Карлос Гардел Carlos Gardel (11.12.1890 – 24.06.1935), певец

При раждането си е наречен Шарл Ромуалд Гардес Charles Romuald Gardes. Роден е в Тулуза, а малко по-късно майка му се мести в Буенос Айрес. Още в гимназията се отказва да учи и окуражен от Хосе Бетиноти започва да пее в ресторанти. Заедно с друг певец Хосе Рацано и китариста Франсиско Мартино създават трио, с което се изявяват на различни фестивали. Около 1915 записва първите си дискове за „Колумбия Рекърдс“ с популярни народни песни.

Първото си танго „Mi noche triste“ от Самуел Кастриота и Паскуал Контурси Карлос изпълнява през 1916 г. в кралския театър в Буенос Айрес. През следващите години заедно с Рацано правят концерти в цяла Аржентина, гастролират в Бразилия и Чили. Дебютират и в театър „Аполо“ в Мадрид. През 1924 г. се завръща в Буенос Айрес и има участие по радио LOW Gran Splendid, като записва за първи път, акомпаниран от оркестъра на Франсиско Канаро, а година по-късно го прави и с оркестъра на Освалдо Фреседо. От 1925 г. вече като солист Гардел пътува до Испания заедно с Compañía Rivera-De Rosas. Той пее на 5 ноември 1925 г. в театър „Гоя“ в Барселона, където записва първите си дискове с електрическата система. При завръщането си в Буенос Айрес, той прави първия си електрически концерт в страната – на 8 ноември – като пее пасодобле „Puñadito de sal“. През ноември 1927 г. пътува отново до Испания, а през януари следващата година пее по Каталунското радио и записва отново в Барселона, а след това има турне из цяла Испания. В средата на 1928 г. се завръща в Буенос Айрес, а уругвайският китарист Хосе Мария Агилар се присъединява към акомпаниращата група. След кратък престой в Буенос Айрес и Монтевидео те пътуват до Франция и дебютират в театър „Фемина“ в Париж на 30 септември 1928 г. През октомври той се изявява в кабарето „Флорида“ в Париж с изключителен успех и освен това записва дискове. През януари 1929 г. прави кратко турне в Италия и на 5 февруари има концерт в Парижката опера, като по-късно пътува до Лазурния бряг, където постига поразителен успех. През март се завръща в Париж и дебютира в театър „Емпайър“, продуцирайки няколко записа.

По-късно отива в Испания, където има ангажименти в „Принсипал Палас“ в Барселона и в „Театро Авенида“ в Мадрид. Вече много популярен в средата на 1929 г. се завръща в Буенос Айрес. Той записва дискове и през 1930 г. са заснети известните му късометражни филми със саундтрак. През 1930 г. той прави ново пътуване до Франция, свирейки в „Емпайър“ в Париж, а на следващата година в „Средиземноморския дворец“ в Ница, с китаристите на Барбиери и Риверол. През март той се завръща в Париж. В Жоанвил, за френската фирма „Paramount“, е заснет филмът „Luces de Buenos Aires“. Връща се в Южна Америка и след кратък престой в Буенос Айрес и Монтевидео отново пътува до Европ. Между края на 1931 г. и август 1932 г. Гардел прави турнета по Лазурния бряг, Италия, Лондон, Париж, Виена, Берлин и Барселона. Между септември и ноември участва за френската Paramount в „Esperame“ и заедно с Imperio Argentina в „La casa es seria“ и „Melodía de arrabal“. За тези филми Алфредо Ле Пера започва да работи заедно с Гардел и се раждат ранните им съвместни танга: „Melodía de arrabal“, „Silencio“, „Me da pena confesarlo“ и др. През 1933 г. се завръщат в Буенос Айрес, а неговият китарен състав е: Барбиери, Риверол, Вивас и Петороси. Работят в Монтевидео, както и в аржентинската и уругвайската провинция. Това е последният път, когато публиката го вижда. Последният му запис в Буенос Айрес е на 6 ноември 1933 г., когато записва „Madame Ivonne“, танго от Едуардо Перейра и Енрике Кадикамо. На 7 ноември той заминава завинаги. Отново в Европа, след кратко преминаване през Барселона и Париж, той пътува до Съединените щати, за да дебютира в най-важната радио мрежа в света, NBC of New York, на 31 декември същата година. През 1934 г., в сътрудничество с Алфредо Ле Пера, в писането на сценария, Гардел заснема „Cuesta abajo“, „Mi Buenos Aires querido“ и „Tango en Broadway“ за Paramount Pictures of New York. След кратко пътуване до Франция, в края на 1934 г. той отново се изявява в NBC и получава главна роля, участвайки в мюзикъла на Paramount „Cazadores de estrellas“ с Бинг Кросби, Рихард Таубер и Рей Нобъл. Между януари и февруари 1935 г. участва във филмите „El día que me quieras“ и „Tango Bar“, където изпълнява най-запомнящите се хитове. През април Гардел тръгва на турне в Пуерто Рико, Венецуела, Аруба, Кюрасао, Колумбия, Панама, Куба и Мексико, но съдбата решава друго. Загива в самолетна катастрофа над Меделин, Колумбия.

След самолетната катастрофа, останките му са върнати в Аржентина за погребение в Буенос Айрес. Пътуването отнема няколко месеца и преминава през Панама и Ню Йорк. На всяка спирка останките на Гардел са посрещани от огромни тълпи и той е оплакан публично от съкрушените си почитатели. В Буенос Айрес, десетки хиляди хора очакват кораба с тленните му останки. Днес почитателите на тангото по целия свят продължават да ценят музиката му, а в Аржентина той продължава да бъде име, известно на всички. Рождената му дата е обявена за Ден на тангото. За първи път е отбелязан през 1977 г. в Аржентина. Идеята е на композитора Бен Молар, който установява, че двама от най-изявените изпълнители на танго – певецът Карлос Гардел и диригентът Хулио де Каро са родени на една и съща дата – 11.12.

През 2009 тангото е вписано в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.