчеството потвърждава страховете на Деянира и тя копнее да се присъедини към съпруга си в смъртта (Ария There in myrtle shades reclin’d); Хил обаче отказва да се откаже от надеждата и се заклева да търси баща си до края на Земята. (Ария Where congeal’d the northern streams). Хорът коментира предаността на сина и съпругата на Херкулес. Лихас пристига и съобщава, че Херкулес се е завърнал жив след завладяването на Ехалия, за голямо облекчение на Деянира (Ария Begone, my fears). Лихас е доволен, че отчаянието толкова бързо се е превърнало в радост (Ария The smiling hours of joyful train) и хорът потвърждава, че човек никога не трябва да се отказва от надеждата.
Площад пред двореца
Иола и ехалийски девици са взети в плен. Принцеса Иола оплаква загубата на свободата си (Ария Daughter of gods, bright liberty). Хил е дълбоко развълнуван. Херкулес влиза триумфално. Въпреки че е опустошил страната ѝ и е пожертвал баща й, Херкулес уверява Иола, че дори и в изгнание, тя може да се смята за свободна. Иола не може да забрави смъртта на баща си, на която е била свидетел, и се моли той да почива в мир (Ария My father! Ah, methinks I see). Херкулес очаква с нетърпение да се наслади на домашния живот след дълга бойна дейност (Ария The God of battle quits the bloody field). Хорът възхвалява славните подвизи на Херкулес.
Второ действие
Апартамент в двореца
Иола мечтае за щастие, далеч от стремежите за власт (Ария How blest the maid). Деянира е убедена, че Херкулес ѝ е изневерил, а красотата на Иола доказва неговото предателство (Ария When beauty sorrow’s livery wears), въпреки че подозренията ѝ са решително опровергани от Йола (Ария Ah, think what ills the jealous prove!). Лихас наблюдава как ревността на Деянира се увеличава (Ария As stars, that rise and disappear). Хорът разсъждава върху разрушителните ефекти на ревността.
Хил е споделил любовта си към пленената принцеса, но е отхвърлен от нея (Ария Banish love from thy breast) и се чувства много нещастен (Ария From celestial seats descending). Хорът разсъждава върху силата на любовта.
Друг апартамент
Деянира обвинява съпруга си, че е опетнил репутацията й, обвинение, което той отхвърля (Ария Alcides’ name in latest story). Тя настоява, че той се е опозорил, като се е влюбил в Иола (Ария Resign thy club and lion’s spoils). Херкулес съветва жена си да остави настрана тези несправедливи подозрения, но Деянира е обзета от ревност (Ария Cease, ruler of the day, to rise). Когато Херкулес е призован да отпразнува победата си, Деянира дава на Лихас дреха за съпруга ѝ като знак за помирение. Лихас е доволен от този очевиден знак за брачна хармония (Ария Cease, ruler of the day, to rise). Окървавената мантия, поверена ѝ от кентавъра Нес, докато умира, изглежда притежава силата да върне сърцето обратно към вярност. Деянира се опитва да убеди Иола, че съжалява за обвиненията си. Хорът се надява, че бракът на Херкулес и Деянира ще бъде отново щастлив.
Трето действие
Лихас разказва как Херкулес получил дара на Деянира и как наметалото било импрегнирано със смъртоносна отрова, която изгорила и разтопила плътта от костите му (Ария O scene of unexampl’d woe). Хорът оплаква ужасната новина.
Храмът на Юпитер
Пред очите на сина си, Херкулес умира в ужасяващи страдания и проклина отмъщението на Деянира. Последното му желание е да бъде отнесен до върха на планината Ета и изгорен на погребална клада. Хил се надява, че трагичната смърт на баща му няма да стане широко известна (Ария Let not fame the tidings spread).
В двореца
Деянира, чувайки за мъчителния край на Херкулес, осъзнава, че не е трябвало да се доверява на предсмъртните думи на Нес. Тя открива, че е била инструмент за смъртта на любимия й съпруг и полудява (Where shall I fly? Where hide this guilty head?). Нещастие й събужда съжалението на Иола (Ария My breast with tender pity swells). Жрецът на Юпитер обявява, че Херкулес е на Олимп, за да се присъедини към боговете във вечността. Хил отдава почит на възнесението на баща си (Ария He, who for Atlas propp’d the sky). Юпитер обявяваа брака на Хил и Иола, решение, който е прието с радост от Хил и с послушание от Иола. Хорът възхвалява царя на боговете.
