Колко хубаво е да можеш да отдадеш признание за дългогодишната посветеност на работата с млади певци. Името на Мария Стоянова не е сред най-споменаваните, дори бих казала, че за нея и работата й знаят тези, които търсят. Има издадена книга „По трудния път към певческото изкуство“, в която обяснява вокалната си методика. „Ако се преродя, отново бих избрала същата професия.“, ще напише Мария Стоянова. Тези познания тя е натрупала по време на работата си с няколко големи педагози у нас и в чужбина.

Началото за нея е в музикалната академия в София в класа на Анна Тодорова, една от известните певици, свързали името си с утвърждаването на българската опера в началото на миналия век. Самата Тодорова учи в Рим с Паоло Тости и Аристиде Франческати, продължава в Женева, след време е в състава на Берлинската опера, гастролира в Парижката гранд опера, в различни театри в Европа. След 1932 г. е солистка на Софийската опера. Започва и да преподава. Така среща Мария Стоянова, на която възлага големи надежди. Младата певица продължава в оперното студио под ръководството на режисьора Драган Кърджиев. Той я подготвя, за да се представи в първо действие на операта „Вертер“ от Жюл Масне. Под диригентството на Атанас Маргаритов изнася концерт в Софийската опера. Годината вече е 1955 и Мария Стоянова заминава за Виена, където специализира при легендарната преподавателка Мария Бранд, която я насърчава да се насочи към преподаването. „Имаш изключителен усет за гласовете.“, казва педагожката. Във Виена Стоянова се запознава с Илия Йосифов, сам той ученик на Анна Тодорова, който ще я покани да преподава в Софийската академия. За да обогати познанията си Стоянова има още една специализация, този път в Одеса в класа на проф. Олга Благовидова. Сред учениците на тази прочута преподавателка, самата тя известна интерпретаторка на над 30 големи мецосопранови партии, са певци като Бела Руденка, Иван Пономаренко, Александър Ворошило, Людмила Шемчук,  Заинтригувана от преподавателските методи на професорката Мария си води подробни записки и усвоява основните насоки на нейния начин на работа с гласовете.

Запозната с идеите на тези големи имена във вокалната педагогика Стоянова обобщава същността на отношенията преподавател – ученик: „Всеки педагог се различава от другите не само с индивидуалността, но и чрез своя почерк в изкуството. Всеки педагог има свой метод на преподаване, който не може да бъде копие на другия, и постига успехите по различен начин. В практическата си работа с ученика педагогът предава своя опит и научни знания, ръководейки се от основни методически принципи, залегнали в основата на вокалната педагогика – единство на художественото и техническото развитие на певеца, постепенност и последователност в овладяването на майсторството на пеенето, индивидуален подход към ученика. Отново следва да подчертая, че тези са взаимосвързани и трябва да бъдат ръководно начало на всеки педагог независимо от различния метод на обучение.“

Мария Стоянова на концерт

След завръщането си в България Мария Стоянова преминава всички нива и защити в Софийската  Академия и остава да преподава от 1971 до 1987 г. След това до днес, посвещава живота си на младите колеги, които търсят нейните съвети и подкрепа.

Казват, че е помогнала на много млади певци. Дори я наричат „тайният педагог на звездите“. Най-хубавото е, че сред учениците й са не само оперни певци, но поп и джаз изпълнители и актьори. Със сигурност могат да бъдат цитирани имената на Йълдъз Ибрахимова, Цветелина Чендова, Лидия Кулекова, както и на Живка Маркова, Александрина Стоянова-Андреева, Румяна Петрова, Жанина Веселинова, Мариана Иванова, Людмила Герова, Калина Ангелова, Теодорина Веселинова, Петя Златева, Албена Кехлибарева, Въльо Иванов, Христо Христов, Кумико Терао и др.

Някои от тях като Асен Митев са успешни вокални педагози, които продължават делото на своята учителка. Пътя й продължава и Христо Христов, чието практическо ръководство за вокална педагогика „Малка академия за млади вокалисти“ се радва на интерес.

Уважението и обичта към своята преподавателка много от тях изразяват, като със свои средства издават събраните от нея педагогически упътвания. Позволявам си още един цитат:

„Разглеждайки възпитанието на певеца като творчески процес, в моята практическа работа с ученика в началния период на обучение взимам под внимание преди всичко неговата неповторима индивидуалност – вокалите, които са свойствени за съответния човек, както и неговите психически, физически и други особености.“, пише Мария Стоянова. „Стремя се да изучавам и да подхождам творчески по отношение на подбора и прилагането на методите, така че да работят за развитието на отделния индивид. Целта на педагога е да се запознае с гласовия апарат на обучаващия се, с някои личностни качества, а от своя страна ученикът трябва да разбира, че освен певчески данни, изкуството изисква беззаветна преданост и работоспособност, целеустременост, воля и здрава нервна система.“

През целия си живот и до днес, въпреки достолепната си възраст Мария Стоянова продължава да напътства всеки потърсил съветите й се води от идеята, че „Голямото изкуство не може и без любов. Няма как да очакваш от другите онова, което ти не си им дал. Не е достатъчно да искаш неща, по-важното е да докажеш, че си готов да жертваш от себе си за тях. Да правиш изкуство означава да си влюбен в професията и учениците си.“

Мария Стоянова е родена на 2.11.1926 г. в гр. Дебелец, Великотърновско.

Снимки личен архив