Лизе Кристиани Lise Cristiani (24.12.1827 – 24.10.1853), виолончелистка

Френска виолончелистка и изпълнителка, известна като една от най-ранните на жена, която става професионален музикант.

Родена е в Париж, дете на неомъжена актриса, Кристиани е отгледана от баба си и дядо си. Дядо ѝ, художник с добри връзки, я насочва към музиката. Тя приема неговата фамилия. Смята се, че Кристиани е от италиански произход, въпреки че малко се знае за ранните ѝ години. Първоначално изучава пеене и пиано, но се противопоставя на общоприетите норми и запова да свири на виолончелото. Става ученичка на Едуар Беназет и дебютира на концерт на 14 февруари 1845 г. в Salle des Concerts Herz. Един ентусиазиран критик дори отбелязва рецензията си с три удивителни знака (!!!). От 1845 г., тя изнася серия от концерти в Париж, които са толкова успешни, че успява да си позволи виолончело на Страдивари от получените доходи.

Поради начина, по който се свири на виолончело, женската мода от ерата на роклите прави свиренето на инструмента почти невъзможно. Едва след разработването на крайния щифт за повдигане на рамката от пода, свиренето от жени става по-често срещано.

В различни публикации се твърди, че Кристиани може би е била основен ранен популяризатор на виолончелото, довело до увеличеното му използване в Европа и до нова вълна от жени виолончелистки в десетилетията след смъртта ѝ. Кристиани е била добре позната и с уникалността на своето виолончело – Страдивари от 1700 г. с нейното име, гравирано отстрани. Благодарение на тази гравюра, инструментът става известен като „Кристиани“.

Кристиани е една от най-ранните професионални музикални изпълнителки от тази епоха и започва да изнася множество концерти в края на тийнейджърските си години. Ранните турнета, които тя прави, включват спирки във Виена, Линц, Баден-Баден и Хамбург. Това в Хамбург води до огромен ентусиазъм към нея, че единствената и най-рядка известна дагеротипна фотография става много търсена от почитателите й. Нейните изпълнения привличат вниманието и подкрепата на композитора Феликс Менделсон, който я чува през 1845 г. по време на концерт в Лайпциг. През същата година той й посвещава пиеса за виолончело от поредицата „Песни без думи“, въпреки че това става публично известно едва след публикация след смъртта на Менделсон.

Кристиани започва турне из Европа, което води до последваща слава и пътуване до Русия, където изнася много концерти.

През 1849 г. Кристиани предприема концертно турне из Сибир, превръщайки се в първата европейка, която свири публично в много отдалечени градове в Северна Азия. Тя пътува с лодки, каруци и шейни, теглени от коне, кучета и елени, като виолончелото ѝ се съхранява в метален калъф, облицован с вълча кожа. Един фрагмент от нейния пътепис разказва за срещат със син кит, който изплува до кораба в Тихия океан, вероятно привлечен от звука на свиренето ѝ. Разцъфтяващата ѝ кариера я отвежда и в Северна Европа. В Дания е обявена за „Дворцов виртуоз“ от краля, а в Швеция феновете я наричат ​​„Света Чечилия френска“ (покровителката на музиката). Няколко години по-късно, през 1852 г., докато посещава дома на историка Николай Маркевич в Киев, тя среща колегата си виолончелист Адриен-Франсоа Серве. Тримата прекарват известно време в града, сдирейки заедно, а връзката на Кристиани със Серве само засилва славата ѝ в региона. Не след дълго, през есента на 1853 г., тя започва ново пътуване през сибирската пустош до полуостров Камчатка за още едно турне, като става първата европейка, която изнася публични концерти в отдалечените градове на северноазиатския континент. Първоначалният ѝ план бил да завърши в Камчатка и след това да се отправи към Кавказ за още концерти. Но след изпълнения в Тоболск, тя се разболява от холера и умира на 24 октомври 1853 г.

Френски дипломат е изпратен да върне виолончелото ѝ. То е придобито от Хуго Бекер. След това през 2005 г. е закупено, върнато в Кремона и изложено в Музиколожката фондация „Валтер Щауфер“, преди да бъде преместено в Музея на цигулката в Кремона.