Хенриета Зонтаг Gertrude Walpurgis Sontag, (3.01.1806 – 17.06.1854), оперна певица, сопран

След брака си приема името Henriette, Countess Rossi

Тя е първата Еврианта от едноименната опера на Вебер, както и първа изпълнителка в премиерата на Симфония №9 и на Missa Solemnis („Тържествената меса“)“ на Бетовен през 1824 г.

Зонтаг умира в Мексико Сити, Мексико, и е погребан в Германия в абатството Сейнт Мариентал. 

Eктор Берлиоз пише за Зонтаг: „Тя обединява всички качества — макар и не в еднаква степен — всички обичат да се откриват в един артист: сладост, която никога не е надмината, ловкост, почти невероятна, експресия и най-съвършената интонация. Тя изпълнява песни, все по-високо и по-високо, като чучулига „небесна порта“, с толкова мека, толкова ясна, толкова чудесно отчетливост, че е като сребърната камбана от олтара, тя се чува през звънящия орган. Но нейното основно достойнство, в нашите очи, е липсата на „подхвърляне“ – заместител на гениалността – под каквато и да е форма. Тя винаги ПЕЕ и не зависи само от силата на белите си дробове – погрешно наричана „сила“. Тя никога не напряга деликатния си орган – този сладък инструмент, толкова податлив на всеки нюанс на изразяване. Какъв късмет за нашите млади певци, че подобно на монахините в „Робер Дяволът“ (Robert le Diable) на Майербер, тя напусна гробницата на седемте предци, подарена от краля на Прусия на графиня дьо Роси, за да ги научи на голямата разлика между пеене и крясъци и да покаже как ние всички, през последните десет години, слушахме и обожавахме фалшиви пророци.“