„Златната ябълка“ от Антонио Чести
„Златната ябълка“ (Il pomo d’oro), опера в пролог и пет действия, общо шестдесет и шест сцени, от Антонио Чести (1623 – 1669), по либрето на Франческо Сбара (1611 – 1668).
Премиерата е през 1668 г. пред императорския двор във Виена, в специално изграден за целта театър на открито.
Първоначално замислена по повод сватбата на императора на Свещената Римска империя от рода на Хабсбургите, Леополд I, и Маргарита Тереза Испанска през 1666 г. През XVII век династичните сватби и рождените дни предоставят на европейските дворове възможност да демонстрират своя престиж чрез пищни празненства, в които операта заема централно място. Постановката е пренасрочена за 1668 г., за да отбележи 17-ия рожден ден на императрицата. Творбата е толкова мащабна, че се налага да бъде поставена в рамките на два дни: прологът и първите две действия са на 12 юли, а трето, четвърто и пето действие – на 14 юли. Спектакълът е безпрецедентен по своето великолепие, както и по направените за него разходи – продукцията е струвала 100 000 гулдена и е включвала приблизително 1000 души.
Сценографът Лудовико Отавио Бурначини създава не по-малко от 24 декора, като са предвидени множество възможности за използване на ефектна сценична механика – включително сцени с корабокрушения и срутващи се кули. Повече от шест часа музика, четиридесет и седем персонажа, двадесет и три смени на декорите, бълващи огън дракони, бури, земетресения, божества, спускащи се от небето върху плаващи облаци. Сюжетът е преосмислен така, че да отговаря както на вкусовете на тогавашната публика, така и на политическата цел на творбата – да послужи като грандиозна алегория на династията на Хабсбургите. След премиерата си „Златната ябълка“ изчезва от сцената.
Действащи лица
Пролог – Испания – сопран, Италиа – кастрат, Кралство Унгария – тенор, Свещената римска империя – бас, Сардиния – сопран, Кралство Бохемия – кастрат, Америка – тенор, Държавен баланс – бас, Славата на Австрия – сопран, Купидон – сопран, Химен – кастрат.
В останалите действия се явяват много герои, някои от тях богове – Бакхус, Юпитер, Юнона, Хебе, Марс, Меркурий, Нептун, Плутон, Прозерпина, Зефир, Венера и др.
Съдържание
Операта разказва историята за „Присъдата на Парис“.
Боговете молят троянския принц Парис да отсъди коя от богините – Венера, Юнона или Палада (Минерва) – е най-красива и следователно заслужава „Златната ябълка“. Парис присъжда наградата на Венера. Отхвърлените богини се опитват да си отмъстят, докато Юпитер не решава да сложи край на бъркотията: той се обръща към публиката и връчва златната ябълка на императрица Маргарита Тереза, възпявана като най-красивата, най-мъдрата и най-могъщата от всички принцеси, въплъщаваща добродетелите и на трите богини.
Когато Антонио Чести пристига във Виена, той вече е високо ценен оперен композитор. През предходните години той служи в двора на двама последователни ерцхерцози в Инсбрук. През 1665 г. преждевременната смърт на ерцхерцог Сигизмунд Франц, който не оставя наследници, води до преминаването на тиролския клон на династията на Хабсбургите под властта на император Леополд I. Самият той музикант и голям любител на театъра, императорът използва случая, за да обогати още повече музикалния живот в своя двор, и кани Чести във Виена, заедно с няколко певци и своя дългогодишен либретист Франческо Сбара. Композиторът е назначен за „почетен капелан и интендант на театралната музика“. Леополд I отделя значителни финансови средства за театрални постановки, а композиторът се възползва в голяма степен от щедростта на императора.
За поставянето на толкова грандиозно произведение е била необходима сцена, която да отговаря на имперските амбиции. На 20 февруари 1666 г. император Леополд I, в очакване на сватбените си тържества (започващи на 24 януари 1667 г.), издава указ на придворния архитект Лодовико Отавио Бурначини да построи театър, както и проектирането на декорите, сценичната механизация. Строежът продължава няколко години и според съвременни източници сградата е можела да побере до пет хиляди зрители.