„Умиращият Херкулес“ (Hercule mourant), опера в пет действия от Антоан Доверн, представена за първи път в Кралската музикална академия на 3 април 1761 г. Описана е като оперна трагедия. Либретото е от Жан-Франсоа Мармонтел по трагедиите „Трахинянките“ от Софокъл и „Умиращият Херкулес, или Деянира“ (1634 г.) от Жан Ротру. Премиерата е отложена поради смъртта на херцога на Бургундия. Операта е представена общо 18 пъти.
Първото изпълнение на „Умиращият Херкулес“ в съвременната епоха е на 11 ноември 2011 г. в Кралската опера във Версай в концертно изпълнение под диригентството на Кристоф Русе и с участието на ансамбъла „Les Talens Lyriques“. В главната роля се превъплъщава Андрю Фостър-Уилямс, а ролята на Деянира изпълнява Вероник Жанс. Запис от представлението е издаден на следващата година от звукозаписната компания „Aparté“.
Действащи лица
Херкулес, бас-баритон; Деянира, негова жена, сопран; Хил, техен син, контратенор; Филоктет, бас; Иола, сопран; Дирсе, сопра; Юнона, богиня, сопран; Ревност, бас; Юпитер, Велик жрец на Юпитер, Тесалиец, Тесалийка, Пленница
Съдържание
Първо действие – Дворецът на Херкулес
Деянира очаква завръщането на съпруга си Херкулес след изпълнението на неговите дванайсет подвига. Херкулес изпраща пред себе си пленници от похода си. Синът му Хил веднага се влюбва в една от тях – Иола. Междувременно заклетият враг на Херкулес, богинята Юнона, изпраща Ревността, за да му създаде неприятности с помощта на прислужницата на Деянира – Дирсе.
Второ действие – Градините на двореца край морето
Хил признава любовта си на Иола, но тя се пита дали би могла да обикне сина на Херкулес – убиеца на баща ѝ. Още по-тревожно е, че тя му разкрива как самият Херкулес се е влюбил в нея и възнамерява да се раздели с Деянира заради нея. Херкулес пристига за тържеството по случай завръщането си. Дирка разкрива на Деянира за любовта на Херкулес към Иола. Обзета от гняв и ревност, Деянира решава да използва любовния еликсир, приготвен от кръвта на умиращия кентавър Нес.
Трето действие – Амфитеатър близо до планината Олимп и храма на Юпитер
Херкулес обявява началото на Олимпийските игри в чест на баща си Юпитер. Пристига Хил и му предава наметалото, изпратено от Деянира, напоено с кръвта на Нес. Той описва колко нетърпелива е майка му да види отново съпруга си. Трогнат от загрижеността ѝ и убеден от приятеля си Филоктет, Херкулес решава да се откаже от Йола. Докато се готви да принесе жертва на Юпитер, той облича наметалото.
Четвърто действие – преддверието на храма на Юпитер в Трахин
Деянира е сънувала зловещ сън, в който напоеното с кръв наметало избухва в пламъци, и умолява Юпитер да спаси Херкулес. Докато се извършва жертвоприношението, храмът се разтърсва, а жреците затварят вратите пред Деянира – богът е отхвърлил молитвата ѝ. Хил донася вестта, че отровното наметало е изгорило Херкулес и той сега умира. Херкулес е изпратил Хил да убие Деянира, но той се смилява, когато тя го моли да предаде на Херкулес на смъртния му одър, че винаги го е обичала.
Пето действие – Върхът на планината Ета
Спътниците на Херкулес издигат погребална клада за умиращия герой. Херкулес моли приятеля си Филоктет да го убие със стрела, но Филоктет отказва. Хил съобщава на Херкулес, че Деянира не е имала намерение да го убива; точно тогава пристига вестта, че тя се е самоубила от скръб. Херкулес благославя брака на Хил и Иола и моли сина си за последна услуга: да запали погребалната клада и да изгори тялото му. Хил е ужасен, но в този миг мълния от небето поразява кладата и тя лумва в пламъци. Херкулес излиза от огъня върху летяща колесница, изпратена от Юпитер, който приветства сина си в небесните селения.
На снимката „Смъртта на Херкулес“ от Франсиско де Сурбаран от 1634, съхранява се в музея „Прадо“