Петко Стайнов (1.12.1896 – 25.06.1977), композитор

Роден е в Казанлък. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” през 1933 г. и негов председател до 1944 г.

На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София, където учи флейта при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 г. продължава обучението си по пиано при проф. Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот. След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке, в частната консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21 г.) и в Дрезденската консерватория, където следва композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх. Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист.

През 1924 г. се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи, по-късно Съюз на слепите в България, концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира.

През 1927 г. се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941 г.). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944 г.). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­-48 г.); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946 г.); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 г. до смъртта си).

Творчество:

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1945 г.);
Симфония №2 (1949 г.).

Симфонични сюити:

“Тракийски танци” (1925 г.);
“Приказка” (1930 г.).

Симфонични поеми:
“Легенда” (1927 г.);
“Тракия” (1937 г.).

“Балкан” –­ концертна увертюра (1936 г.);
Симфонично скерцо (1938 г.);
Младежка концертна увертюра (1953 г.).

Хорови песни:
За смесен хор:

“Тръгнала Лиляна” ­– китка (1915 г.);
“Сън сънувах” за соло тенор и смесен хор, т. П. Яворов (1919 г.);
“Пусти, Димо”, “Де бре, Димо”, “Засвири, Димо”, т. К. Христов (1928 г.);
“Изгреяло ясно слънце” (1930 г.);
“Две коледарски песни” (1930 г.);
“Родино”, т. Ст. Поптонев (1957 г.);
“Моята Родина”, т. И. Бонев (1961 г.).

Балади:
“Урвич”, т. Н. Ракитин (1934 г.);
„Буйна Вита” (“Момини жалби), т. Тр. Кунев (1936 г.);
“Кум Герман”, т. Д. Панталеев (1953 г.)
“Другарят Антон”, т. И. Радоев (1954 г.).

За мъжки хор:

“Тайната на Струма”, т. Т. Траянов (1932 г.) – ­балада;
„Конници”, т. Н. Фурнаджиев (1933 г.);
Сто двадесет души, т. П. П. Славейков (1934 г.).

За женски хор:

“Ела се вие, превива”, т. Тр. Кунев (1931 г.);
“Три пътеки”, т. П. Лаловски (1961 г.).

За детски хор:

“Коледарско хоро” (1929 г.).

Избрана литература от/за Петко Стайнов:
“Петко Стайнов за българската музикална култура” (С., 1967).

Кръстев, Венелин. “Петко Стайнов” (С., 1957).