Спектакълът е замислен така, че на всяка крачка да предизвиква изумление: „Златната ябълка“ изисква двадесет и три пищни смени на декорите, а за създаването на повече от тридесет и девет сложни сценични механизма – използвани за пресъздаване на бури, земетресения, огнедишащи дракони, гръмотевици и светкавици – не са пестени никакви средства. В реализацията на постановката участва цял екип от творци и специалисти: Йохан Хайнрих Шмелцер композира музиката за балета, Санто Вентури създава хореографията, Агостино Сантини отговаря за сцените на обсада и други военни епизоди, а граф Франческо Агостино ди Валщайн координира целия проект.
Повече от три века по-късно „Златната ябълка“ остава един от най-впечатляващите примери за зрелищните възможности, постигнати от бароковия театър.
Композиторското начинание на Чести е не по-малко впечатляващо. На 27 юни 1666 г. Антонио Чести пише на венецианеца Марко Фаустини, че работи по „Голямата опера“. Това поставя началото на проект, който ще го ангажира за много месеци напред. През август същата година той съобщава, че е завършил едва първата половина от първо действие, като добавя, че император Леополд I вече два пъти го е викал при себе си, за да чуе музиката, по която той работи. Императорът настоява да се ускори завършването на партитурата, която – както самият Чести признава – ще продължи повече от осем часа. Чести завършва цялата партитура през есента на 1666 г. Въпреки това, „Златната ябълка“ не е представена по време на императорската сватба, както първоначално е планирано. За забавянето допринасят няколко обстоятелства. Пристигането на императрица Маргарита Тереза във Виена се отлага поради болест; придворните музиканти вече са ангажирани с други постановки; и, което е най-важно, театърът, предназначен за „Златната ябълка“, все още е в процес на строеж – той ще бъде завършен и декориран едва през зимата на 1667–1668 г. В крайна сметка премиерата на „Златната ябълка“ е през юли 1668 г. като част от тържествата по случай седемнадесетия рожден ден на императрица Маргарита Тереза.
Партитурата е достигнала до нас непълна и в продължение на векове тази опера – макар и прочута със своята легендарна продължителност и внушителна сценография – на практика остава нечута. Единственият оцелял ръкописен източник се съхранява в Националната библиотека във Виена и някога е бил част от личната колекция на император Леополд I – самият той страстен музикант. Четирите тома съдържат пролога, както и първо, второ и четвърто действие. Това не са автографи на Чести, а копия, изготвени от придворни преписвачи. Либретото, от друга страна, е било широко разпространено в печатен вид. Множество екземпляри са били изпратени из цяла Европа, благодарение на което текстът е запазен в пълния си обем. Един от екземплярите, съхраняван във Виена, включва и гравюри на сценографията, както и на новия театър, построен специално за случая.
Театърът, известен като „Theater auf der Cortina“ е разрушен през юли 1683 г. поради сериозна опасност от пожар по време на втората османска обсада на Виена. Това е първата самостоятелна театрална сграда във Виена. Построена предимно от дърво върху крепостната стена (cortina) на укрепленията на Хофбург. Отвън външният му вид напомня повече на плевня, докато интериорът е богато декориран с папие-маше, платно, гипс, боя и платове. Трите нива ложи не са били разположени овално или полукръгло, а успоредно или под прав ъгъл спрямо сценичния портал, в съответствие с ъгловия план на етажа. Въпреки че е изграден с огромни разходи за премиерата през юли 1668 г. на операта „Златната ябълка“, мащабният обект е използван рядко след това – за 15-те години на своето съществуване там са документирани едва няколко значими оперни постановки: „Похищението на сабинянките“ от Антонио Драги; Либрето от Николо Минато на 9 и 10 юни 1674 г.; „Вечният огън на весталките“ от Антонио Драги и либрето от Николо Минато през 1674 г.; „Триумиращата латинска монархия“ от Антонио Драги и Йохан Хайнрих Шмелцер с либрето от Николо Минато на 8 октомври 1678 г. Когато османските войски обсаждат Виена през 1683 г., защитниците на града разрушават огромната дървена конструкция, за да предотвратят опасността вражеският артилерийски огън да предизвика катастрофален пожар, който би могъл да се разпространи към съседния императорски дворец. Днес това място съответства приблизително на района около площад „Йозефсплац“ и Австрийската национална библиотека в рамките на комплекса Хофбург.
