На 7 октомври Нов симфоничен оркестър почете паметта на своята създателка Юлия Христова с концерт в зала „България“. Под диригентството на Росен Миланов, дългогодишен музикален директор на състава, беше изпълнена Симфония №4 в Сол мажор от Густав Малер, със солист Димитрина Кечеджиева. Творбата е избрана специално и заради последната част, в която е включена песента „Небесният живот“.

В фоайетата на залата беше разположена изложба с архивни снимки и постери за концерти през различните години.

Преди концерта много от пристигналите разглеждат афишите. Дочуват се тихи възклицания: „О, бях на този концерт“, „Помниш ли това изпълнение“…

Разглеждам ги и аз – цяла една епоха от българската музикална история – 35 години. Установявам, че и аз съм била на много от концертите, че съм се срещала с много от изпълнителите, както и с диригентите. Разхождам се пред тези свидетелства за отминали вълнения и се чувствам съпричастна, защото те са част и от моя път, от контактите, която имах с Юлия. Често звънеше, за да представяме идеите й. Спомних си вълнението й за някои от юбилеите на оркестъра, за които коментираше страстно, разпалено какво ще направи.

Ето така сядам в залата. Започва концертът. Великолепен избор – творба, която носи красота и чистота – от първия звън, до финалната тишина и спокойствие, която дава усещане за абсолютен мир и сякаш сбогуване със света. Миг преди финала светлините угасват и на екрана над оркестъра един след друг говорят колеги и приятели на Юлия. Позволявам си да цитирам някои:

„Юлия беше институция. Обикновено това си позволяват в най-богатите страни в най-богати периоди. У нас Юлия го направи в най-тежките, в най-трудните години.“

„Не се съмнявам, че духът на Орфей е жив и добива огромна сила в нейните изключителни постижения. Тя успя да направи този прекрасен оркестър с чувството за изграждане на нашето младо поколение.“

„Тя е единствена, нещо, което не съм виждала у нас. Тя е визионер.“

„Най-впечатляващото е, че през 1990 г., когато всичко рухна, човек се захваща с такава трудна задача, да запази това изкуство, да го развива, да развива младите хора и да използват този оркестър като трамплин за своето бъдеще. Днес сме свидетели колко много музиканти минали през този оркестър са успешни в България и в чужбина.“

„Тя казва може, това ще стане, искам го, ще го направим заедно. Това е нещо, което не се среща често по нашите ширини.“

„Тя подхождаше към всеки от нас, като приятел. Споделяхме абсолютно всичко – за живота, за свиренето, нашите вълнения.“

„Или ще застане до тебе, или ще застане до контрабасите, или между първи и втори цигулки. Тя беше там с нейните вечно търсещи, щастливи от музиката очи.“

„Стават все по-големи и по-големи, до момента в който имаш усещането, че срещу тебе цялото пространство и заето от нейните очи, пламтящи с емоция, с чувство и разбираш, че Юлия е от онези „хвърчащи хора“.“

„Винаги е обичала истината и винаги е отстоявала истината. Всички се чудехме на нейната смелост, защото тя беше изключително крехка натура. Винаги е била една много красива жена и винаги сме се учудвали как може един толкова крехък човек да се заеме с толкова трудна и за всички нас непосилна задача. Когато това се осъществяваше с всяка изминала година, аз се възхищавах през цялото време на силния дух, на нейната непримиримост. Тя никога не се отказа.“

„Това, което научих от нея е, че мечтите нямат цена. Те трябва да бъдат следвани по всякакъв начин, ако искаме да ги сбъднем.“

„Тя се опитваше да покаже какво е хубаво, какво е добро, да помогне на хората да се ориентират… Тя беше един от малкото хора на изкуството, които бягаха от конформизма, не се криеха зад абстрактната отнесеност посветена на изкуството, а имаха гражданска позиция и знаеха, че изкуството трябва да служи на хората и на доброто.“

„Тя иска хората да проумеят голямата музика, голямото изкуство какво значи. Това си заслужава. Много музиканти го правят без да мислят за печалбата от това нещо – дали финансова, дали публична, дали признание, награди. Страст.“

„Тя завещава да ходим малко по-аристократично и малко по-вежливо към света… Какъв човек трябва да си? Извънреден човек – извънредно да живееш, извънредно да дишаш, извънредно за мечтаеш, да летиш.“

Сред събраните от режисьор Гаро Кешишян кадри са спомените на Ангел Станков, Георги Арнаудов, Пламен Джуров, Георги Спасов, Елин Рахнев и много други.

На екрана остава снимка на Юлия, а на фона на връщането на светлините звучи Адажието от Пета симфония на Малер. На пулта вече е Петко Димитров. А след края смирена тишина.

Концерт достоен за визионера Юлия Христова.

Юлия Христова създаде Нов симфоничен оркестър през 1991 г. За годините на своето съществуване чрез него тя успя да осъществи свой собствен културен модел, имаше и свое общество от приятели. Привлече за осъществяването на всички свои идеи не само музиканти и ценители, но и меценати, които сигурно никога не биха си представили, че ще подкрепят класически концерти, и то с програми, които никак не са от най-популярните. Според статистиката на състава в оркестъра са свирили над 900 музиканти, които вече работят в най-големите български оркестри и оперни театри, в оркестри в САЩ, Латинска Америка, Южна Африка, Западна и Централна Европа.

Освен редовни концерти Юлия създаде няколко камерни формации, които също заживяха свой сценичен живот – квартетите „Форте“, „Аркадиана“, „Мотус“, трио „Пезанте“. Имаше дързостта да организира и фестивални издания – в „Царско село“ и „Музика под скалите“ в с. Скалско, Дряновско.

Отделните концерти и сезони могат да се открият на сайта на състава, но е важно да се отбележи: постоянната ангажираност към творчеството на българските композитори, към музиката на 20 век: Симфонии №6 и №8 от Васил Казанджиев, който казва: „Посветих последната си симфония на Нов симфоничен оркестър и на неговата създателка Юлия Христова. Благодарен съм им! Те вече изпълниха една моя симфония. Сега поеха риск и в тази страшно сложна ситуация проявяват направо героизъм.“ (2021)

Сред другите премиери са „Цветовете на нощта“ от Любомир Денев, „Симфонични скици“ от Румен Бояджиев-син, Концерт за струнен оркестър №2 от Трифон Силяновски, Шеста симфония на Лазар Николов и др., както и най-авангардни изпълнения на Кръмб, Берг, Кодай, Лютославски, Шьонберг и още много други.

https://nsobg.com/