Любомир Вишегонов Ljubomir Vishegonov (22.07.1913 – 7.01.1995), бас (Luben Vichey)

Ученик е на Мара Маринова Цибулка и Христина Морфова и още като студент е солист на Софийската опера. Дебютира на 5.06.1933 г. в „Хованщина“. След това през 1935 е назначен за солист. Сред ролите му са Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, в роли от „Лакме“ от Делиб, „Садко“ от Римски-Корсаков, „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров.  Пее в хоровете „Родина“ и „Гусла“. Заминава за Прага през 1937, където пее в операта до 1941 г., а след това е в състава на операта в Цюрих.

Признат е като добър интерпретатор на Вагнер, но и на руските композитори. В Париж го чува импресарио на Метрополитън опера и му предлага договор. Там пее от 1948 до 1965 г. отец Гуардиано в „Силата на съдбата“, Пимен в „Борис Годунов“, Мефистофел във „Фауст“, Спарафучиле в „Риголето“, крал Филип ІІ в „Дон Карлос“, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Твърди се, че е първият българин пял на тази престижна сцена.

Остава в САЩ. След края на кариерата си се занимава с импресарска дейност – агенцията се нарича „Виши – Ню Йорк“. Виши са наричали певеца.

Репертоар

Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, Дон Фернандо във „Фиделио“, Рамфис в „Аида“, Осмин в „Отвличане от сарая“, Зарастро във „Вълшебната флейта“, Фиеско в „Симон Боканегра“, Монах в „Дон Карлос“, Маркизът на Калатрава в „Силата на съдбата“, Том в „Бал с маски“, Хундинг във „Валкюра“, Фафнер в „Зигфрид“, крал Марке в „Тристан и Изолда“, Херман в „Танхойзер“, „Парсифал“, Прислужник в „Електра“, „Алцеста“, „Самсон и Далила“, „Пелеас и Мелизанда“, Командор в „Дон Жуан“