Юбилейни концерти за Красимир Кюркчийски

Разговор с Вихра Кюркчийска

Една голяма годишнина отбелязваме тази година, на композитора Красимир Кюркчийски. Има и фондация на негово име създадена от неговите наследници. Какви са целите при създаването на тази фондация?

В началото бяха малки, но постепенно се разраснаха. Първо трябваше да съберем творчеството на Красимир Кюркчийски, защото то е много разпръснато по радиа, фолклорни оркестри, симфонични оркестри, опери и не се знае къде какво се намира. След това искахме да го дигитализираме, за да се запази за поколенията и съответно започнахме някаква дейност в тази насока. Оттам нататък ще видим как ще се развиваме. Имаме желание да направим дискове, да запишем произведения на Кюркчийски, които за съжаление не са издавани в България. Стараем се да се организират концерти.

В действителност най-трудна е задачата с издирването. Открихте ли къде са неговите творби?

Това е много сложно. Сложно е, защото баща ми никога не си е водил записки или бележки на кого какво е давал в годините. Да не говорим за песните или фолклорните му обработки, които са в оркестрите на цяла България. Но постепенно с лични разговори и с изследователската дейност, която водя стигаме до някакви факти и наличности. Поне знаем какво търсим. Но ето например втората му симфония, която се издирваше от Маестро Георги Димитров, който имаше силно желание да я дирижира, се оказа, че е неоткриваема и следите изглежда водят в Украйна, защото украински диригент преди време е идвал в Софийската филхармония и май си е тръгнал с нея. Така че и досега я няма.

А с дигитализацията какво става? Има различни програми.

Дигитализирането на нотните материали е доста скъпичко начинание. Ще търсим спонсори, защото фондацията ни е много млада. Искаме да се запази културното музикално наследство за тази държава. Живеем в 21 век, с толкова технически възможности, за да запазим партитурите, които  се разпадат с времето. Това е хартия. Избледнява. Ще търсим всякакви възможности и в Министерството на културата, и с Авторско право, за да се направи евентуално общ проект, защото и те имат интерес да запазят не само творчеството на Кюркчийски, но и творчеството на българските композитори. Имах среща в Авторско право с идеята да се направи една дигитална библиотека, която би могла да улесни и тяхната работа, и те да знаят всяка една партитура, във всяко едно време на кого се дава, къде ще бъде изпълнявана. Това би улеснило и тяхната работа.

Цялата тази година е юбилейна за Красимир Кюркчийски. Вече имаше няколко събития.

Да, така е. Но всъщност тези концерти включваха само неговите фолклорни обработки. Не можах да направя необходимото, срещнах пречки от различен характер да представим и неговото симфонично творчество, защото всъщност Кюркчийски е симфоник по своята същност. Може би им е трудно на симфоничните оркестри в момента да свирят Кюркчийски. Той винаги е бил много труден за свирене.

Много радостно събитие беше на 22 юни, точно на рождения ден на баща ми в Малката базилика в Пловдив Академичният хор на Костадин Бураджиев направи концерт, който включваше не толкова известни песни, обработки на баща ми от по-ранните периоди и от най-късния му период. Това ознаменува точно деня на неговото рождение.

Сега предстои концерт на 14 ноември с участието на смесен хор от Швеция и Дания, хор „Перуника“ и хор „Седянка“, които ще пеят песни от Красимир Кюркчийски под диригентството на Михаил Делчев. Той е почетен консул на България в Дания и много сърцато популяризира българската музика. Той е живата реклама на българския фолклор. Баща ми много ги харесваше. Двата хора специално пристигат в България. Нарекли са се Скандинавска вокална формация. Ще имат първо концерт в Малката базилика в Пловдив на 12.11, след това са в Хасково на 13.11.Там в концерта н читалище „Заря 1858“, ще участват Камерен оркестър „Хасково“ с диригент Цанислав Петков, който ще изпълни две или три произведения на Кюркчийски, както и Академичния народен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. След това на 14 ноември от 16:00 в Аулата на Софийския университет ще бъде съвместния концерт на двата хора с диригент Михаил Делчев и на Академичния хор с диригент Николай Гурбанов. Входът е свободен.

За мен беше една мечта да дойде тази скандинавска формация, защото те пеят фантастично. За тях татко се шегуваше“ „Бе ние ли сме ги ашладисвали, те ли са ни ашладисали?“ Тези жени са изключително сърцати. Всяка година си правят курсове по фолклорно пеене в България. Те пристигат, а наши народни певици ги учат на характерното звукоизвличане на българския фолклор.

Щом пристигат тук с програма само от песни на Кюркчийски, сигурно и в чужбина правят концерти с негова музика?

Да, най-редовно се правят концерти. Имат и турнета из Европа, в Америка са гостували. Имат много награди. Създадени са след огромния интерес, който събуди към българския фолклор проекта на Марсел Селие с „Мистерията на българските гласове“. Но още по-хубаво е, че всъщност скандинавските страни имат изключително богата хорова култура. Там от деца се занимават с четене на ноти, без да са професионалисти. Това са хора с различни професии, които ги събира музиката и любовта към фолклора. Те са по-запалени и от професионалистите.

Преди години са идвали на гости на баща ми в Боженци. Той беше наистина възхитен от тях.

Цитираме мнението на Красимир Кюркчийски. „Запознанството ми с високо професионалното и диригентско майсторство на Михаил Делчев обърна на 360 градуса моите възгледи. Това, което чух – изпълнение на мои песни ме шокира, впечатли, изуми – с една дума, това беше невероятно преживяване. Не можех да повярвам! Датски девойки, а пеят като българки, а някои от песните ми и много по-добре. И всичко това благодарение на този „музикален български посланик“, диригента Михаил Делчев.“

Михаил Делчев е роден в Хасково. Ученик е на проф. Васил Арнаудов. Установява се в Дания, където е художествен ръководител на вокалния ансамбъл “Collegium Vocale – Aarhus” и на ораториалния хор “Caeciliakoret”.

Основател и диригент е на три датски женски хора за български фолклор – „Усмивка“ в Копенхаген, „Седянка“ в Орхус през 1994 г. и хор „Иглика“ към Музикалната консерватория в  Одензе. Основател и диригент е на женски хор „Перуника“ – Стокхолм, Швеция през 2014 г.

Разговорът е публикуван първо в Портал „Култура“