Лизе Кристиани Lise Cristiani (24.12.1827 – 24.10.1853), виолончелистка

Френска виолончелистка и изпълнителка, известна като един от най-ранните документирани случаи на жена, която става професионален музикант.

Родена е в Париж, дете на неомъжена актриса, Кристиани е отгледана от баба си и дядо си. Дядо ѝ, художник с добри връзки, я насочва към музиката. Тя приема неговата фамилия. Смята се, че Кристиани е от италиански произход, въпреки че малко повече се знае за ранните ѝ години. Първоначално изучава пеене и пиано, но се противопоставя на общоприетите норми, като преминава към виолончелото. В крайна сметка става ученик при Едуар Беназет и дебютира на концерта си на 14 февруари 1845 г. в Salle des Concerts Herz. Един ентусиазиран критик дори отбелязва рецензията си с три удивителни знака (!!!). От 1845 г., тя изнася серия от концерти в Париж, които са толкова успешни, че успява да си позволи виолончело на Страдивари от доходите си.

Поради начина, по който се свири на виолончело, женската мода от ерата на роклите прави свиренето на инструмента почти невъзможно. Едва след разработването на крайния щифт за повдигане на рамката от пода, свиренето от жени става по-често срещано. В различни публикации се твърди, че Кристиани може би е била основен ранен популяризатор на виолончелото и е довела до увеличеното му използване в Европа и до възхода на нова вълна от жени виолончелистки в десетилетията след смъртта ѝ. Кристиани е била добре позната и с уникалността на своето виолончело – Страдивариус от 1700 г. с нейното име, гравирано отстрани. Благодарение на тази гравюра, инструментът става известен като „Кристиани“. Кристиани е една от най-ранните професионални музикални изпълнителки от тази епоха и започва да изнася множество концерти в края на тийнейджърските си години. Ранните турнета, които тя провежда, включват спирки във Виена, Линц, Баден-Баден и Хамбург. Това в Хамбург води до такъв популярен ентусиазъм за нея, че единствената и най-рядка известна дагеротипна фотография се превръща в силно търсен артикул. Нейните изпълнения привлича вниманието и подкрепата на композитора Феликс Менделсон през 1845 г. по време на концерт в Лайпциг. През същата година той й посвещава пиеса за виолончело от поредицата „Песни без думи“, въпреки че това става публично известно едва след посмъртна публикация след смъртта на Менделсон.

Кристиани започва турне из Европа, което води до последваща слава и пътуване до Русия, където изнася много концерти.

През 1849 г. Кристиани предприема концертно турне из Сибир, превръщайки се в първата европейка, която свири публично в много отдалечени градове в Северна Азия. Тя пътува с лодка, каруци и шейни, теглени от коне, кучета и елени, като виолончелото ѝ се съхранява в метален калъф, облицован с вълча кожа. Един фрагмент от нейния пътепис разказва за срещата ѝ със син кит, който изплува до кораба ѝ в Тихия океан, вероятно привлечен от звука на свиренето ѝ. Разцъфтяващата ѝ кариера я отвежда из Северна Европа. В Дания е обявена за „Дворцов виртуоз“ от краля, а в Швеция феновете я наричат ​​„Света Чечилия френска“ (покровителка на музиката). Няколко години по-късно, през 1852 г., докато посещава дома на историка Николай Маркевич в Киев, тя среща колегата си виолончелист Адриен-Франсоа Серве. Тримата прекарват известно време в града, сдирейки заедно, а връзката на Кристиани със Серве само засилва славата ѝ в региона. Не след дълго, през есента на 1853 г., тя започва ново пътуване през сибирската пустош до полуостров Камчатка за още едно турне, като става първата европейка, която изнася публични концерти в отдалечените градове на северноазиатския континент. Първоначалният ѝ план е бил да завърши в Камчатка и след това да се отправи към Кавказ за още концерти. Но след изпълнения в Тоболск, тя се разболяла от холера и умира на 24 октомври 1853 г.

Френски дипломат е изпратен да върне виолончелото ѝ. „Страдивариус“ от 1700 г., на което е свирила, е придобито от Хуго Бекер.

След това е закупено през 2005 г., върнато в Кремона и изложено в Музиколожката фондация „Валтер Щауфер“ в Кремона, преди да бъде преместена в Музея на цигулката в Кремона.