Панайот Пипков (21.11.1871 – 25.08.1942), композитор

Автор е на „Върви, народе възродени“, „Сладкопойна чучулига“, „Де е България“, „Когато бях овчарче“.

Роден е в Пловдив. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893­-95 г.). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-­05 г.) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор. През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера, София (1920­-21 г.), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924­-30 г.). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Творчество:

Музикално сценични произведения:
Опери:
“Руска” (загубена);
“Загорка” (1927 г.).

Детски оперети:

“Деца и птички” (1909 г.);
“Щурец и мравка” (1910 г.).

Камерна музика:
За цигулка и пиано:

“Парафраза върху народна тема” (1936).

За пиано:
“Самодивски танц” (1908 г.);
“Българска рапсодия” (1918 г.);
Пиеси.

Хорови песни:

“Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”)

“Сладкопойна чучулига”

Избрана литература за Панайот Пипков:
Андреев, Андрей. “Панайот Пипков” (С., 1952).

Тончева, Елена. “Панайот Пипков” (С., 1962).