Възстановяване на операта
Днес, благодарение на задълбочени музиколожки и филологически проучвания, този шедьовър на операта от XVII век най-накрая се завръща към живот за съвременната публика. Възможността за това се появи в рамките на честванията по случай 50-годишнината на „Фестивалът за старинна музика в Инсбрук – фестивал в града, в който Чести прекарва ключови години от кариерата си.Именно връзката на композитора с Инсбрук вдъхнови Отавио Дантоне, музикален директор на фестивала, да възроди най-амбициозната опера на Чести.
Когато Дантоне започва работа по проекта, заедно с Бернардо Тичи – редактора на критическото издание, става ясно, че трето и пето действие на операта липсват в единствения оцелял ръкописен източник. Реконструирането на двете липсващи действия не можеше да бъде произволно; то трябваше да остане максимално вярно на композиционния стил на Чести. Така проектът се превърна в прецизно проучване на източниците в търсене на елементи, които да позволят възстановяването на музикалния език на композитора. Ключов принос има един ръкопис, съхраняван в Модена, който съдържа около тридесет и пет арии и фрагменти от сцени, принадлежащи към липсващите действия. Макар тези откъси да представляват само част от изгубената музика, те послужиха като основа за реконструкцията на Дантоне:
„Взех творбите на Чести и започнах да търся фрагменти, пасажи и арии, които съответстват – било то метрично, или експресивно – на стиховете от либретото, или които биха могли да бъдат адаптирани по един или друг начин, понякога чрез леки корекции в ритъма. В крайна сметка може да се каже, че 99% от музиката е на Чести, макар да не можем да знаем каква точно е била оригиналната музика. Така или иначе, бароковата музика – и тази на Чести в частност – съдържа повтарящи се музикални и реторични ситуации.“
Представянето на тази опера пред съвременната публика е предизвикателство не само от музикална и филологическа гледна точка, но и от драматична и театрална. Първата съвременна постановка на „Златната ябълка“ от Чести е режисирана от Фабио Череза. Да се пресъздаде вярно колосалният спектакъл от 1668 г. би било невъзможно, а и анахронично. Днешните театри се различават коренно от двора на Хабсбургите по отношение на пространството, средствата и ресурсите. Целта е да се улови духът на оригиналната постановка, като се възроди онова чувство на изумление, „Златната ябълка“ в безпрецедентно събитие. Защото, повече от 350 години по-късно, изумлението остава същото: пред музиката, която притежава силата да надхвърли времето и да продължава да вълнува публиката и днес. Първата съвременна постановка на „Златната ябълка“ от Антонио Чести се състоя на Фестивала за старинна музика в Инсбрук на 7 и 8 август 2026 г., с последващи представления на 11–12 и 15–16 август.
Подобна грандиозна работа привлече вниманието на журито на Международните оперни награди и постановката на Инсрук получи наградата в категория „Преоткрита творба“.
На снимката: Гравюра, която изобразява представлението на „Златната ябълка“ в двора на император Леополд I във Виена, поставено през 1668 г. по случай рождения ден на императрица Маргарита Тереза Испанска. Императорското семейство е седнало на първия ред, докато на преден план е разположена редица войници. Гравюрата съдържа надпис на италиански език. Източник: Държавен музей (Rijksmuseum), Амстердам.