Боян Икономов (14.12.1900 – 27.03.1973), композитор
Ученик на проф. Никола Атанасов по музикална теория, хармония и контрапункт при проф. Н. Атанасов и по пиано на Недялка Торчанова.
Завършва Свободния университет в София (1926 г.) и Schola cantorum в Париж (1932 г.), където следва композиция при Венсат Д ‘Енди и Ги дьо Лионкур, виола и орган. Учи композиция и при Надя Буланже и Албер Русел. Посещава майсторски курсове по дирижиране при Феликс Вайнгартнep в Базел, Швейцария (1934 г.). До 1937 г. живее и работи в Париж като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-37 г.). Дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав.
След 1937 се завръща в България. Поканен е за музикален ръководител на Радио София (1937-48 г.) и ДО “Българска кинематография” (1948-56 г.). Началник на отдел “Симфонични оркестри” при Дирекция “Музикално изкуство” към Министерството на културата (1956-57 г.) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957-60 г.).
Творчество:
Музикално-сценични творби:
Опера:
“Индже войвода” (1960; 1969, Стара Загора).
Балети:
“Седемте смъртни прегрешения” (1933, непоставен); “Трагедията на Отело” (1935, непостоставен); “Светлината залива всичко” (1967, София).
Детска оперета “Малките хитреци”.
Хорово-оркестрови произведения:
Оратории:
“Легенда за Шипка” (1948 г.), “Васил Левски” (1972 г.).
Кантати:
“Ноктюрно” за женски хор, оркестър и арфа (1956 г.). “Балада за героя”, т. В. Ханчев (1954 г.); “Балада за конниците на Будьони”, т. Ив. Давидков (1958 г.); “Ноктюрно” за женски хор, струнен оркестър и арфа (1956 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1937 г.), №2 (1947 г.), №3 (1955 г.), №4 (1972 г.).
Симфониета (1934).
Симфонични поеми: Симфонична поема (по стих. на Е. Багряна “Животът, който исках да бъде поема”, (1932 г.); “Калиакра” (1934 г.); Родопска поема (1948 г.); Българска поема (1954 г.).
Сюити: “Земя без синори” (1950 г.); “Поема на труда” (1953 г.); “Слънчево утро”; „Ръченица” (1931 г.); “Пасторал” (1938 г.);
Симфонична картина “Шар планина” (1942 г.);
Героична увертюра “Дравски дни (1960 г.);
Героичен прелюд (1953 г.).
Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.);
Концертино за пиано и оркестър (1958 г.).
Произведения за камерен оркестър:
“Македонски мелодии” (1955 г.);
“Пирински народни песни” (1955 г.);
“Тракийска сюита” (1956 г.).
“Дивертименто” за струнен квартет и оркестър (1956 г.);
Сюита от четири народни песни (1962 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Две пиеси (1954 г.).
Камерна музика:
Струнни квартети: №1 (1933 г.), №2 (1937 г.), №3 (1941 г.), №4 (1944 г.), №5 (1945 г.),
№6 (1949 г.).
Малка сюита за духов квинтет (1950 г.);
Две триа за обой, кларинет и фагот;
Соната за виолончело (1930 г.);
Рапсодия “Хайдук” и “Песен” за цигулка и пиано (1932 г.);
Четири малки пиеси за клавесин (1937 г.);
“Гротеска” за контрабас (1959 г.);
“Арабеска” за обой и пиано (1959 г.).
Музика към филми: “Снаха”, реж. А. Маринович (1954 г.),“Тайната вечеря на седмаците”, реж. Д. Даковски (1956 г.), “Ивайло”, реж. Н. Вълчев (1963 г.).