Илка Попова (1.08.1905 – 30.05.1979), оперна певица, мецосопран

Учи пеене с Иван Вульпе. Дебютира в Софийската опера като Амнерис в „Аида“ на 11 декември 1921 г. Специализира в Милано, а след това в Париж. Получава ангажименти в различни театри във Франция, а през 1931 г. и поканена и в Парижката Гранд Опера, където остава девет години. Особено ценена е изявата й като Далила в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс. През 1937 г. е поканени и в Миланската скала, където участва в спектакли на „Джоконда“ от Понкиели, „Бал с маски“ от Верди и „Тристан и Изолда“ от Вагнер.

Завръща се в България след началото на Втората световна война, като продължава да пее в Софийската опера. В края на кариерата си е всепризната интерпретаторка на Графинята в „Дама Пика“ от Чайковски.

Името й се свързва с това на Фьодор Шаляпин, с когото си партнират още от Париж, а и според свидетелства от времето са имали и романтична история. Но освен това по прелестната българка въздишали европейски величия, както и прочутият тенор Бениамино Джили.

Репертоар:

Александър Бородин“ – „Княз Игор“ – Кончаковна;

Амилкаре Понкиели – „Джоконда“ – Лаура;

Гаетано Доницети – „Фаворитката“ – Леонора;

Джакомо Майербер – „Пропокът“ – Фидеса

Джузепе Верди – „Аида“ – Амнерис, „Бал с маски“ – Улрика, „Риголето“ – Мадалена, „Трубадур“ – Азучена;

Едуард Лало – „Кралят на Ис“ – Маргаред;

Жорж Бизе – Кармен;

Жюл Масне – „Вертер“ – Шарлота, Иродиада, „Дон Кихот“ – Дулцинея; „Таис“;

Камий Сен-Санс – „Самсон и Дадила“ – Далила;

Клаудио Монтеверди – „Коронацията на Попея“;

Кристоф Вилибалд Глук – „Орфей и Евридика“ – Орфей;

Любомир Пипков – „Момчил“ – Ефросина;

Модест Мусоргски – „Борис Годунов“ – Марина;

Пьотр Илич Чайковски – „Дама Пика“ – Графинята, „Евгений Онегин“ – Олга, Солоха – „Черевичке“;

Рихард Вагнер – „Лоенгрин“ – Ортруд, „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Залезът на боговете“;