Росица Баталова (3.09.1930 – 19.01.2015), диригент

Родена е в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 г. семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това е извънредна ученичка по пиано при проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.

През 1954 г. Росица Баталова завършва Държавната музикална академия – специалност композиция, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност дирижиране при проф. Влади Симеонов. През 1964 г. специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.

Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.

Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исаак Дунаевски, „Бялата акация“.

През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“.

През 1969 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.

Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения.

Освен като диригент, Баталова се изявява и като публицист; автор е на книгите „Автобиографични разкази“, „Спомени за хора и събития“, „Размисли и спомени за диригентското изкуство“.