Андре Букурещлиев André Boucourechliev (28.07.1925 – 13.11.1997), пианист, композитор, писател
Наследник е на видна столична фамилия Букурещлиев. Първите си уроци по пиано получава от своята леля. През 1946 г. започва обучението си в Консерваторията в класа на Панка Пелишек. Започва да изнася и първите си концерти. Заедно с няколко свои колеги, той създава концертна бригада, която свири за работниците във фабриките – тази инициатива му спечелва медал „ударник първа степен“. През 1948 г. печели конкурс в София и като награда заминава да учи в Париж. В Екол нормал дьо мюзик Андре работи с Рейн Джаноли, в чийто клас по пиано постъпва през есента на 1949 г. През 1951 г. взима блестящо степента „диплом за концертно майсторство“ с председател на журито Алфред Корто. През март 1955 г. изнася рецитал в зала „Гаво“.
Неговата първа творба, датираща от 1956 г. е и най-първото му електронно произведение, останало извън каталозите, композирано в Студио ди фонология в Милано. През същата година излиза и първата му книга, посветена на Роберт Шуман.
Преподава в Парижката консерватория, в университета в Екс ан Прованс, както и прави семинари в École Normale Supérieure de Paris (1985-1987).
Награди:
Голямата награда за музика на град Париж, 1976;
Голямата национална награда за музика, 1984;
Командир на изкуствата и литературата
Кавалер на Ордена на почетния легион
Творчество
„Архипелази“, (1967 – 1970);
„Сенки“ за струнен оркестър;
„Лица“, клавирен концерт (1970 – 1975).
Опери: „Името на Едип“, „Легло от сняг“ (1984), „Огледало“ за глас и оркестър (1987). „Шест етюда по Пиранезе“ за пиано (1975),
Три струнни квартета.
В областта на електроакустичната музика работи в Студио по фонология на Италианското радио в Милано и в GRM в Париж, където сътворява „Thrène“ (1974), по недовършената поема на Стефан Маларме.
Книги
Шуман, 1956, преведена на английски и български
Шопен: Биография, 1962, преведена на немски и английски
Бетовен, 1963
Стравински, 1982, преведена на английски
Есе за Бетовен, 1991
Музикалният език, 1993
Да говориш за музика, 1995
Възгледи за Шопен, 1996, преведена на български
Дебюси: Изтънчената революция, 1998